Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 22.06.2026, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 35/2026
Вид
Решение № 132
Подписан
22.06.2026
Състав
Йорданка Красимирова Ненчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 33, ал. 3 · Закон за кооперациите
  • § 7 · Закон за кооперациите
  • чл. 5 · Закон за наследството
  • чл. 86 · Закон за собствеността
  • чл. 10, ал. 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27, 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27, 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45, ал.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 11, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 29, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 30, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45, ал.10 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 48 и 48а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 48, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 48, ал. 10 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 48, ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 48а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 48а, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Свиленград, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20265620100035 по описа за 2026 година

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК във връзка с чл.

5 от ЗН и в условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.

Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в село Пъстрогор, Хасковска област, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V (римско пети) по плана на село Пъстрогор, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 2644/ 16.04.1952г., кадастрален план, одобрен със Заповед № 300-4-36/ 11.05.2002г., целият с площ от 1632 кв.м.

(хиляда шестстотин тридесет и два квадратни метра), ведно с построените в имота две селскостопански сгради, при граници на УПИ: улица, УПИ III-131, УПИ IV-131 и УПИ VI131, който придобили по наследство от баща си К.А.Г., б.ж. на село Пъстрогор, Хасковска област, починал на 04.12.2014г. Посочват, че имотът се намира в тяхно владение към датата на подаване на исковата молба.

Правото на собственост върху гореописания имот на наследодателя на ищците и техен баща К.А.Г. било констатирано в нотариален акт, вписан в книгата за собственост под № 101 от 01.10.1996г., т. III, д. № 976/1996г. на Районен съд-Свиленград, с който той бил признат за собственик на процесния поземлен имота, като придобит в резултат на възстановяване на собствеността с решение № 4003/27.09.1994г. на ОПК- Свиленград за възстановяване правото на собственост в съществуващи /стари/ реални граници и съгласно договор за продажба чрез търг на дълготрайни мат.активи, сключен с JIC на ТКЗС „Йордан Ципорков”- с. Момково.

В разписната книга към плана на село Пъстрогор от 1952г. този техен имот бил записан за собствен на наследодателя им К.А.Г., като бил вписан и титулът му за собственост -нот. акт № 101 от 01.10.1996г., т. III, д. № 976/1996г. на Районен съдСвиленград.

Ищците посочват, че от 1994 г. и до смъртта си през 2014 г. имотът се е владял от баща им, а след неговата смърт от тях - неговите наследници. Посочват, че имотът е ограден и от 1994г. се стопанисва от семейството им и в момента имотът се владее от тях. Посочват, 1 че нито наследодателят им, нито те някога са губили реалното си владение и собственост върху този имот, нито към имота са предявявани претенции за собственост от трети лица.

Имотът им е деклариран по реда на ЗМДТ, първоначално от наследодателя им, като негова собственост, а след смъртта му от тях. Посочват, че заплащат дължимите данъци и такси за имота, откакто са го наследили, а преди това се плащали от баща им. Твърдят, че владението върху имота, както на баща им, така и тях е явно, постоянно, непрекъснато и спокойно.

Молят, ако се приеме, че правото на собственост на наследодателя им не произтича от посочения констативен нот.акт и придобивните актове посочени в него, то твърдят, че баща им К.А.Г. е придобил собствеността върху имота в резултат на упражняваното от него давностно владние върху имота с начало 15.06.1994 г., в резултат, на което на основание чл.79 от ЗС бил придобил собствеността върху описания имот с изтичане на предвидената в закона 10 годишна давност. Ако не се приемело и последното последното твърдят, че ищците са придобили собствеността върху имота по наследство и в резултат на давностно владение на основание чл.79 от ЗС, включително като присъединяват тяхното владение към владението на наследодателя ни К.А.Г..

Посочват, че при извършена справка през м. декември 2025г. установили, че за имота на 05.05.2025г. е съставен Акт за частна държавна собственост № 10065 от 05.05.2025г., вписан в СП- Свиленград с вх. per. № 1306, дв.вх. peг. № 1304/2025г., акт № 55, том 5 на СПСвиленград. Обосновават правен интерес от водене на производството, като посочват, че макар до настоящия момент Държавата да не е предявявала претенции към имота ни, то със съставянето през м.май 2025г. на посочения АЧДС ответникът се легитимирал за собственик на техния имот, поради което и за тях било налице правен интерес да установят правото си на собственост върху този имот по отношение на Държавата.

Заявявят, че оспорват съставения Акт за частна държавна собственост № 10065 от 05.05.2025г., вписан в СП- Свиленград с вх. peг. № 1306, дв.вх. peг. № 1304/2025г., акт № 55, том 5 на СП- Свиленград, който удостоверявал невярното обстоятелството, че Държавата е собственик на гореописания техен имот. Твъдят, че Държавата не е собственик на гореописания имот, който бил тяхна собственост на посочените в исковата молба основания.

Твърдят, че Държавата не е придобила собствеността върху имота им на посочените в АЧДС основания, нито са били налице предпоставките на закона за придобиването му от Държавата на посочените в АЧДС основания.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в село Пъстрогор, Хасковска област, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V (римско пети) по плана на село Пъстрогор, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 2644/ 16.04.1952г., кадастрален план, одобрен със Заповед № 300-4-36/ 11.05.2002г., целият с площ от 1632 кв.м.

