Решение № 101 от 06.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 207/2022
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 06.06.2023
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, точка 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 92 · Закон за собствеността
- чл. 20 · Закон за собствеността на гражданите
- чл. 191 · Закон за устройство на територията
- чл. 40 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. Велико Търново, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. С. като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500207 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 212/26.06.2020 година по гр. д. № 711/2019 година на Окръжен съд Русе е отхвърлен предявен от Л. Р. В., Д. И. В. против Р. Л. В., И. Л. В. и „Юробанк България“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 от ГПК – за установяване, че длъжниците И. Л. В., Р. Л. В. не са собственици на допълнителни постройки: на първи етаж – стълбище за другите два етажа, пристроена стая, гараж и разширен напред гараж с обща площ 65.86 кв. м, на втори етаж – стълбище и две стаи с площ 49 кв. м, трети мансарден етаж с площ 98.75 кв. м, състоящ се от хол, стая-кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня, изградени към сграда, находяща се в дворно място с площ 936 кв. м в гр. Мартен, представляващо УПИ IX-236 в кв. 11 по плана на града.
Въз основа на подадена въззивна жалба от Л. Р. В., Д. И. В. против Решение № 212/26.06.2020 година по гр. д. № 711/2019 година на Окръжен съд Русе е образувано в. гр. д. № 347/2020 година на Апелативен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се изтъква, че заключението на съда за неустановяване на момента на завършване на осъщественото надстрояване и пристрояване е неправилно. И. Л. В. и Р. Л. В. признават предявения иск за основателен и доказан, както и факта, че процесното строителство е извършено преди 1 дарението, обективирано в нот. акт № 123, том I, рег. № 2338, дело № 128/29.06.2000 година по описа на нотариус К. П., с район на действие – Районен съд Русе. Искът се оспорва единствено от „Юробанк България“ АД в качеството му на правоприемник на „Алфа банкБългария“ АД. От показанията на свидетелите И. Й. В. и Ж. С. В. е видно, че Л. Р. В., Д. И.
В. са пристъпили към пристрояване и надстрояване на постройката в имота, находящ се в гр. Мартен, *********, през 1995 година. Макар и да не визират конкретна дата на завършване на това второ строителство от разпита на свидетелите става ясно, че в рамките на същата година е приключило на етап груб строеж. Свидетелите описват допълнителното строителство съобразно собствените си възприятия. Вещото лице е конкретизирало в какво се състои строителството. При снабдяване на жалбоподателите с удостоверение за търпимост за осъщественото строителство обектът може да бъде предмет на прехвърлителни сделки. Безспорно е, че за по-голямата част от извършеното пристрояване и надстрояване е спазено изискването за отстояние от съседните имоти, с изключение на един от тях.
Материалното право на собственост на Л. Р. В., Д. И. В. само предпоставя техния правен интерес от предявяване на иска по чл. 440 от ГПК, но не е предмет на първоинстанционното производство.
Становището на състава на Окръжен съд Русе, че в нот. акт № 123, том I, рег. № 2338, дело № 128/29.06.2000 година по описа на нотариус К. П., с район на действие – Районен съд Русе, не е посочено изрично, че И. Л. В. и Р. Л. В. не стават собственици на целия имот, праводателите си запазват правото на собственост върху останалата част от сградата, а дарителите са си запазили само дожИ.тно и безвъзмездно право на ползване на дарения имот, не кореспондира с волята на Л. Р. В., Д. И. В.. В акта ясно и точно е визирана тази част от сградата, която е описана в предходния нотариален акт № 61, том IV, дело № 5540/2.08.1993 година по описа на нотариус при Районен съд Русе, върху нея жалбоподателите са си запазили правото на ползване. Осъщественото допълнително строителство не е предмет на договора за дарение. В резултат на извършеното пристрояване и надстрояване в имота е изграден нов самостоятелен обект (заключение на вещо лице, изслушано от състава на Окръжен съд Русе). Първоначалната експертиза от едно вещо лице, назначена от Районен съд Русе, е за установяване на стойността на осъщественото строителство с оглед определяне на дължимите държавни такси, а не за изясняване на статута на строителството. Касае се за построен нов, втори самостоятелен обект към съществуваща сграда, който има автономно съществуване в правния мир. Доказано е, че жалбоподателите са го изградили за своя сметка, същият не принадлежи на ответниците И.
