Решение № 1855 от 27.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1855 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20221100106403 по описа за 2022 година

Предявен е от Е. М. К. против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.

Ищцата твърди, че на 10.06.2020 г. Н.С.К. управлявал л.а „Мерцедес ЦЛС 550“ с рег.

№ СВ **** РВ в гр. София по бул. „Ботевградско шосе", от Автомагистрала „Хемус" към бул.

„Владимир Вазов", като след ул. „Околовръстен път", автомобилът поднесъл и настъпило ПТП в мантинелата отляво – автомобилът се преобърнал и се ударил в насрещно движещо се МПС. Към датата на събитието Д.О.Ч. бил собственик на горепосочения автомобил. На същата дата10.06.2020г. бил подписан приемо-предавателен протокол за извършване на ремонтни дейности с „Интерекспорткарс“ ЕООД. Към датата на събитието собственикът Ч. имал валидно сключена застраховка „Каско“ и ,,Злополука“ по застрахователна полица № № 0306X0509337, както и добавък № 1/26.03.2020 г. към нея. На 15.06.2020 г. и 18.06.2020г. били изготвени опис заключения по щета № 100020030112299 от ЗАД „Армеец“. На 22.06.2020 г. била издадена фактура № 0000000048 от „Интерекспорткарс“ ЕООД на Д.О.Ч. за сумата от 18 807.70 лева с ДДС за сменените части по автомобила. Реализирана била тотална щета и ответникът следвало да заплати на ищеца застрахователно обезщетение от 30 000 лева. На 04.09.2020 г., в резултат на заявена претенция от Д.О.Ч. до ЗАД „Армеец“, получил отговор с изх. № 100 – 4856, с който 1 застрахователното дружество отказало да заплати застрахователно обезщетение. На 08.02.2021 г.

Ч. сключил договор за цесия с ищцата Е. М. К.. Съгласно договора ищцата придобила от Ч. всички вземания по комбинираната застрахователна полица № 0306X0509337 за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на ЗАД „Армеец“. Ответникът бил уведомен за цесията на 07.06.2021 г. по реда на чл.

99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. По изложените съображения ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. по застраховка „Каско“ и „Злополука“ по полица № 0306X0509337 на „Армеец“ АД за претърпяната от нея имуществена вреда/тотална щета на л.а „Мерцедес ЦЛС 550 с рег.№ СВ **** РВ/, настъпила на 10.06.2020 г., поради пътнотранспортно произшествие, обективирано в протокол за ПТП № 1759584/10.06.2020 г., ведно със за законната лихва, считано от 27.08.2021 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че е налице основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение, съгласно т.14.5, вр. с т.14 и т.50.2 от ОУ и т.17 от гл. XVIII. „Дефиниции” от Общите условия за застраховка на МПС“Каско“, тъй като ПТП е настъпило вследствие на умишлени действия или проявена груба небрежност от застрахования. В нарушение на т.50.2 от ОУ водачът на л.а. „Мерцедес ЦЛС 550” Н.С.К. не само не проявил грижа на добър стопанин при опазването на МПС, но и не положил минималната дължима грижа при използване на МПС, като се движел със значително превишена и несъобразена с пътните условия скорост(мокър асфалт), от порядъка на на 130 км/ч., в рамките на населено място, което довело до загуба на странична устойчивост на автомобила, неговото поднасяне и реализирането на катастрофата. Ответникът се позовава на чл. 408, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, съгласно който може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително, с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в договора и е довело до настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че задължението за полагане на минимална дължима грижа е именно такова задължение, чието неизпълнение е значително, с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в договора и е довело до настъпване на застрахователното събитие. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че не е имало основание за постановяване на отказ за заплащане на обезщетение, ответникът твърди, че са налице предпоставките на чл. 408, ал. 1, т. 3 и чл. 395, ал. 4, предл. 2 от КЗ за намаляване на застрахователното обезщетение. Заявява, че единственият виновен за настъпването на катастрофата е водачът на л.а. „Мерцедес ЦЛС 550” Н.С.К., поради което обезщетението следва да бъде намалено наполовина. Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е неоправдано завишен, не отговаря на действително претърпените вреди по средни 2 пазарни цени. Твърди, че при опреД.е стойността на претенцията следва да се приспадне стойността на запазените части по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, както и да се съобрази действителната стойност на автомобила, определена по средни пазарни цени.

Позовава се на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането, съгласно който обезщетението следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, както и на т. 76.1. от Общите условия, съгласно който, при настъпване на тотална щета, застрахователят приспада от обезщетението запазените части на автомобила, както и стойността на изплатените до момента обезщетения по полицата. Ответникът твърди, че в конкретния случай, по полица №0306X0509337 за застраховка на л.а. „Мерцедес ЦЛС 550” с ДК №СВ **** РВ са били изплатени предходни обезщетения в размер на 20 867,96 лева по щета №10020030106825, които следва да бъдат приспаднати от дължимото обезщетение. От обезщетението следва да се приспадне и сумата от 6 260 лева, представляваща стойността на запазените части на автомобила, съгласно реална пазарна оферта на „Аудатекс Даутийст Юръп“ ЕООД. Ответникът твърди, че стойността на автомобила към датата на ПТП възлизала на 44 000 лв., от която след приспадане на вече изплатените обезщетения, стойността на дължимото обезщетение възлизала на около на 16-17 000 лева, към която сума следвало да бъде приложена и редукция по реда на чл. 395, ал. 4, предл. 2 от КЗ от Кодекса за застраховането. Оспорва дължимостта на претенцията за законна лихва, тъй като няма данни, че л.а. „Мерцедес ЦЛС 550” с ДК №СВ **** РВ е бил свален от отчет, а едва след датата на сваляне от отчет на моторното превозно средство застрахователят изпада в забава. В тази насока се позовава на чл. 390 от Кодекса за застраховането и на съдебна практика. Поради изложените съображения, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената застрахователна полица № 0306X0509337 и добавък към нея между Д.О.Ч. и ответника е сключен договор за застраховка „Каско“ и ,,Злополука“ за периода от 14.00 часа на 27.09.2019 г. до 24.00 часа на 26.09.2020 г. за л.а „Мерцедес ЦЛС 500“ с рег.№ СВ **** РВ,

Видно от протокола за ПТП № 1759584/10.06.2020 г. Н.С.К. е управлявал процесния автомобил в гр.София по бул. „Ботевградско шосе" от Автомагистрала „Хемус" към бул.

