Определение № 2312 от 19.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2312 гр. Бургас, 18.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20222100502064 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано въз основа на депозирана частна жалба с вх. № 261458 от 30.09.2022г. по описа на Районен съд Несебър от В. И. Т. от гр. Б., ул. Ш. № *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес – гр.

Айтос, ул. „Станционна“ № 56 – адвокат Антон Демирев против Разпореждане № 260361 от 12.08.2022г., постановено по гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд – Несебър, по силата на което е разпоредено да се издаде Изпълнителен лист въз основа на постигната спогодба между страните, одобрена с Протоколно определение № 741 от 10.09.2014г., постановено по гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд – Несебър, съгласно която – Бащата В. И. Т., ЕГН ********** ще заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева на С. В. Д. – Т. с ЕГН ********** за детето С. В. Т. с ЕГН ********** до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване. В частната жалба се посочва, че гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд – Несебър приключва между страните с одобрена от съда спогодба и заинтересованата страна не е поискала и не се е снабдила с изпълнителен лист и е бездействала 8 години – до 23.08.2022г., през който период от време задължението за заплащане на главници и лихви по него са се погасили по давност, тъй като е изтекла тригодишната и общата петгодишна погасителна давност. В жалбата се 1 посочва, че през този период от време децата на страните са станали пълнолетни граждани. Посочва се, че пълнолетното дете С. Т. е получавала нужните й парични средства лично, има друга банкова сметка, по която жалбоподателят е превеждал необходимите суми, а и към датата на издаване на изпълнителния лист С. Т. вече е навършила своето пълнолетие.

В жалбата се претендира атакуваното разпореждане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде оставена без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист.

След депозиране на частната жалба, пред съда са отправени искания да бъде спряно производството по настоящото дело, тъй като частният жалбоподател е предявил два иска пред Районен съд – Несебър и счита, че тези решенията по тези два иска ще имат значение за изхода на спора пред настоящата инстанция.

Ответната страна по частната жалба – С. В. Д. и С. В. Т. депозират по делото писмен отговор, в който оспорват жалбата и считат, че следва да бъде оставена без уважение. В отговора се посочва, че направеното възражение за изтекла погасителна давност не може да бъде предмет на разглеждане в производството по обжалване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Посочва се, че разпореждането, с което е издаден изпълнителен лист съответства изцяло на влязлово в сила протоколко определение от 10.09.2014г., постановено по гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд – Несебър, съгласно което В. Т. е осъден да заплаща издръжка за своите деца.

Посочва се, че аргументите, че към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист детето вече е пълнолетно не са относими, тъй като претенциите касаят период до навършване на детето на 18-годишна възраст и именно затова и молбата е депозирана от майката на детето.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд Несебър е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. И. Т. против С. В. Д. – Т., с която се претендира да бъде определен режим на лични 2 контакти между него и децата – И. В. Т. и С. В. Т.. В хода на производството, Районен съд – Несебър е одобрил постигната между страните съдебна спогодба, по силата на която В. И. Т. се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на от по 150 лева за детето С. В. Д. – Т. и в размер на от по 150 лева за детето И. В. Т.. Съдебната спогодба е одобрена в открито съдебно заседание, проведено на 10.09.2014г. и съдът е прекратил производството по делото.

По делото – на дата – 29.07.2022г. е постъпила Молба от С. В. Д. – Т., в която се посочва, че между страните по делото е постигната съдебна спогодба, но считано от месец септември – 2018г. В. Т. не изпълнява задълженията си по споразумението и не заплаща издръжката за тяхната дъщеря С. В. Т.. С молбата е отправено искане по гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд – Несебър да бъде издаден изпълнителен лист за всички присъдени, но неизплатени суми.

С атакуваното Разпореждане № 260361 от 12.08.2022г., постановено по гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд – Несебър е разпоредено да се издаде Изпълнителен лист въз основа на постигната спогодба между страните, одобрена с Протоколно определение № 741 от 10.09.2014г. по описа на Районен съд – Несебър, съгласно която – Бащата В. И. Т., ЕГН ********** ще заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева на С. В. Д. – Т. с ЕГН ********** за детето С. В. Т. с ЕГН ********** до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване. В своите мотиви, съдът е посочил, че одобрения съдебно-спогодителен протокол подлежи на принудително изпълнение.

Видно от представените доказателства, по делото се установява обстоятелството, че след като съдът е постановил атакуваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист, В. И. Т. е получил покана за доброволно изпълнение от страна на ДСИ при Районен съд – Несебър, от която е видно, че същият дължи сума в размер на 4 650 лева, представляваща главница, 674, 25 лева – лихви, както и такси и разноски, свързани с движението на изпълнителното производство.

На основание чл. 404, т. 1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение съдебно-спогодителните протоколи.

На основание чл. 405, ал. 1 от ГПК изпълнителен лист се издава по 3 писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове.

На основание чл. 406, ал. 1 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Както бе посочено по-горе – между страните В. И. Т. и С. В. Д. – Т. е било образувано съдебно производство за определяне на местоживеене на двете родени, по време на брака деца, както и за определяне на лични контакти с тях. Производството по така предявения иск е приключило между страните с одобрена от страна на съда съдебна спогодба, по силата на която страните са уредили всички въпроси, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните контакти с тях, както и дължимата им издръжка. Видно от Протоколно определение от 10.09.2014г., постановено по гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд – Несебър, В. И. Т. се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на от по 150 лева на С. В. Д. за детето С. В. Т. до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване, като страните са се съгласили издръжката да бъде изплащана по посочена банкова сметка на майката – С. Д.

