Определение № 260365 от 12.08.2020, Окръжен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………../……………..2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: К. ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Шакирова въззивно гражданско дело № 947 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 260346/03.07.2020 г., подадена от Д.Т.А., чрез адв. К.Т., с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 260000 от 01.07.2020 г. по настоящото дело. В молбата се излага становище, че с решението са присъдени разноски в размер на минимално адвокатско възнаграждение, определен при действието на Наредба № 1/09.07.2004 г. към датата на постановяване на решението, като се претендира същото да бъде съобразено към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие. Направено е искане върху този размер да бъде начислен ДДС, както и да бъде възприето от съда, че въззивника, заплащайки адвокатско възнаграждение в двойно по-голям размер е оценил високо фактическата и правна сложност на спора.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Енерго – Про Продажби“ АД изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД срещу Решение № 962 от 25.02.2020г. по гр.д. № 16108/2019г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав.

С Решение № 260000 от 01.07.2020 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил обжалвания първоинстанционен акт и е осъдил „Енерго – Про

Продажби“ АД да заплати на Д.Т.А. сумата от 280 лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.

При преценка размерът на дължимите разноски, съдът е приел за основателно направеното от въззивника възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е редуцирал претендирания размер на разноските до 280 лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. с Решение № 5419 на ВАС, публикувано в ДВ бр. 45 от 2020 г. в сила от 15.05.2020 г.). Именно тази е уредбата, действащата, както към датата на постановяване на решението 01.07.2020 г., така и към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и на издаване на фактурата – 15.05.2020 г. По тези съображения е неоснователно възражението в молбата, че съдът не е приложил действалата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. При определяне размер на вънаграждението, съдът е съобразил и факта, че въззиваемата страна е възложила процесуалното си представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, поради което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК, съставът на ВОС е присъдил разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 280 лева. В настоящото производство материалният интерес, който е защитавала въззиваемата страна възлиза на 2 330,09 лева Възнаграждението за процесуално представителство от един адвокат по предявения иск, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към датата на сключване на договора за правна помощ и към датата постановяване на решението (изм. с Решение № 5419 на ВАС, публикувано в ДВ бр. 45 от 2020 г. в сила от 15.05.2020 г.) възлиза в размер на 219,80 лева. Дължимият

ДДС върху тази сума възлиза на 43,96 лева. Присъдените с Решение № 260000/01.07.2020 г. разноски надвишават определения по Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер.

Настоящият състав на ВОС приема, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С изложените мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260346/03.07.2020 г., подадена от Д.Т.А., чрез адв. К.Т., по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 260000 от 01.07.2020 г., постановено по в. гр. дело № 947/2020 г. по описа на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал.

3, изр. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.