„Владимир Вазов", като след ул. „Околовръстен път" е реализирал катастрофата.

На същата дата - 10.06.2020 г. - е подписан приемо-предавателен протокол за 3 извършване на ремонтни дейности с „Интерекспорткарс“ ЕООД.

На 15.06.2020 г. и 18.06.2020 г. са изготвени опис заключения по щета № 10020030112299 от „ЗАД „Армеец“ АД.

На 22.06.2020 г. е издадена фактура № 0000000048 от „Интерекспорткарс“ ЕООД на Д.О.Ч. за сумата от 18 807.70 лева с ДДС за сменените части по автомобила.

С отговор с изх. №

100 – 4856/04.09.2020 г. ответникът е отказал да изплати на ищеца застрахователно обезщетение по щета № 10020030112299.

На 08.02.2021 г. с договор за цесия Д.О.Ч. в качеството на цедент е прехвърлил на ищцата Е. М. К. в качеството на цесионер всички вземания по комбинирана застрахователна полица № 0306X0509337 за застраховка „Каско“ и „Злополука“, издадена от ЗАД „Армеец“.

Изпратено е уведомление до ответника за цесията, но липсват доказателства уведомлението да е било връчено преди датата на подаване на исковата молба.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 10.06.2020 г., около 16.30 часа, л.а „Мерцедес“ с рег. № СВ **** РВ се е движел по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от АМ „Хемус“ към бул. „Вл.Вазов“. След Околовръстен път, поради управление на моторното превозно средство със скорост, несъобразена с пътните условия, колата е изгубила устойчивост, отклонила се е наляво и се е ударила в мантинелата вляво, преобърнала се е и се е ударила в насрещно движещия се лек автомобил „Нисан“ с рег. № СА **** ТВ. По л.а “Мерцедес“ е имало следните видими увреждания, посочени и в протокола за ПТП – по броня предна, капак, решетка, теч на ГСМ, таван купе, врати леви, стъкла, броня задна, задействани еърбеци, калник заден, ходова част и др. Според вещото лице, вредите по автомобила са настъпили вследствие на катастрофата от 10.06.2020 г. Вещото лице е посочило, че стойността за ремонт на автомобила, определена по средни пазарни цени, възлиза на 80 691.97 лв. Средната пазарна стойност на автомобила към датата на събитието възлиза на 47 597 лв. Налице е тотална щета.

Стойността на запазените части/ДВГ, скоростна кутия, заден мост, преден мост управление, интериор купе/ възлиза на 20 % от действителната стойност и е в размер на 9 520 лв. Скоростта на движение на автомобила преди настъпване на произшествието е била не по-ниска от 80-90 км./час.

Участъкът от пътното платно е бил прав, хоризонтален, с широчина над 10.5 метра, с двупосочна организация на движението и асвалтова настилка. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при мокра пътна настилка. Според вещото лице причината за катастрофата е от субективен характер – дължи се на действията на водача, който е имал техническата възможност да 4 управлява със скорост, при която да контролира траекторията на движение на автомобила, а вместо това е управлявал моторното превозно средство със скорост, при която е изгубил управление над него. Ако водачът бе управлявал моторното превозно средство с максимално разрешената скорост от 50 км/ч., би имал техническата възможност да избегне катастрофата.

Механизмът на настъпване на катастрофата се потвърждава от показанията на св. К. и св.К., разпитани по искане на страните. Св. К. заявява, че процесният автомобил/л.а „Мерцедес“/ е преминал мантинелата и е ударил неговия автомобил. Счита, че водачът на автомобила е карал с над 150 км/час, поне с 200 км/час На място е имало ограничение на скоростта от 60 км/час.

В своите показания св. К. /водач на процесния л.а „Мерцедес“/ заявява, че познава предишния собственик на автомобила – Ч. и неговата майка, която била негов зъболекар. По тяхно искане, чрез фирма на майката на свидетеля, бил внесен автомобил за Ч. от Америка – процесният л.а „Мерцедес“. През 2020 г. Ч. се обадил на свидетеля, тъй като имал проблем с автомобила – направен бил неуспешен опит за неговата кражба, при който крадците, след като установили, че не могат да откраднат автомобила, извършили вандалски действия – изпочупили стъклата на автомобила, нарязали седалките, таблото, имало много повреди по превозното средство. Ч. извикал полиция и застрахователя. След това св.К. взел автомобила, за да го поправи в своя сервиз.

Извършил ремонт на автообила за около два месеца. Подменил повредените части и ги предал под опис в централата на „Армеец“ АД. След това се обадил на собственика да дойде да вземе колата, но преди да я предаде, свидетелят решил да я измие на автомивка. Докато пътувал с нея, реализирал процесната катастрофа. Тъй като свидетелят се чувствал виновен за катастрофата, помолил майка си да прехвърли свой автомобил на майката на Ч., а в замяна да получи повредения автомобил. Щетите от вандалската проява при неуспешния опит за кражбата на автомобила и щетите от катастрофата били различни. Щетите от вандалската прява вече били отремонтирани.