Решение № 4665 от 13.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4665 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330115901 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, с която е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 2, т. 2 ГПК, във вр. с чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника Г. С.

П., ЕГН **********, дължи на ищеца, следните суми: главница по Договор за потребителски кредит в размер на 322.76 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 14.06 лв. за периода от *****.; законна лихва за забава върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 160.91 лв. за периода от ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.06.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 9951/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № *** на *** г. по електронен път по силата на ЗПФУР, по силата на който договор ответника получила заем 322,76 лева, които се е съгласил да върне на 3 броя вноски по 142,60 лв. в срок до***г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащо Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.

Твърди, че уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 41,42 % , а ГПР е в размер на 5 0 %. Твърди, че съгласно раздел Х, чл. 2 от Общите 1 условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Също така се твърди, че ответникът е сключил на 0***г. Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“, като това дружество се е съгласило да сключи договор с трето за процеса лице „Кредисимо“ и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с ответницата за всички задължения по Договора за кредит. Твърди се, че на*** г. „Ай тръст“ и „Кредисимо“ сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на П. по Договора за кредит, като „Ай тръст“ изпълнил задължението си към ответника по Договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди се също така, неизпълнение на задълженията по Договора за кредит от страна на ответника, както и че „Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на ответницата по Договора за кредит, като на *** г. „Ай тръст“ погасило дължимите от ответника на „Кредисимо“ суми, както следва: главница от 322,76 лева, 14,06 лева договорна лихва върху главницата за периода от ****г . и 46,26 лева законна лихва за забава. С така извършеното плащане „Ай тръст“, в качеството си на поръчител, изпълнил задължението и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор „Кредисимо“.

Твърди се, че на *** г. „Ай тръст“ уведомило по електронната поща Длъжника за извършеното плащане. Твърди се също така, че с Договор за цесия от ***г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД прехвърлили своите вземания към Длъжника на ищеца по делото. Съобщението за цесията било връчено на Длъжника от стария кредитор по силата на пълномощно. Ако съдът приеме, че такова уведомяване няма, да приеме, че уведомлението следва да се счита за надлежно връчено с исковата молба.

С оглед изложеното, се претендира постановяването на решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца парично вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ЧГД № 9951/2024 г. Претендират се и направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. В. А., с който оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Оспорва наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника и „Кредисимо“ АД. Твърди, че ответникът не е направил валидно електронно изявление и не е потвърдил договора по изискуемия от закона ред. Оспорва се реалното предоставяне на кредита. Оспорва се валидността на договора за цесия, с който ищецът „АПС Бета България“ ЕООД се легитимира като кредитор на ответника. Сочи, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира вземания по твърдения договор за кредит. Ответникът поддържа, че е узнал за твърдяната цесия едва с връчването на препис от исковата молба. Счита, че претендираното вземане за главница в размер на 400 2 лева по Договор за потребителски кредит не е включено в предмета на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. Оспорва по същество приложените към исковата молба писмени доказателства.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен и непротивопоставим на ответната страна. Възразява за изтекла погасителна давност относно претендираното вземане. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

Видно от ч. гр. д. № 9951/2024 г. по описа на РС - Пловдив, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, като в предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство, имащо за предмет същите вземания.

По същество:

За основателност на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, възникнало правоотношение между ответника и „Кредисимо“ на основание Договор за потребителски кредит, както и валидно възникнало облигационно правоотношение между „Ай тръст“ и ответника, основано на Договор за предоставяне на поръчителство. Следва да докаже, че е предоставил на ответника заемната сума и че същата е изпаднала в забава.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иск ът за неоснователен по следните съображения:

По делото е представено четливо Приложение № 1 към договор за цесия между ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД и цедентите „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД, от което се установява, че процесното вземане срещу ответника прехвърлено, поради което съдът намира, че ищецът е установил придобиването на вземането и е материалноправно легитимиран.

Представени от ищцовото дружество на хартиен носител с а копия на Договор за потребителски кредит № *** от *** г., с посочен заемодател „Кредисимо“ ЕАД и заемател – ответника, Приложение № 1 към него, СЕФ, Общи условия, Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., с посочен поръчител – „Ай тръст“ ЕООД и потребител – ответника и Приложение № 1 към него, както и Договор за поръчителство от *** г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД. Посочените договори, СЕФ и Общи условия, не се констатира да съдържат подписа на ответника.

С писмен отговор – становище от *** г. е представена разписка за извършено плащане № **** г., от която се установява извършен превод от „Кредисимо“ ЕАД към платежната институция Изи Пей АД в полза на 3 ответника, но това по никакъв начин не доказва реалното получаване на сумата от самия ответник, тъй като за изплащането на сумата от „Изипей" АД, в качеството му на платежен посредник, към ответника - по делото не са представени абсолютно никакви доказателства. Липсва заверено извлечение от системата на платежната институция, липсва разписка за изплатен на ръка превод, липсва РКО (разходен касов ордер) или друг документ, съдържащ подписите на получателя и извършилия плащането служител. Договорът за заем по дефиниция е реален договор, поради което несъмнено и абсолютно условие за възникване на задължението за връщане на процесната сума от страна на заемополучателя е и нейното реално усвояване. Налага се извода, че за ответника не е възникнало задължение, което той да изпълни както по отношение на първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД.

Ищецът твърди, че процесният Договор за кредит е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, а ответника, чрез назначения му особен представител, оспорва да е сключил процесния договор за кредит, както и да е получил процесната сума.

На първо място, следва да се посочи, че процесният договор е такъв по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление.

За да установи възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че – за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления /каквито ищецът твърди да са извършени в настоящия случай/ – Законът за електронния документ и електронния подпис, с променено заглавие – ДВ, бр. 85 от 2017 г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. – ДВ, бр. 34, в сила от 7.10.2001 г./. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП – електронният подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, т.е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва.

При отнасяне на посочените правни норми към особеностите на разглеждания случай се налага извода, че за да се установи сключването на процесния Договор за кредит, вземането по който ищецът твърди да му е цедирано, то ищцовото дружество следва да докаже, че Кредисимо ЕАД Е отправило предложение и е получило съгласието на потребителя, дадено поне с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, тъй като само в този случай писмената форма на договора за потребителски кредит би била спазена - чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

С оглед наведените в исковата молба твърдения, че процесният Договор за потребителски кредит, е сключен по реда на ЗПФУР, а потребителят – 4 ответника, чрез назначения й особен представител, е оспорил сключването му, както и обстоятелството, че представения по делото Договор за потребителски кредит не носи подпис на ответника, съдът с доклада по делото е дал указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за сключването на договора за кредит по реда предвиден в ЗПФУР. Въпреки това, ищецът не е ангажирал други доказателства, с изключение на приложените към исковата молба хартиени копия от електронни документи. Следва да се посочи, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната /вж. Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.

№ 868/2012 г., IV г.о./.