Решение № 5438 от 25.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5438 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100514412 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 277531/06.10.2023 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Стоун Център Груп“ ООД, чрез адв. П. Х., срещу Решение № 15258/20.09.2023г., постановено по гр.д.№ 44326/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 164 с-в, с което съдът е отхвърлил предявения от „Стоун Център Груп“ ООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1482,22 лв., представляваща начислена служебно електрическа енергия, потребена в стопански обект, представляващ складова база, в двора на ТКЗС, цех за обработка на камък, находящ се в гр.

Банкя, кв. Иваняне, съгласно Констативен протокол от 11.04.2022 г., за периода от 12.01.2022 г. до 11.04.2022 г. С решението „Стоун Център Груп“ ООД е осъдено да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата от 450,00 лв. – разноски.

В жалбата се излага подробно становище за неправилност на обжалваното решение, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да следва извод, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение, респективно, че е налице основание за дължимост на сумата за начислена служебно електрическа енергия. Поддържа се, че ответника не е материалноправно легитимиран да получи процесната сума, която се дължи на крайния снабдител, като в тази връзка се твърди, че е налице противоречие на подзаконов акт с по-висш нормативен акт. Посочва се, че по делото не са ангажирани доказателства относно размера на вземането на ответника по констативния протокол и процесната фактура. Излага 1 становище за неизпълнение от страна на ответното дружество на вмененото му с чл. 98а, ал 2, т. 6 ЗЕ задължение да предвиди в общите си условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно чл.

83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск – да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. С молба от 05.03.2025 г. се отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от „Стоун Център Груп“ ООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1482,22 лв., начислена служебно като корекция на сметка по партида с клиентски номер 540006230063 за отчетен период от 12.01.2022 г. до 11.04.2022 г., за която е издадена фактура № 0003427739 от 20.07.2022 г.

В тежест на ответника по така предявения отрицателен установителен иск е да установи при условията на пълно и главно доказване, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба/разпределение на електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищеца определено количество електрическа енергия, отчитано по посочения клиентски номер, чиято цена възлиза на процесната сума, респ. че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия, както и че тази корекция следва да се осъществи именно от ответното дружество.

По делото не е спорно, че ищцовото дружество е собственик на стопански обект, представляващ складова база, в двора на ТКЗС, цех за обработка на камък, находящ се в гр. Банкя, кв. Иваняне, поради което същото се явява потребител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и т. 41 б, б. "а" от ДР на ЗЕ за исковия период и е страна по облигационни 2 отношения по договор за продажба на електрическа енергия /арг.чл. 92 от ЗЕ/ като купувач на такава. Не е спорно също, че между страните е сключен договор за продажба на електрическа енергия по подадено през 2013 г. заявление. Поради изложеното, неоснователни се явяват изложените във въззивната жалба доводи за липса на облигационна връзка между страните. В допълнение, следва да се има посочи, че съгласно съдебната практика „ползвател“ на мрежата може да бъде и лице, което не е собственик на обекта и да дължи сумата по констативния протокол – в този смисъл определение № 3206/25.10.2023г. по гр. д. № 1061/2023г. по описа на ВКС, III ГО.

По делото е спорно дали са били налице предпоставките, даващи основание на ответното дружество да извършва едностранна корекция на потребената енергия за процесния период и на посочената стойност, както и дали е спазена процедурата по извършване на едностранна корекция на потребената енергия за процесния период и на посочената стойност.

От приетите по делото доказателства се установява, че на 11.04.2022г. е съставен констативен протокол № 1027199/11.04.2022 г., видно от който служители на ответника са извършили проверка на адреса в присъствието на свидетел.

Съгласно приетия по делото констативен протокол

№

1027199/11.04.2022 г. на 11.04.2022 г. в 11:50 часа служители на ответника от отдел „Нетехнически загуби“ в присъствието на свидетел от Федерация на потребителите са извършили проверка на електромер (средство за търговско измерване - СТИ) с фабричен № 179821158, за абонатен № 9235314291, отчитащ потреблението за обект, представляващ складова база, в двора на ТКЗС, цех за обработка на камък, находящ се в гр. Банкя, кв. Иваняне.