(хиляда шестстотин тридесет и два квадратни метра), ведно с построените в имота две селскостопански сгради, при граници на У ПИ: улица, У ПИ III- 131, УПИ IV-131 и УПИ VI131. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил от ответника – Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните. Ответникът е представил доказателства и е взел становище по същество на спора в първото по делото открито съдебно заседание, с което оспорва иска като неоснователен и оспорва нот. акт № 101 от 01.10.1996г., т. III, д. № 976/1996г. на Районен съд-Свиленград. Поддържа, че е собственик на имота на основание чл. 45, ал.10 от ЗСПЗЗ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание с правна квалификация чл. 124 от ГПК във връзка 2 с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, който е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. А за да е налице такъв интерес е достатъчно да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на правен интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия случай правния си интерес от иска ищците се извежда от отразяването му на името на ответника в приложената акт за държавна собственост.

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници № 1/16.01.2026 г. нас.

Пъстрогор, Община Свиленград К.А.Г. е починал на 04.12.2014 г. и е оставил за свои законни наследници - двете си деца – синовете си С. К. А. и А. К. А..

От доказателствата по делото се установява, че процесният имот представлява УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V (римско пети) по плана на село Пъстрогор, обл.

Хасково, одобрен със Заповед № 2644/ 16.04.1952г., кадастрален план, одобрен със Заповед № 300-4-36/ 11.05.2002г., целият с площ от 1632 кв.м. (хиляда шестстотин тридесет и два квадратни метра), ведно с построените в имота две селскостопански сгради, при граници на У ПИ: улица, У ПИ III- 131, УПИ IV-131 и УПИ VI-131.

Не се спори от страните, а и се установява от приетите по делото доказателства, включително и от приетия по делото нотариален акт от 01.10.1996 г., вписан в книгата за собственост под № 101 от 01.10.1996г., т. III, д. № 976/1996г., а и с оглед начина на трайно ползване на процесния имот (За стопански двор) съдът приема, че той е бил част от стопанския двор на бившето ТКЗС – с. Момково, общ. Свиленград. УПИ V в квартал 14А, образуван от имот 131 по плана на с. Пъстрогор, общ. Свиленград, одобрен със Заповед № 2644/16.04.1952 г. на Кмет на общ. Свиленград и кадастрален план, одобрен със Заповед № 300-4-36/11.05.2002 г. на ИД на АГКК, гр. София, видно от представените доказателства, е част от Стопански двор на бивше ТКЗС. За Стопанския двор в с. Пъстрогор, по задание от ЛС на ТКЗС „Йордан Пипорков“, с. Момково, в ликвидация, през 1994 г. за изпълнение на техническите дейности по определяне на нормативно необходимите площи прилежащи към сгради и съоръжения, собственост на организацията, е изготвен Кадастрален план, приет с Протокол по чл. 45, ал.3 от ППЗСПЗЗ от 17.03.1994 г. Съгласно приетия Кадастрален план, за сграда 15 - Колародърводелска работилница и сграда 27 – Ярмомелка, със застроена площ от 0,187 дка, намиращи се върху процесния имот е отреден Парцел I от Стопанския двор, с площ от 1.470 дка. Видно от представените документи може да се направи извод, че Парцел 1 от Стопанския двор, с площ от 1.470 дка, съгласно приетия през 1994 г. Кадастрален план е идентичен с УПИ V в квартал 14А по плана на Стопански двор в с. Пъстрогор, общ.

Свиленград.

С § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 28/92 г. / са прекратени съществуващите трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите, както и са прекратени всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратени са и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя. Предвидено е ликвидацията на тези организации да се извърши от Ликвидационни съвети - § 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С последващите изменения на закона - § 28, ал. 1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр. 45/95 г. / дейността на ликвидационните съвети е прекратена, а с имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ се разпорежда общото събрание на лицата по чл. 27, 3 ал. 1 ЗСПЗЗ /собствениците на земите, включени в тези организации/ или определени от него физически или юридически лица - § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Представен е от ищците Договор за продажба чрез търг на дълотрайни материални активи от 15.06.1994 г. е закупил чрез търг сгради и прилежащите към тях терени – процесните имоти, при разпределянето на имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност това на ТКЗС „Йордан Пипорков“, с. Момково.

По делото с исковата молба се навеждат твърдения, че за спорните имоти, представляващи част от имущество на организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановена собствеността по ЗСПЗЗ на правоимащи лица. От ишцовата страна е представен Протокол № 10008 от 04.08.1995 г. на Поземлена Комисия гр. Свиленград, за въвод във владение на наследодателят на ищците К.А.Г.. В протокола е описано, че К.А.Г. се въвежда във владение на имотите, описани в Решение № 01008 от 25.05.1995 г. по чл. 18ж, ал. 1, № 02008 от 25.05.1995 г. по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезли в сила. Тези решения, обаче не се представят по делото, поради което и съдът не може да направи извод на първо място, че на наследодателя на ищците е възстановена собствеността именно върху процесните имоти и именно в тях той е въведен във владение с протокола от 1995 г.

В исковата молба е посочено, че процесният имот е възстановен на наследодателя на ищците с решение № 40003/27.09.1994 г/. на ОПК – Свиленград, но такова решение не е представено по делото. В представеното по делото от ответната страна удостоверение РД 10-28/22.05.2026 г. от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Свиленград е посочено, че това решение не съществува в архива на преписките за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и в информационната програма „Ферма III – Преписки по ЗСПЗЗ на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Свиленград.