Определение № 1890 от 02.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1890 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501927 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. К. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.К., ул.“П.“ № **, вх.А, ет.4, ап.12, подадена против против Определение № 622/05.06.2023г. постановено по гр.д.№ 1625/2022г., КРС, II гр.с, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото като недопустимо.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Оспорва изводът на районния съд с позоваване на Определение № 736/24.03.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 765/2023 г. на ПдОС, с което е било отменено определение на районния съд за прекратяване на производството. Поддържа, че искът е предявен в хода на висяща процедура по административен ред. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявен иск с правно основание чл.269 ДОПК.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок е, внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. К. К. против „Колоре България“ ООД и НАП-Пловдив за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Карлово, одобрени със заповед № РД-1852/16.11.2011 на ИД на АГКК, с адрес гр. К., ***, ет. -1, гараж 2, който обект се намира в сграда с идентификатор ***.

Ищецът предявява иска в качеството си на трето лице със самостоятелни права, засегнати от принудителното изпълнение, предприето в рамките на изпълнително дело № 16140002693/2014 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив срещу длъжника „Колоре България“ ООД. Твърди, че изпълнението е насочено от взискателя по изп.дело срещу недвижим имот - СОС с ИД ***, находящ се в гр.К., ***, ет.-1, с 1 предназначение гараж с площ от 57.60 кв.м., по отношение на който имал самостоятелно право на собственост.Поддържа, че принудителното изпълнение по изп.дело поражда правен интерес у ищеца от завеждането на иска. Искането към съда е да установи по отношение на двамата ответници / страни в изпълнителния процес/, че ищецът е собственик на недвижимия имот, предмет на публичната продан.

С уточняваща молба от 23.12.2022 г. ищецът се позовава на писмо от публичния съдебен изпълнител за насрочен въвод във владение.

Във връзка с направените искания от ищеца за доказване на правния си интерес от водене на установителен иск по реда на чл.269, ал.1 от ДОПК, първоинстанционният съд е изискал служебна справка от публичния изпълнител при ТД на НАП-Пловдив относно хода на изпълнителното дело.

Според писмо вх. №536/19.01.2023г. от ТД на НАП - Пловдив, изп.д.

№16140002693/2014 г. е образувано за събиране на публични задължения на „Колоре България“ ООД, с управител К. К., в размер на 2 709 793,14лв. Предприети са действие по принудително изпълнение по отношение на множество имоти, като конкретно за процесния с идентификатор ***, е посочено, че на 24.11.22г. е проведен търг с тайно наддаване, обявен е купувач – „Феро инвест България“ ЕООД; на 25.11.2022г. е заплатена предложената цена от обявения купувач, на 30.11.22г. е изготвено постановление за възлагане на вещта на купувача и на 01.12.2022г. е извършен въвод във владение.

С Определение № 64/ 24.01.2023 г. районния съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по съображения, че за ищеца липсва правен интерес от иска по чл.269 от ДОПК, тъй като изпълнението върху спорния имот е приключило и евентуалното позитивно решение не може да го осуети, при което и е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

С Определение № 736/24.03.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 765/2023 г. на ПдОС, е отменено Определение № 64/ 24.01.2023 г., доколкото е прието, че същото е преждевременно постановено, при неясни твърдения на ищеца и от там липса на достатъчно фактически твърдения за даване на правилна правна квалификация на предявения иск, делото е върнато за даването на указания.

С разпореждане № 782/19.04.2023 г. районният съд е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца да уточни претендираната от него защита по чл.269 във вр. с чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК или по реда на чл.239 ДОПК, на етапа от изпълнителното производство и осъществената от него защита по административен ред, досежно постановено решение от административния орган, с което е отказано отмяна на изпълнително действие; приключило ли е производството и налице ли е обнародване в ДВ на постановлението за възлагане.

С молба от 02.05.2023 г. ищецът е заявил, че търси защита по чл.269 ДОПК с твърдението, че е трето лице със засегнати от изпълнението права, поради което е предявил иска в хода на висящността на изпълнителния процес. Посочил е, че искът му не е предявен по реда на чл.239 от ДОПК, изп.производство е към края си, обжалвал е разпределение на постъпващи суми и не е осъществявана защита по административен ред. Заявил е, че няма информация дали производството е приключило, тъй като такъв акт не му е бил връчван, както и не е бил информиран дали е налице обнародване на самото Постановление за възлагане, в която връзка е направил доказателствено искане за снабдяване с удостоверение за получаването на 2 исканата информация.

