Решение № 14 от 27.01.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Петрич, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20241230200325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. М. Г., ЕГН-**********, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-0314-000193 от 15.04.2024 г., издадено от Началник РУ- Петрич при ОДМВР - Благоевград, с което на И. М. Г. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат доводи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, съставено в нарушени на административно-производствените правила и на материалния закон.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и представлява от надлежно упълномощен адвокат.

За въззиваемата страна, редовно призована, процесуален представител не се явява и не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени съдебни заседания на 18.06.2024 г., 12.09.2024 г., и на 21.01.2025 г., разпитани бяха свидетелите Б. К. И., Г. Й. П., М. Г. Е., Д. Г.ев В., С. Х. Н..

След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 31.03.2024 г. в 05:01 ч. в гр. Петрич, по ул. „Генерал Тодоров“, в района на училище „Христо Смирненски“ в посока Гранична Полиция жалбоподателят И. Г. управлявал лек автомобил „А.Р. 159“ с рег. № *****, собственост на К. И.а Г. от гр. Петрич, като бил поканен да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM0699, но същия отказал да даде проба за употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 126750, който жалбоподателят подписал, за да удостовери отказа си, но отказал да получи.

За отказа му на място бил съставен АУАН серия GA№ 961900 от 31.03.2024 г., в който било посочено, че при покана да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM-0699, но водачът отказва и му е издаден талон за медицинско изследване № 126750. Възражения срещу АУАН не били направени нито на място, нито в предвидения от закона срок.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление (НП) № (НП) № 24-0314-000193 от 15.04.2024 г., издадено от Началник РУ- Петрич при ОДМВР – Благоевград , с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Препис от същото е връчен на 08.05.2024 г. на жалбоподателя, като още на същия ден е депозирана жалба пред АНО /на 08.05.2024 г./

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Б. К. И., Г. Й. П., М. Г. Е., Д. Г.ев В., С.

Х. Н..

В показанията си полицейския служител - свидетеля Б. К. И. сочи, че съставил АУАН, против жалбоподателя, тъй като в хода на полицейска проверка отказал да даде проба за алкохол. Излага твърдения, че получили сигнал за лице, което е употребило алкохол и управлява автомобил. Видели на мястото, където направили проверката - на ул. „Генерал Тодоров“, затворената улица до комплекс „Авалон“ как въпросния автомобил потегля, но след като водачът вижда патрулната кола, дал рязко назад и паркирал автомобила си в реда на паркирани автомобили от страна на училище „Христо Смирненски“. Водачът им заявил, че не управлява автомобила, а седи и си почива. Свидетелят И. в съдебно заседание лично заявява, че възприел движение на автомобила.

Свидетелят Г. П. в съдебно заседание казва: “… пред нас се появи автомобил, който мигновено даде назад като видя патрулката и се отби в страни. Там имаше две коли, успя да мушне неговата кола между колите… Аз лично възприех движението на автомобила…“.

Свидетелят сочи още, че в колата на шофьорското място е бил жалбоподателят във видимо нетрезво състояние.

Свидетелката М. Е. в съдебно заседание сочи, че жалбоподателят дал ключовете за 2 колата на свидетеля Д. В., за да не шофира, защото бил пил. Качили се в колата двамата, защото трябвало да вземат вещи от автомобила, говорели си. И. седял на шофьорското място. Тогава минал патрулният автомобил и и полицаите ги видели.

Свидетелят Д. В. в съдебно заседание заявява, че въпросната вечер били на дискотека с жалбоподателя и неговата приятелка – М.. Взел ключовете за колата на И. Г. още в дискотеката, защото се бил напил. Видял светлинни сигнали на патрулен автомобил и отишъл да види какво се случва, тогава видял, че И. Г. седи в колата. Излага твърдения, че Г. във въпросната вечер и на мястото на проверката е бил без ключове за автомобила. Като отишъл до колата на Г., за да види какво се случва, същият бил извън колата. Твърди, че не чул форсиране на автомобила на Г..

Свидетелят С. Н., който е бил оперативен дежурен на въпросната дата, споделя, че изпратил патрул да извърши проверка по сигнал за водач на лек автомобил, който ще тръгне от горния паркинг на „Авалон“ след употреба на алкохол. Докладвано му е, че водача бил спрян, но отказал да бъде тестван за алкохол.

По делото са изискани справки от Общинска администрация –Петрич и от Директора на 4-то ОУ „Христо Смирненски“ – гр. Петрич относно наличие на видеонаблюдение в района, като е върната информация, че такива няма.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие трима полицейски служители. Показанията и тримата свидетели са логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът не намери основание да не ги кредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност. Независимо от служебната връзка между полицейските служители и АНО, първите нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя, като му приписват нарушение, което той не е извършил.

Ангажираните гласни доказателства от страна на жалбоподателя за оборване на констатираното нарушение, внасят съмнение и не се покриват с останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното от жалбоподателя запълва състава на вмененото му административно нарушение. Последното е доказано по един несъмнен и категоричен начин.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е 3 обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".

Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в административно-наказателното производство като наказващ орган е извършено в съответствие с нормативните правила.

Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че за нарушението на чл. 174, ал. 3 предл.1 от ЗДвП, касаещи отказ от изпробване с техническо средство за употреба на алкохол, са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 от ЗАНН.

Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на деянието, датата на извършването и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на представяне на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна.

В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология за нарушението напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. Жалбоподателят не е имал никаква пречка да разбере какво нарушение му е вменено в отговорност.

Административно-наказателната отговорност на въззивника И. М. Г. е ангажирана за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

4

По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 31.03.2024 г. в 05:01 ч. в гр. Петрич, по ул. „Генерал Тодоров“, в района на училище „Христо Смирненски“ в посока Гранична Полиция жалбоподателят И. Г. управлявал лек автомобил „А.Р. 159“ с рег. № *****, собственост на К. И.а Г. от гр. Петрич, като бил поканен да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM-0699, но същия отказал да даде проба за употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 126750, който жалбоподателят подписал, за да удостовери отказа си, но отказал да получи.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Действително, текстът на цитираната норма въвежда няколко алтернативи, изпълнението на всяка от които обаче, дадено в деятелността на конкретно лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение по посочения текст. (ТР № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, I и II колегия). В случая не се касае за сложен фактически състав на едно единствено нарушение. Обективираният отказ на водача във всяка от алтернативите на текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява осуетяване на проверка и именно в тази си форма той се явява укорим и наказуем. Наличието или липсата на проведено медицинско изследване или тест с доказателствен анализатор по никакъв начин не разколебава твърдението на наказващия орган досежно факта на реализираното административно нарушение. В разпоредбата на чл.