Решение № 1134 от 26.10.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 4044/2025
- Вид
- Решение № 1134
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 1134 гр. Кюстендил, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520104044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба, депозирана от Е. Т. С. против А. Д. Х., С. Г. Й. и З. Г. С - Т..
В исковата молба се сочи, че съгласно влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 493/17.04.2009г. по ч.гр.д. № ***/****г. от описа на РС – Кюстендил бил издаден изпълнителен лист от 22.04.2009г., по силата на който А. Х. била осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 2343,00 лева. Твърди се, че за пълното удовлетворяване на взискателя С. били образувани няколко изпълнителни дела, последното с № 102/2025г. от описа на ДСИ при РС – гр. Кюстендил.
Сочи се, че след направена справка в СВ при КРС било установено, че тримата ответници осъществили на 01.06.2023г. делба на недвижими имоти, обективирана в НА за делба на недвижими имоти № **, том **, рег. № ****, дело № *** от 2023г., както следва: С. Г. Й. получава в дял и става собственик на следния недвижим имот: партерен етаж /приземен етаж/ с отделен вход; таванските стаи с отделен вход с външни стълби от масивната жилищна сграда; ½ ид.ч. от навес с оградни стени с реално ползване на западната половина и ½ ид.ч. от масивен гараж, които огради са построени с отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот, представляващ парцел *** в кв. ** по плана на с. ********, общ. Кюстендил, одобрен със Заповед № ***/********г., целият с площ от 809 кв.м., с общо ползване на кладенеца в поземления имот при съседи на поземления имот: улица, УПИ **, земи извън регулация и УПИ **. З. Г. С. получава в дял и става собственик на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от масивен гараж, които огради са построени с отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот, представляващ парцел 1
**** в кв.** по плана на с. *********, общ. Кюстендил, одобрен със Заповед № 689/04.04.1968г., целият с площ 809 кв. м., с общо ползване на кладенеца в поземления имот, при съседи на поземления имот: улица, УПИ **, земи извън регулация и УПИ **. А. Д. Х. не получава реален дял от поделяемия се недвижим имот, а получава право на ползване върху имотите безвъзмездно до края на живота си.
Сочи се, че са налице всички предпоставки на иска по чл. 135 от ЗЗД, в т.ч. качеството кредитор, увреждащо действие на първия ответник, извършено след като вземането срещу него вече е възникнало /намаляване на имущественото на първия ответник с притежаваните от него 4/6 ид.ч. от процесните имоти, предмет на делбата/ и знание за увреждане, което в случая се предполагало с оглед роднинската връзка на страните по увреждащата сделка.
Ето защо се иска да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде обявена за недействителна спрямо Е. Т. С., ЕГН: **********, гр. *********, ул.
„*******“ № ** извършена между ответниците делба на недвижими имоти, обективирана в НА № **, том **, рег. № ****, дело № *** от 2023г. на нотариус Е. П. с рег. № *** по Регистъра на НК на Република България, а именно: С. Г. Й. получава в дял и става собственик на следния недвижим имот: партерен етаж /приземен етаж/ с отделен вход; таванските стаи с отделен вход с външни стълби от масивната жилищна сграда; ½ ид.ч. от навес с оградни стени с реално ползване на западната половина и ½ ид.ч. от масивен гараж, които огради са построени с отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот, представляващ парцел *** в кв. ** по плана на с. *********, общ. ********, одобрен със Заповед № ***/*****г., целият с площ от 809 кв.м., с общо ползване на кладенеца в поземления имот при съседи на поземления имот: улица, УПИ **, земи извън регулация и УПИ **. З. Г. С. получава в дял и става собственик на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от масивен гараж, които огради са построени с отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот, представляващ парцел *** в кв. ** по плана на с. *********, общ. *******, одобрен със Заповед № ***/******г., целият с площ 809 кв. м., с общо ползване на кладенеца в поземления имот, при съседи на поземления имот: улица, УПИ **, земи извън регулация и УПИ **. А. Д. Х. не получава реален дял от поделяемия се недвижим имот, а получава право на ползване върху имотите безвъзмездно до края на живота си.
Претендират се и сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа.
Ответниците А. Х. и З. Т. се явяват лично в първото по делото съдебно заседание като не оспорват, че е останал непогасен към ищеца дълг, макар да твърдят, че по-голямата част от същия бил погасен. Впоследствие същите не се явяват и не се представляват в хода на процеса, както не се явява и не се представлява и третият ответник – С. Й..
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Установимо от представения заверен препис на изпълнителен лист от 22.04.2009г., издаден въз осн. на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 493/17.04.2009г. по ч.гр.д. № ***/2009 от описа на КРС е това, че А. Х. е осъдена да заплати на Е. С. сумата в размер на 2343,00 лева, представляваща дължима такава по издаден на 05.05.2008г. запис на заповед с падеж 05.05.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2009г. до окончателното изплащане.