С разпореждане № 899/09.05.2023 г. съдебният изпълнител е изискал информация от публичния изпълнител дали е приключило изп.производство и обнародвано ли е постановлението за възлагане на имот с идентификатор

*** по КККР на гр. Карлово.

Постъпило е писмо вх. №5192/31.05.2023г. от ТД на НАП - Пловдив, от което се установява, че на осн.чл.253 ДОПК е издадено постановление изх.№ C 220016-0910001373/30.11.2022 г. за възлагане на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Карлово, на 01.12.2022 г. е извършен въвод във владение на имота.

Постановлението за възлагане е обнародвано в бр.97/06.12.2022 г. в неофициалния раздел на ДВ, извлечение от което е представен с писмото.

Последвало е постановяването на обжалваното обжалваното определение № 622/05.06.2023г., с което районният съд повторно е върнал исковата молба и е прекратил производството като недопустимо със съображения, че ищецът няма правен интерес от иска, тъй като изпълнението по отношение на процесния недвижим имот е приключило и не може да бъде осъществено.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за неправилно като постановено следствие на порочни и неточни указания до ищеца, поради което по делото липсват достатъчно фактически твърдения за преценка на правната квалификация на предявения иск и неговата допустимост.

Искът по чл. 269 ДОПК е предвиден за защита на трети лица срещу предприети от публичния изпълнител действия, докато принудителното изпълнение върху вещта не е приключило. Това следва от разпоредбата на чл. 269, ал. 3 ДОПК, съгласно която съдът уведомява публичния изпълнител за образуваното исково производство, като в този случай публичният изпълнител може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството. Целта на иска е със сила на пресъдено нещо да бъде установено по отношение на длъжника и взискателя, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, а на третото лице, и по този начин да се отрече възможността за продължаване на принудително изпълнение върху тази вещ. В случаите, когато принудителното изпълнение е приключило с издаване на постановление за възлагане на вещта, третото лице може да защити правата си по реда на чл. 239, ал. 2 ГПК, като предяви иск за собственост в едногодишен срок от публикуване в ДВ на постановлението за възлагане.

Константна е съдебната практика, че правната квалификация на иска се определя от съда, въз основа на посочените в исковата молба фактически обстоятелства и заявен петитум. Когато заявените от ищеца факти и обстоятелства са неясни, неточни или непълни, исковата молба е нередовна, тъй като не позволява на съда да определи вярната правна квалификация, а оттук и допустимостта на предявения иск, надлежната процесуална легитимация, релевантните за спора факти, тежестта за доказването им пр.

Когато допустимостта на търсената с иска защита е предпоставена от определени в закона изисквания, исковата молба следва да съдържа твърдения във връзка с тях.

В разглеждания случай вместо районният съд да укаже на ищеца да изложи конкретни фактически твърдения по предявения иск, той е поискал от ищеца да посочи реда по който претендира защита - по чл.269 ДОПК или чл.239 ДОПК. Така в нарушение на процесуалните правила районният съд е поискал от ищеца да определи правната квалификация на предявения пред него иск, което представлява дейност на 3 съда по приложение на закона и се определя от изложените от ищеца фактически твърдения и петитум. Въз основа на посочена от ищеца правна квалификация, при липсата на достатъчни конкретни фактически твърдения за преценка допустимостта на предявения иск, районният съд е приел същият за недопустим. Не е взето предвид, че ищецът не е изложил фактически твърдения относно това дали е издадено постановление за възлагане и дали то е било обнародвано, доколкото за изпълнението на тези указания на съда ищецът е поискал да бъде снабден с удостоверение. Исканата информация е била служебно изискана от НАП - Пловдив, с която няма данни ищецът да се е запознал.

Предвид изложеното по - горе относно предпоставките за защита на третото лице по реда на чл. 269 и на чл. 239, ал. 2 ДОПК, за да прецени дали предявеният иск е допустим, съдът следва да изиска от ищеца да уточни обстоятелствата, на които основава претенцията си, като посочи ясно, точно и недвусмислено обжалвал ли е действията на публичния изпълнител по насрочването на продажба на процесния недвижим имот и ако е обжалвал същите - има ли постановено решение от административния орган; приключило ли е принудителното изпълнение по отношение на имота с издаването на постановление за възлагане и обнародвано ли е постановлението за възлагане в ДВ. След изясняване на тези обстоятелства съдът следва да определи правната квалификация на предявения иск и да се произнесе по неговата допустимост с оглед предвидените от закона процесуални предпоставки.

Като се е произнесъл по допустимостта на предявения иск, възприет като такъв п о чл. 269 ДОПК, преди да бъде отстранена нередовността на исковата молба, районният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на Районен съд - Карлово за предприемане на необходимите процесуални действия по привеждане на исковата молба в съответствие с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 622/05.06.2023г. постановено по гр.д.№ 1625/2022г., К Р С , II гр.с и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4