Отбелязано е, че електромерното табло е извън границите на имота, монтирано е на фасадата на трафопост, като се състои от 14 електромера.

Посочено е, че при извършване на техническа проверка на обекта е установено, че при влизане на алтернативен режим на електромера, токът на фаза „I“ трета е с нулеви стойности, а реалната стойност е I „I“ = 19,5 А ампера. Констатирано е, че при измерване с еталонен електромер се установява, че средството за търговско измерване измерва извън класа си на точност с грешка – (минус) 45,92 %. В констативния протокол е посочено, че потребителят е потърсен на проверявания обект и не е открит на адреса на проверката, като същата е извършена в присъствието на независим свидетел.

Отразено е, че поради установената грешка в отчитането, средството за техническо измерване е демонтирано, същото е изпратено за метрологична експертиза в БИМ, а на негово място е монтиран друг, изправен електромер.

Представен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 590/20.06.2022 г., в което е отразено, че липсва трета фаза на електромера. Посочено е, че при огледа на вътрешността не се констатират видими промени в конструкцията на електромера, както и че същият не съответства на метрологични и технически характеристики.

От представената справка за преизчислени количества електрическа енергия от 20.07.2022 г. е видно, че процесната сума е начислена като корекция по чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, като въз основа на констативния протокол на НТЗ № 1027199/11.04.2022 г. и констативния протокол на БИМ № 590/20.06.2022 г. по партидата на абоната са преизчислени количествата електрическа енергия на база отчетена грешка „-“ (минус) д=33%, н=33%, клас на точност 1 на средството за техническо измерване и период от 90 дни, като същите са фактурирани на стойност 1482,82 лева с ДДС съгласно фактура № 0003427739/20.07.2022г.

3

Пред първоинстанционния съд е прието и заключение на съдебно техническата експертиза. В него е посочено, че отразените в констативния протокол от извършената метрологична експертиза констатации водят до извод, че в случая е налице частично отчитане на ползваната електрическа енергия. Видно от заключението е, че общото количество електроенергия, неотчетено от провереното СТИ е в размер на 6613 КWh., като същото е преизчислено при спазване на чл.50, ал.1, б. “А“ от ПИКЕЕ, като правилно ответното дружество е преизчислило сметката на ищеца, а изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния период. Извършена е и проверка в масивите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /сега „ЕРМ Запад“ АД/ като вещото лице не е установило в предходните 3 месеца, преди проверката на 11.04.2022 г., да са извършвани проверки и/или смяна на електромера.

Пред Софийски районен съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.П. и Х.К..

Разпитан пред съда, свидетелят Пачазаров заявява, че е присъствал на проверката и е подписал констативния протокол като свидетел. Посочва, че при извършване на проверката се е установило, че при влизане на електромера в режим на работа токът на първа фаза и на една от фазите е с нулева стойност, което значело, че по фазата тече ток, но същият не се отчита от електромера. Свидетелства, че отчетената грешка е наложила смяната на електромера с нов, който е изправен. Сочи, че лично се е уверил в констатациите на служителите на ответното дружество, като свидетелства, че само процесния електромер в таблото на този адрес е измервал с грешка от допустимата. Допълва, че служителите на ответника са уведомили полицията, като на проверката е присъствал и представител на ищеца.

Разпитан пред съда, свидетелят К. заявява, че е един от служителите, който е извършил проверката в обекта. Описва, че пристигайки на място в обекта, служителите са констатирали, че електромерът не отчита една от фазите, с която се консумира електрическа енергия. Сочи, че на място е присъствал представител на ищеца, който е бил запознат с извършваните действия. Свидетелят допълва също, че старият електромер е бил демонтиран и изпратен за експертиза в Института по метрология, като на негово място е бил монтиран друг. К. заявява пред съда, че всички намиращи се в таблото електромери, са били проверени, като само този е бил в неизправност.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство не е материалноправно легитимиран да претендира суми, представляващи корекция на сметки. С оглед приложимата към датата на съставяне на констативния протокол /11.04.2022г./ нормативна уредба следва да се прецени дали електроразпределителното дружество има право да извършва преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Правилата за измерване на електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 35/19 г./.