Определение № 1348 от 17.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1348 гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20258002104562 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България (ПРБ), чрез прокурор А. П. от Софийската апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 759 от 04.06.2025 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 3817/2021 г., в частта с която ПРБ е осъдена да заплати на Д. Ш. обезщетения за причинени му вреди от незаконно обвинение в престъпление, както следва – 10 000 лв. неимуществени вреди; пропуснати ползи в размер на 1861,58 лв. – допълнително възнаграждение към получаваната заплата за периода 02.12.2018 – 29.05.2019 г. и пропуснати ползи от неполучени командировъчни пари в размер на 25 206,71 лв. за периода 02.12.2018 – 29.05.2019 г.

Касаторът излага съображения за неправилност.

Насрещната страна Д. А. Ш., чрез адвокат К. С., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление и частта относно имуществените вреди, изразяващи се в неполучени командировъчни пари.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Касационната жалба в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за присъждане на обезщетение по чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени имуществени 1 вреди – неполучено допълнително възнаграждение в размер на 1861,58 лв. към получаваната заплата за периода 02.12.2018 – 29.05.2019 г., е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Този иск е граждански, с цена под 5 000 лв., като не попада в изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивното решение в тази част е окончателно, поради което в тази част касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Софийски апелативен съд, като изменил решението на първостепенния Софийски градски съд, осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. А.

Ш. обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати командировъчни пари в размер на 25 206,71 лв. за периода 02.12.2018 – 29.05.2019 г., поради незаконно обвинение; да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди поради незаконно обвинение, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

За да постанови този резултат въззивният съд установил, че през м. октомври 2013 г. в Районна прокуратура - [населено място] е образувана прокурорска преписка против Д. Ш. в качеството му на военнослужещ за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1 във връзка с чл.

129, ал. 2 от НК в съучастие с две цивилни физически лица. Образувано е досъдебно производство № 743/2013 г. по описа на РУП - Г. Д., като на 09.10.2014 г. срещу Ш. е повдигнато обвинение и му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. През 2015 г. е внесен обвинителен акт в Районен съд - [населено място] и е образувано н.д. № 108/2015 г., приключило с осъдителна присъда. Присъдата е оспорена и в рамките на внохд № 10/2017 г. на ОС - Благоевград е отменена, а делото е изпратено на Софийската военна прокуратура по компетентност. Образувано е ДП № 44-РП/2017 г. по описа на ВОП - София, като на 15.12.2017 г. на ищеца е повдигнато ново обвинение и е взета мярка за неотклонение „подписка“. През м. декември 2017 г. е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано нохд № 1/2018 г. на Софийския военен съд. Делото е приключило с оправдателна присъда № 47 от 05.10.2018 г., потвърдена с решение № 1/18.03.2019 г., постановено по ВНОХД № 70/2018 г. на Военно - апелативния съд. Решението на апелативната инстанция е потвърдено с решение № 119/11.12.2019 г. по н.д. № 476/2019 г. от ВКС, III н.о. Съдът установил още, че на Ш. е извършена полицейска регистрация № ВП - 252/15.02.2017 г., поради това, че е привлечен в качеството му на обвиняем по ВДП № 22/2017 г. Тя е снета на 13.03.2020 г. Ш. включен в група е за участие в мисия на НАТО в А. „Решителна подкрепа“ на основание „Протокол от извършено определяне на личен състав на длъжностите в 1 - ви охранителен взвод, 2 - ри охранителен взвод и логистично определяне от състава на рота за охрана към Български военни формирования, участващи в мисия на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане в А. „Решителна подкрепа“ с рег. № ЗСВ - 5960/13.08.2018 г., утвърден от командира на Сухопътните войски. За тази цел му е проведена непосредствена подготовка.

Поради това, че има полицейска регистрация за престъпление от общ характер, която към 30.07.2018 г. не е снета, той е изключен от състава на ротата, защото до приключване на 2 непосредствената подготовка, няма представена пред комисията заповед, че регистрацията е снета. Като резултат, Ш. не е влез участие в мисията, за която се е подготвял и е бил определен, която се е състояла в периода от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г.

Съдът установил също така, че в периода, в който е продължило воденото срещу Д. Ш. наказателно производство, и в резултат на същото, последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение върху психо-емоционалното му състояние; затворил се в себе си, чувствал голям срам, уплах, бил подтиснат, под стрес, чувствал се унизен, разтревожен, изнервен.

