Решение № 43 от 03.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330101454 по описа за 2022 година

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 79 вр. с чл. 240 ЗЗД;

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД от Т. П. В. против Земеделски производител В. П. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от:

3580 лева – предоставен заем през м.декември 2018г., с уговорка за връщане 19.06.2019г.

3300 лева - предоставен заем през м.декември 2018г., с уговорка за връщане 05.06.2019г;

5000 лева - предоставен заем през м.декември 2018г., с уговорка за връщане 10.06.2019г ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 01.02.2022 г. до окончателното изплащане;

Ищецът твърди, че с ответницата са поддържали близки приятелски отношения, като през декември 2018 г. тя го е помолила да й предостави парични заеми в различни размери тъй като искала да открие цех за отглеждане на медицински канабис.

Сумата от 3 580 лева била предоставена в заем на ответницата по банкова сметка с платежно нареждане от 19.12.2018г. с уговорка за връщане 19.06.2019г.

Сумата от 3 300 лева била предоставена в заем на ответницата по банкова сметка с платежно нареждане от 05.12.2018г. с уговорка за връщане 05.06.2019г.

Сумата от 5000 лева била предоставена в заем на ответницата по банкова сметка с платежно нареждане от 10.12.2018г. с уговорка за връщане 10.06.2019г Падежите и на трите заема били настъпили, но ответника не върнал паричните суми 1 на ищеца;

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник ЗП В. Г. чрез адв. Ч. оспорва предявените искове като твърди, че не познава ищеца, оспорва сумите предмет на паричните преводи да са предоставени в заем.

Банковите преводи били извършени по молба на брата на ищеца Д. В., с който ответницата имала отношения, която молба била във връзка с негово желание да няма наличности по банковите си сметки по които ЧСИ да запорират суми.

В. помолил брат си – ищеца да преведе паричните суми по сметка на Г., с които суми били погасени задължения на Д. В..

Иска се отхвърлянето на предявените искове.

Съдът след като се запозна с представените и приети по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото са представени 3 броя банкови платежни нареждания, първото от 19.12.2018г. с което вносител ищеца Т. В. превежда в полза на ответник ЗП В. Г. сума в размер на 3 580 лева по нейна сметка в Ти Би Ай Банк като ответникът не оспорва титулярството на сметката си, в платежното нареждане е посочено основание за внасяне „заем“, второто платежно нареждане е от 10.12.2018г. с което вносител ищеца Т. В. превежда в полза на ответник ЗП В. Г. сума в размер на 5 000 лева по нейна сметка в Ти Би Ай Банк като ответникът не оспорва титулярството на сметката си, в платежното нареждане е посочено основание за внасяне „заем“; третото платежно нареждане е от 05.12.2018г. с което вносител ищеца Т. В. превежда в полза на ответник ЗП В. Г. сума в размер на 3 300 лева по нейна сметка в Ти Би Ай Банк като ответникът не оспорва титулярството на сметката си, в платежното нареждане е посочено основание за внасяне „заем“

По делото са разпитани двама свидетели – първият свидетел се явява ***** на ищеца Д. В. като показанията му се преценят с оглед на евентуална заинтересованост. Показанията на този свидетел са противоречиви, един път свидетелят си спомня, че брат му – ищеца и съпругата му решили да дадат заем на ответницата, после свидетелят заявява, че сумата била дадена за неосъществил се бизнес с медицински канабис, друг път свидетелят споменава, че лично той е имал намерение с ответницата да отглежда медицински канабис, която била земеделски производител и имала опит. Противоречията в показанията на този свидетел се задълбочават в последващото изложение на възприятията му като той си спомня, че направил контакт между ответницата и брат си като преводите били извършени от брат му по банкова сметка с намерението да се случи нещо т.е да има общ бизнес и ако не се случи да има възвращаемост на тази сума. Бизнес-начинанието трябвало да се случи за 6 месеца и ако не се случи парите трябвало да се върнат. Според свидетеля ответницата познавала лицензиант, който има право да отглежда медицински канабис, който щял да предостави този лиценз за отглеждане на канабиса, при което свидетелят да финасира начинанието.