Л. В., Р. Л. В., не е предмет и на учредената в полза на третия ответник договорна ипотека с нотариален акт № 11, том I, рег. № 825, нот. дело № 9/29.01.2008 година на нотариус А. П., с район на действие – Районен съд Русе. Снабдяването с удостоверение за търпимост за допълнителното строителство е обусловено от преценката на жалбоподателите и е извън предмета на спора. Дори да не са спазени законовите изисквания за отстояние за малка част от построените помещения, това строителство може да се отстрани и да се възстанови отстоянието от съседните поземлени имоти, регламентирано в Закона за устройство на територията. Изводът на състава на Окръжен съд Русе, че допълнителното строителство 2 като цяло не отговаря на техническите изисквания на Закона за устройство на територията, не кореспондира с установените по делото факти. Заключението, че след като И. Л. В., Р. Л.
В. са станали собственици на част от сграда с разгъната застроена площ 300 кв. м по силата на приращението (чл. 92 от Закона за собствеността) са станали собственици и на осъщественото допълнително строителство, е погрешно. Игнорира се изцяло обстоятелството, че И. Л. В., Р. Л. В. признават иска по чл. 440 от ГПК като основателен и доказан (не оспорват претенцията). Установено е, че през периода 1995 година – 1999 година жалбоподателите са извършили в процесния имот в гр. Мартен, ********* допълнително строителство – изграждане на трети самостоятелен етаж с разгъната застроена площ 98.75 кв. м, сграда близнак с разгъната застроена площ на първия етаж 65.86 кв. м, на втори етаж – 49 кв. м; това строителство представлява поне един нов, отделен самостоятелен обект в сграда; след евентуалното снабдяване на Л. Р. В., Д. И. В. с удостоверение за търпимост по чл. 191 от Закона за устройство на територията същото може да е предмет на разпоредителни сделки; допълнително изградените обекти не са собственост на И. Л. В., Р.
Л. В..
Направено е искане да се отмени Решение № 212/26.06.2020 година по гр. д. № 711/2019 година на Окръжен съд Русе като необосновано и да се постанови друго такова, с което да се уважи иска по чл. 440 от ГПК.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от И. Л. В., в който излага аргументи за нейната основателност.
Не е подаден отговор на въззивната жалба от Р. Л. В..
Депозиран е отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД, представлявано от адвокат В. П., в който развива съображения за нейната неоснователност.
С Решение № 42/31.03.2021 година по в. гр. д. № 347/2020 година на Апелативен съд Велико Търново е потвърдено Решение № 212/26.06.2020 година по гр. д. № 711/2019 година на Окръжен съд Русе.
С посоченото решение Л. Р. В., Д. И. В. са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата 1 960.40 лева – направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
С Решение № 54/20.05.2022 година по гр. д. № 3440/2021 година на Върховен касационен съд на Република България е отменено Решение № 42/31.03.2021 година по в. гр. д. № 347/2020 година на Апелативен съд Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При първоначалното разглеждане на делото пред въззивната инстанция не са се явили Р. Л. В., И. Л. В., представител на „Юробанк България“ АД и не са изразили становище по въззивната жалба.
3
При новото разглеждане на делото от Апелативен съд Велико Търново ответниците Р. Л. В., И. Л. В. не се явяват и не изразяват позиция по въззивната жалба.