- Т..

Въз основа на депозирана молба от страна на С. Д. – Т. за издаване на Изпълнителен лист и съдът е постановил своето атакувано Разпореждане № 260361 от 12.08.2022г., постановено по гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд – Несебър.

Следва изрично да се отбележи, че дължимата в настоящото производство проверка, съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК се основава единствено на акта по чл. 404, ал. 1 от ГПК относно редовността му от външна страна и удостоверяваното с него, подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай, съдът е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за издръжка за детето С. В. Т., за която страните са се съгласили и са подписали съдебна спогодба по смисъла на чл. 234 от ГПК и която съдебна спогодба е одобрена от страна на съда и определението, с което производството по гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд – Несебър е влязло в законна сила.

Безспорно е, че одобрената от страна на съда съдебна спогодба с Определение от 10.09.2014г., постигната между страните в съдебно заседание 4 от 10.09.2014г. по гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд - Несебър е предвидено от закона изпълнително основание на основание чл. 404, ал. 1 от ГПК, същото е редовно изпълнително основание и удостоверява подлежащо на изпълнение изпълняемо право. В този смисъл и като взе предвид, че е било налице редовно от външна страна изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение вземане, то настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил тези обстоятелства и е разпоредил за присъдените в полза на молителя С. Д. да се издаде изпълнителен лист.

По отношение на наведените в частна жалба съображения за неправилност на атакуваното разпореждане, съдът съобрази следното: При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 от ГПК , съответно - при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист.

Постановеният от съда акт с характер на разпореждане не се ползва със сила на присъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение – в този смисъл е и приетото в т. І.3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г., постановено по тълкувателно дело № 5/2015г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ. По тези съображения изпълнителния лист се явява издаден при наличие на предпоставките по чл.

406, ал. 1 и чл. 404, ал. 1 от ГПК .

Следва да се отбележи, че въведените в частната жалба твърдения на частния жалбоподател: за погасяване на паричното вземане поради изтекла погасителна давност, както и твърдението, че не дължи сумите, за които е издаден изпълнителния лист не подлежат на разглеждане в настоящето производство и не могат да обосноват обезсилването на изпълнителния лист, както се претендира. Всички тези наведени съображения следва да бъдат разгледани в исково производство, в което жалбоподателят следва да изложи своите твърдения, да представи своите доказателства и да защити своите права след изслушване становището и на ответната страна. В случая защитата на жалбоподателя следва да се осъществи не по реда на обжалване на 5 разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а в рамките на исково производство за разглеждане съществуването на материалното право (паричното вземане). Именно в исково производство следва да се разгледат и всички съображения на жалбоподателя, свързани с възраженията, че в годините назад той е заплащал дължимата издръжка на своята дъщеря чрез превеждане на суми по конкретна нейна банкова сметка и по този начин е изпълнявал своето задължение – дори и да са представени доказателства в това производство, съдът не би могъл да ги вземе предвид и да изгради своите фактически и правни изводи въз основа на тях.

По отношение на възражението, че С. Д. – Т. не е легитимирана да претендира издаването на изпълнителния лист, съдът намира, че това възражение е неоснователно, тъй като именно тя е била страна в първоинстанционното производство и именно на нея се е задължил В. Т. да заплаща издръжката, дължима за детето С. В. Т. въз основа на постигнатата помежду им и одобрена от страна на съда съдебна спогодба. В подкрепа на този извод е и вписаното в съдебната спогодба, че изрично дължимата издръжка следва да бъде заплащана по сметка именно на С. Д..

По отношение на възражението, че детето С. Т. към момента на депозиране на молбата за издаване на изпълнителния лист е навършила пълнолетие, съдът намира, че не е налице пречка за издаване на изпълнителен лист, тъй като изрично в молбата за издаване на изпълнителния лист се посочва конкретна дата, от която се твърди, че задълженото да заплаща издръжка лице – В. Т. е преустановил своите плащания по доброволен ред, а именно – месец септември – 2018г. Към тази дата, за която се твърди преустановяване на плащанията за дължимата издръжка – месец септември 2018г. детето С. В. Т. не е навършила своето пълнолетие и съдът законосъобразно е вписал в своето Разпореждане № 260361 от 12.08.2022г., постановено по гр. дело № 576/2014г. по описа на Районен съд – Несебър, издръжката е дължима до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване. Настъпилото пълнолетие на детето С. Т. е отчетено от страна на ДСИ при Районен съд – Несебър при изчисляване на дължимите суми за издръжка – видно от представената по делото Покана за доброволно изпълнение, изпратена до В. Т. по изпълнително дело № 71/2022г. по описа на ДСИ при Районен съд – Несебър и получена от негова 6 страна на 29.09.2022г. Посочената като дължима сума възлиза на сума в размер от 4 650 лева, което точно се равнява на периода, за който се твърди, че издръжка не е плащана – от месец септември – 2018г. до навършване пълнолетие на детето С. Т. – 29.03.2021г. (2 години и 7 месеца – общо 31 месеца от по 150 лева месечно се равнява на сума от 4 650 лева). Мотивиран от изложеното, съдът намира и това възражение за неоснователно. В тази връзка, съдът намира и въведеното допълнително възражение, че детето – С.