2
Образувано въз основа на гореупоменатия изпълнителен лист и висящо и понастоящем е изп. д. № ***/2025г. от описа на ДСИ при КРС. Заверен препис от същото е приложено в цялост към кориците на настоящото гражданско дело, като след изискана и приета от съда справка е установимо това, че делото е образувано на 29.09.2025г. с взискател ищецът в настоящото и длъжник – първия ответник, за сума в размер на 944,11 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.07.2025г. до окончателното й изплащане, като към 23.09.2026г. има едно-единствено парично постъпление от 50 евро, сторено на 16.06.2026г.
С НА за делба на недвижими имоти № **, том **, рег. № ****, дело № ***/2023г. на нотариус Е. П. е сключен договор за доброволна делба между ответниците, по силата на който С. Г. Й. получава в дял и става собственик на следния недвижим имот: партерен етаж /приземен етаж/ с отделен вход; таванските стаи с отделен вход с външни стълби от масивната жилищна сграда; ½ ид.ч. от навес с оградни стени с реално ползване на западната половина и ½ ид.ч. от масивен гараж, които огради са построени с отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот, представляващ парцел *** в кв. ** по плана на с. *********, общ.
********, одобрен със Заповед № ***/******* г., целият с площ от 809 кв.м., с общо ползване на кладенеца в поземления имот при съседи на поземления имот: улица, УПИ **, земи извън регулация и УПИ **; З. Г. С. получава в дял и става собственик на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от масивен гараж, които огради са построени с отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот, представляващ парцел *** в кв. ** по плана на с. *********, общ. ********, одобрен със Заповед № ****/****** г., целият с площ 809 кв. м., с общо ползване на кладенеца в поземления имот, при съседи на поземления имот: улица, УПИ **, земи извън регулация и УПИ **; А. Д. Х. не получава реален дял от поделяемия се недвижим имот, а получава право на ползване върху имотите безвъзмездно до края на живота си.
Гореупоменатият имот е придобит от А. Х. и Г. Х. с НА за доброволна делба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****, дело № **** от 2014г. /спр. л. 24 от делото/.
От представените удостоверения за родствени връзки е установимо това, че А.
Х. понастоящем е вдовица, като нейни дъщери са останалите ответници в производството.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда поради което и същият не ги обсъжда.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за доброволна делба на недвижим имот, сключен между ответниците, по отношение на ищеца в качеството му на кредитор на първата ответница.
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, необходимо е и лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането.
За основателността на иска е необходимо кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: съществуване на вземане на ищеца спрямо 3 длъжника, извършено от последния правно действие, което обективно уврежда кредитора, както и знание за увреждането у длъжника, а при възмездност на действието – и у третото лице, с което той е договарял. Когато атакуваното действие е извършено след възникване на вземането, не е необходимо установяване на намерение за увреждане, а е достатъчно знанието, че с предприетото действие се създава или увеличава затруднението за удовлетворяване на кредитора.
В настоящия случай съдът намира, че посочените предпоставки са налице.
На първо място, безспорно е установено качеството на ищеца на кредитор на първата ответница А. Х.. От представения изпълнителен лист от 22.04.2009г. се установява съществуването на парично задължение на последната към ищеца, произтичащо от запис на заповед, издаден на 05.05.2008г. Наличието на това задължение е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителният лист. Установи се още, че това задължение на Х. към ищеца не е погасено и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство.
От доказателствата по делото, в частност приложеното изпълнително дело № ***/2025г. по описа на ДСИ при КРС, се установява още, че вземането на ищеца не е погасено изцяло, като продължава да съществува неплатен остатък от главницата, ведно с дължимите лихви. Това обстоятелство не се оспорва и от явилите се в първото съдебно заседание ответници А. Х. и З. Т., които изрично признават съществуването на неизплатено задължение, макар да твърдят, че значителна част от първоначалния дълг била погасена.
На следващо място, съдът намира за установено и наличието на увреждащо действие, извършено от длъжницата след възникване на вземането.
Безспорно е, че процесният договор за доброволна делба е сключен на 01.06.2023г., т.е. значително след възникване на вземането на ищеца, установено с изпълнителния лист от 22.04.2009г. По силата на договора ответницата А. Х. се е лишила от притежаваните от нея идеални части от процесния недвижим имот, като собствеността върху същите е преминала в патримониума на останалите две ответници – нейни дъщери. Същевременно в нейна полза е запазено единствено безвъзмездно пожизнено право на ползване върху имота. По този начин длъжницата се е разпоредила със значителна част от своето недвижимо имущество. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата А. Х. е придобила процесните недвижими имоти съвместно със своя съпруг Г. Х., като при липса на данни за противното следва да се приеме, че същите са притежавали равни права върху имуществото, а именно по 1/2 идеална част за всеки от тях. След смъртта на Г.
Х. притежаваната от него 1/2 идеална част е преминала по наследство към преживялата му съпруга А. Х. и двете им дъщери – С. Й. и З. С., при равни наследствени квоти от по 1/3, съгласно чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗН. По този начин А. Х. е придобила по наследство още 1/6 идеална част от имотите, която, прибавена към притежаваната от нея 1/2 идеална част, формира общ дял от 4/6 идеални части от процесните недвижими имоти, с които същата се е разпоредила посредством сключения договор за доброволна делба от 01.06.2023г.