Определение № 16494 от 30.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4345/2026
- Вид
- Определение № 16494
- Подписан
- 30.04.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 158, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16494 гр. София, 30.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110104345 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Л. Л. против „С......“ ЕООД, с която са предявени следните искове: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 02880 от 18.12.2025 г., и неговата отмяна; 2/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър, бизнес процеси“ при „С......“ ЕООД и 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 46 997,94 лева, равняваща се на 24 029,67 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 18.12.2025 г. до 18.05.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 18.02.2026 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, възникнало по силата на Трудов договор № 03485/26.11.2024г., при когото заемал длъжността „мениджър, бизнес процеси“, което било прекратено със Заповед № 02880 от 18.12.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 18.12.2025 г. Счита уволнителното основание за неосъществило се при доводи, че изложените в заповедта мотиви сочели единствено за неизпълнение на възложената работа и съответно обосновават налагането на дисциплинарно наказание. Същевременно не била установена трайност на начина на изпълнение на трудовите задължения. В заповедта не било посочено от кой момент е възникнало неизпълнението, кои качества липсват у работника и по какъв начин те се намират в пряка връзка с констатираното от работодателя неизпълнение на възложената работа, което ищецът оспорва да е осъществил. Отделно от това, поддържа, че трудовото му правоотношение е било прекратено при злоупотреба с право, тъй като посредством прилагането на основанието по чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ работодателят е заобиколил усложнения ред за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, проявил е недобросъвестност и по този начин е лишил ищеца от защитата, която би имал при провеждане на едно дисциплинарно производство. По така изложените доводи, моли уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Твърди, че вследствие на незаконното му уволнение е останал без работа за шестмесечен период от прекратяването на трудовото му правоотношение, поради което ответникът му дължал и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Посочва, че последното получено в пълен размер брутно трудово възнаграждение е било в размер на 7832,99 лева, равняващи се 1 на 4004,94 евро. По така изложените доводи, моли уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, като претендира и осъждане на ответника за заплащане на горепосочената сума, както на сторените в производството разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове при доводи за законосъобразност на прекратителното основание. Счита, че непостигането на трудовите резултати от ищеца е било обективно, трайно и безвиновно състояние, което се дължало на недостатъчните му качества и умения. Последните, макар и неизброени формално в уволнителната заповед, били индивидуализирани по съдържание чрез описанието на неизпълнените задачи. При тези доводи, моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
В условията на евентуалност в случай, че бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ответникът е релевирал възражение за прихващане срещу претенцията на ищеца със свое вземане за връщане на платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 3319,88 евро. Същото не следва да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящото производство, доколкото последното е бързо и се разглежда по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
По разпределението на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че ищецът трайно не е изпълнявал трудовите си задължения в качествено, количествено или във времево отношение, като неизпълнението е причинено от липса на знания, умения или навици за длъжността, от която е уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ в тежест на ищеца е да докаже изгодния за него факт – че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, като на доказване подлежи и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа за целия период, за който претендира обезщетение.
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че между същите не се спори, поради което и на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отделят като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 03485/26.11.2024г., по което ищецът е заемал длъжността „мениджър, бизнес процеси“;
2/ трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед № 02880 от 18.12.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 18.12.2025 г.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил с исковата молба документи, които в едната си част са нечетливи, а в другата – без превод на български език, поради което на основание чл.
101, ал. 1 ГПК на същия следва да бъде указано да отстрани посочената нередовност на процесуалното действие.
С отговора на исковата молба са представени документи, които са относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
2
Следва да бъдат уважени, като относими към предмета на спора, исканията на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата по неизпълнението на трудовите задължения от страна на ищеца.
Исканията на страните по чл. 190 ГПК следва да бъдат уважени, с изключение на искането на ищеца в частта по отношение на Трудов договор № 03485/26.11.2024г., доколкото същият е приложен към исковата молба.
За изясняване на спора от фактическа следва да се допусне изслушването на съдебна счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ направено от ответника възражение за прихващане срещу претенцията на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ със свое вземане за връщане на платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 3319,88 евро.
О БЯ ВЯ ВА на страните доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа за целия период, за който претендира обезщетение.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 03485/26.11.2024г., по което ищецът е заемал длъжността „мениджър, бизнес процеси“;
2/ трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед № 02880 от 18.12.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 18.12.2025 г.
УКАЗВА и ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до откритото по делото първо съдебно заседание да представи приложените към исковата молба документи в четлив препис, съответно в превод на български език, като при неотстраняване на нередовността в указания срок и начин процесуалното действие ще се смята от съда за неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ответника с отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на обстоятелствата по неизпълнението на трудовите задължения от страна на ищеца.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника за установяване на обстоятелствата по неизпълнението на трудовите задължения от страна на ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 158, ал. 1 ГПК, краен срок за събиране на допуснатите гласни доказателства, като УКАЗВА на страните, че след изтичане на посочения срок делото ще се гледа без тях.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ищеца в срок до откритото по делото 3 първо съдебно заседание да представи справка за актуално състояние от Единен електронен трудов запис, както и оригинал на трудова книжка за констатация.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответникът в срок до откритото по делото първо съдебно заседание да представи допълнителни споразумения към трудовия договор.
ДОПУСКА изслушването на съдебна счетоводна експертиза със задачи, формулирани от ищеца с исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 220 евро, вносими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж., тел.: ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК по отношение на Трудов договор № 03485/26.11.2024г.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 27.05.2026 г. от 09:30 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146 , вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с доклада по делото, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4