При предявяването на платежните нареждания на свидетелят Д. В. последния потвърждава, че подписа е на брат му като добавя, че след като бил запознал ответницата с брат си разбрал впоследствие, че това е било със срок на заем, т.е били са дадени назаем парите в рамките на 6 месеца ако не се случи нищо.

Констатираното от съда противоречие се състои в това, че свидетелят веднъж казва, че парите са дадени от брат му и съпругата, втори път, че са дадени само от брат му и трети път, че са дадени от него лично. Установява се и непълнота в показанията на свидетеля по 2 отношение на ключов от предмета на доказването факт - дали процесните суми са получени от ответницата с намерението същата да ги връща като заем на ищеца. За да е налице сключването на договор за заем е необходимо реално предаване на паричната сума и съгласие на заемодателя, че дава сумата в заем, на което съгласие да съответства насрещно волеизявление на заемополучателя, че приема сумата като заем със задължение да я върне. В случая св. В. излага факти и обстоятелства от намеренията на брат му, че дава в заем парична сума под условие ако не се случи бизнес-начинание с отглеждане на медицински канабис. Свидетелят не излага никаква конкретни възприятия затова дали ответницата е получила сумите с намерение да ги връща като заем ако не се реализира твърдяното от този свидетел бизнес-начинание, респ. формирала ли е въобще волеизявление ответницата със съдържание, което да съответства на насрещното волеизявление на ищеца да даде парична сума в заем, която да му бъде върната.

В тази връзка посоченото в платежните нареждания основание „заем“ отразява обективно волеизявлението на ищеца, но по делото няма доказателства за съдържанието на насрещното волеизявление на ответницата, че приема сумата със задължение да я върне като заем. Постъпването на паричната сума в банковата сметка на ответницата не води до извод затова че е формирана воля тази сума да бъде приета като заем, респ. още по-малко пък има данни затова че тази сума е дадена под отрицателно условие – в случай че не се реализира бизнес-начинание за отглеждане на медицински канабис.

Показанията на св. Н. П. – приятелка на дъщерята на ответницата са последователни, логични и непротиворечиви. Свидетелката си спомня, че е виждала две пачки по 50 лева и една по 20 лева като ответницата споделила, че прави услуга на двама братя – ищеца по делото и св. Д. В. като била получила парите от ищеца, за да ги предаде на брат му и впоследствие разбрала, че става дума за 11 800 лева. Въпреки че по делото логически не може да се свърже, че именно парите предадени по данни на св. П. на 28.12.2018г. са парите предмет на преводите от ищеца съдът кредитира факта, че сума от 11 800 лева е предадена на св. Д. В., до колкото обаче този свидетел не е страна по делото съдът не изследва правоотношението възникнало с него.

Предвид на гореизложеното предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, тъй като не се установи сключването на договори за заем с ответницата поради недоказване формиране на нейно волеизявление затова че постъпилите по нейна сметка парични суми са получени с намерение да бъдат върнати като заем.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на сумата от 3000 лева за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 ГПК;

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Т. П. В. с ЕГН ********** с адрес: гр.

********против ЗП В.П. Г. с ЕИК ********** с адрес: гр. ********за осъждането ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от:

3 580 лева – предоставен заем през м.декември 2018г., с уговорка за връщане 19.06.2019г.

3 300 лева - предоставен заем през м.декември 2018г., с уговорка за връщане 05.06.2019г;

5 000 лева - предоставен заем през м.декември 2018г., с уговорка за връщане 10.06.2019г

3 ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 01.02.2022 г. до окончателното изплащане като неоснователни и недоказани;

ОСЪЖДА Т. П. В. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЗП В. П.а с ЕИК ********** с адрес: гр. ******** сумата от 3000 лева, която представляват разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 1454/2022г. по описа на РС – Пловдив;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________

4