Съдът достигнал до извод, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата.

При определяне паричния еквивалент на обезщетението за причинените неимуществени вреди, взел предвид следните обстоятелства: продължителността на наказателното производство; взетата мярка за неотклонение; личността на ищеца и професията му професионален войник; по-завишената чувствителност на личността, съответно едно посериозно засягане на емоционалната сфера на Ш. в сравнение с обикновения случай; отражението в професионалната сфера; широкото отражение сред колегите и началниците на информацията за повдигнатото обвинение, което довело до тяхното отдръпване от общуване с него, до подигравки и коментари за личността и моралните му качества, съответно и до пригодността му да изпълнява служебните си задължение, с оглед липсата на необходимото етично поведение; негативните чувства, емоции и реални притеснения, както и продължителността на негативните изживявания в сравнително дълъг период от време около 6 години. Наред с горното, въззивната инстанция посочила, че не се установява настъпването на други вреди, извън посочените и не е налице отдръпване на и от приятелския кръг на ищеца, нито възникнали конкретни семейни проблеми във връзка с повдигнатото обвинение, както и настъпване на трайни и неблагоприятни последици за бъдещо професионално развитие, както и влошаване на здравословното състояние с траен и отчетлив характер.

Съдът заключил, че обезщетение в размер на 10 000 лв. е справедливо, предвид установените релевантни обстоятелства за търпени вреди в неимуществената сфера на Ш..

Относно обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати командировъчни пари в размер на 25 206,71 лв. за периода 02.12.2018 – 29.05.2019 г., съдът намерил, че сумата би била получена от Ш., ако би участвал в мисия в А. за периода от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г., за която е и провеждал активна военна подготовка. Отказът да бъде изпратен за участие в мисията е в пряка причинноследствена връзка с наличието на полицейска регистрация, която пък е последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Съдът изрично посочил, че не са установени други причини за отстраняването на въззивника от участие в мисията. Съдът изяснил, че полицейската регистрация не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР (съответно на военна полиция), а само в рамките на започнало от Прокуратурата на РБ наказателно преследване за извършено престъпление; привличането на лицата като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер е действие, което се извършва под ръководството и надзора на Прокуратурата на 3

РБ и именно тя предава лицето на съд с внасянето на обвинителния акт и поддържа обвинението пред съда. Полицейската регистрация е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, поради което, когато наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда или с прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано, Прокуратурата на РБ следва да уведоми компетентните органи на МВР, съответно на военна полиция за служебното снемане на регистрацията. Когато лице претърпи вреди във връзка с полицейската регистрация, извършена поради незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление или поради непредприемане на дължими действия за снемането на регистрацията, Прокуратурата на РБ носи отговорност за обезщетяване на вредите.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Поставя въпросът: длъжен ли е съдът, когато определя размера на неимуществените вреди, да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и как се определя и какво е съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществен вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че е налице противоречие на въззивното решение с т. II на ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, както и с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, решение № 60200/28.10.2021 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 3764/2020 г.; решение № 25/13.03.2018 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 2167/2017 г.; решение № 28/06.02.2018 г. на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 1639/2017 г.; решение № 60231/24.11.2021 г. на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 3888/2020 г.; решение № 65/31.05.2021 г. на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 2852/2020 г.

Въпросът е принципно значим за всяко исково производство, но в случая, в частта по тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК няма как да се отнесе към постановеното от въззивната инстанция. Сам касаторът в касационната жалба, а и в изложението, не излага конкретни касационни оплаквания кои конкретно установени обстоятелства, въззивният съд не е взел при преценката по чл. 52 ЗЗД. На практика налице е единствено бланкетно оплакване и то, като част от поставения правен въпрос. В касационната жалба, вкл. и в изложението, няма никакви твърдения, които да могат да се квалифицират като касационни доводи по см. чл. 281 ГПК по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК относно обсъждането на релевантните обстоятелства. Касационната инстанция е контролноотменителна и се произнася в рамките на сезирането/оплакванията, като изключенията са строго ограничени и случаят не е такъв. Недопустимо е служебно касационният съд да извърши цялостна проверка по точното приложение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК при бланкетни оплаквания и само, защото бланкетното оплакване е включено в питане по чл. 280, ал. 1 ГПК.