Пълномощникът на „Юробанк България“ АД оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 711/2019 година на Окръжен съд Русе (първоначално гр. д. № 3957/2019 година на Районен съд Русе) е образувано въз основа на предявени от адвокат Г. П. – пълномощник на Л. Р. В., Д. И. В., против Р. Л. В., И. Л. В., „Юробанк България“ АД искове с посочено правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК. В исковата молба се твърди, че на 27.09.1984 година Л. Р. В. и Д. И. В. закупили недвижим имот, находящ се в село Мартен: дворно място с площ 936 кв. м, за което е отреден парцел VIII-198, в квартал 4 по плана на селото, заедно с построеното в него масивно жилище със застроена площ 43 кв. м (нотариален акт № 166, том VI, дело № 2340/1984 година на нотариус при Районен съд Русе). С нотариален акт № 61, том IV, дело № 5540/2.08.1993 година на нотариус при Районен съд Русе те са признати за собственици на новопостроена еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж – всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж – дневна, спалня, кухня и баня, с разгъната застроена площ 300 кв. м общо за първи и втори етаж, в посоченото дворно място.
Покривът на сградата бил едноскатен, с подпокривно пространство – въздушна възглавница с височина от един метър към нула.
През 1999 година ищците извършили пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда – изградили къща-близнак откъм североизточната страна на сградата на калкан, трети жилищен етаж с площ от около 188 кв. м. На първия етаж са пристроени входно антре, втори гараж, кухня, вътрешно стълбище към втория и третия етаж, коридор, баня, перално помещение, втора баня и котелно помещение. Разгънатата застроена площ на първия етаж е увеличена на 189 кв. м. На втория етаж са пристроени тераса над двата гаража, кухня, стълбище към третия етаж и стая. Разгънатата застроена площ на втория етаж е увеличена до 177 кв. м. Надстроен е и нов трети етаж, състоящ се от хол, спалня-кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня със застроена площ 122 кв. м. Над третия жилищен етаж е изграден нов двускатен покрив и е обособено подпокривно пространство с височина два метра. В резултат на извършеното пристрояване и надстрояване разгънатата застроена площ на жилищната сграда е увеличена от 300.40 кв. м на 488 км. м – със 188 кв. м жилищна площ. Към момента на осъществяване на строителството Л. Р. В., Д. И. В. са единствените собственици на имота, находящ се в гр. Мартен, *********, където живеят и към момента. Те са собственици и на пристроените и надстроени жилищни помещения.
Извършеното от тях строителство е констатирано в заключение на вещи лица от състава на тричленна експертиза по изпълнително дело № 7411/2002 година по описа на Съдебно4 изпълнителната служба при Районен съд Русе.
С договор, обективиран в нотариален акт № 123, том I, рег. № 2338, дело № 128/29.06.2000 година на нотариус К. П., с район на действие – Районен съд Русе, Л. Р. В., Д.
И. В. дарили при равни права на синовете си Р. Л. В., И. Л. В. недвижимия имот, находящ се в гр. Мартен, *********, а именно: дворно място с площ 936 кв. м, представляващо урегулиран парцел IX-263 в кв. 11 по плана на с. Мартен, бивш парцел VIII-198, в квартал 4 по плана на селото, заедно с изградената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж – всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж – дневна, спалня, кухня и баня, с разгъната застроена площ за първи и втори етаж общо 300.40 кв. м.
С нотариален акт № 11, том I, рег. № 825, нотариално дело № 9/29.01.2008 година на нотариус А. П., с район на действие – Районен съд Русе, е учредена договорна ипотека в полза на „Алфа банка-България“ АД от Р. Л. В. и И. Л. В. за обезпечаване на ипотечен кредит на И. Л. В. върху недвижим имот, тяхна собственост, а именно: дворно място от 936 кв. м, представляващо урегулиран парцел IX-263 в кв. 11 по плана на с. Мартен, бивш парцел VIII-198, в квартал 4 по плана на селото, заедно с изградената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж – всекидневна, гараж, гаражнавес, котелно и тоалетна; втори етаж – дневна, спалня, кухня и баня, с разгъната застроена площ за първи и втори етаж общо 300.40 кв. м. Описаните по-горе допълнителни постройки – мансардният трети етаж, сградата-близнак, не са предмет на учредената договорна ипотека в полза на „Алфа банка-България“ АД и не са собственост на длъжника И. Л. В..