Решение № 479 от 07.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Варна, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500553 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ДР на ЗЗДН, вр. чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 97341/28.12.2023г. по регистратурата на ВРС от М. Й. Т., ЕГН ********** и С. С. Р., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител срещу Решение № 4099/15.12.2023г. постановено по гр.д. № 14478/2023г. по описа на ВРС, 31-ви състав, с което е ОТХВЪРЛЕНА молбата на жалбоподателките за налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу С. Д. Р. ЕГН ********** чрез задължаване на ответника да се въздържа от упражняването на такива срещу молителките; да се отстрани от съвместно обитаваното жилище в гр.Варна, ул.“Ц.Б. ІІІ“ ***; да му се забрани да ги доближава на разстояние по-малко от 200м. за максималния законов срок; да се забрани на ответника да доближава жилището на молителките на горния адрес, местоработата им и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 200м. за максималния законов срок; да се задължи ответника да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева и да се наложи на ответника глоба и жалбоподателките са ОСЪДЕНИ да заплатят на С. Д. Р. сторените по делото разноски в размер на 1100 лева, на основание чл.78 от ГПК.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Поддържат, че и двете жалбоподателки са процесуално легитимирани да 1 търсят защита по ЗЗДН доколкото са съответно лице съжителстващо с ответника и негова дъщеря, по отношение на които са реализирани от ответника актове на психическо домашно насилие. Считат, че същите са доказани с ангажираните по делото гласни доказателства и установени с изготвените от молителките декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Молят обжалваното решение да бъде отменено и молбата за налагане спрямо ответника на мерки по ЗЗДН да бъде уважена. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока и по реда на чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна – С. Д. Р., чрез процесуалния си представител е депозирал възражение по въззивната жалба. Заявява становище за неоснователността й, във връзка с което моли да бъде оставена без уважение.

Счита, че решението е постановено при правилен анализ на събраните доказателства, поради което се явява правилно и законосъобразно. Моли решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е и частна жалба, вх.№ 16461/27.02.2024г. от М. Й. Т., ЕГН ********** и С. С. Р., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител срещу Определение № 1788/12.02.2024г. постановено по гр.д.№ 14478/2023г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

В жалбата се посочва, че недопустимо съдът е поставил жалбоподателките в неравнопоставено положение приемайки представените от насрещната страна доказателства за разноски без да им е предоставил възможност да се запознаят с тях и да направят своевременно възражение за прекомерност. Отделно от това считат, че необосновано съдът е присъдил разноски в полза на ответника в почти трикратен размер без по делото да са извършвани особени процесуални действия или да се отличава с фактическа или правна сложност. Позовават се и на практика на съда в Люксембург, според която националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатско възнаграждение. Молят обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските да бъде уважена. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В предоставения срок по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна С. Д. Р., чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор на частната жалба, с който моли обжалваното определение да бъде потвърдено предвид на това, че е правилно, обосновано и законосъобразно.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът и въззиваемата страна поддържат изразените позиции. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като въззивникът прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

2

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. 1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на М. Й. Т. и С. С. Р. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу С. Д. Р. – лице, с което първата молителка съжителства на съпружески начала и баща на втората молителка във връзка с извършени от него актове на домашно насилие, изразяващо се в упражнено от последния психическо насилие както следва: на 13.10.2023г. – упълномощаване от ответника на адвокат за завеждане на дело за осъждане на молителките да предадат на ответника държането на жилищния имот на ул.“Ц.Б. III“ *** в гр.Варна, в което живеят; На 27.10.2023г. подаване от ответника С. Р. на заявление пред „Енерго Про-Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД в качеството му на титуляр на партида за електроснабдяване на имота на ул. “Ц.Б. III“ *** в гр.Варна за временно преустановяване на електрозахранването на имота, което е било реализирано на 31.10.2023г.; На 24.10.2023г. – подаване от С. Р. на жалба срещу упълномощен от молителките адвокат за осъществяване от него на процесуално представителство по предявен срещу тях иск по гр.д.№ 9434/2023г. по описа на ВРС, както и отправяни от С. Р. в периода от 10.10.2023г. до 07.11.2023г. публично в кв.Виница на обидни реплики по отношение на молителката С. Р., че е „некадърница“, която „са изгонили от работа“, „боклук като майка си“, „тя за нищо не става“, „и двете са прости селянки“.

Молителките твърдят, че действията и поведението на ответника, изразяващо се в твърдяните актове на домашно насилие, е провокирало у тях негативни преживявания, страх, безпокойство от възможността да останат без покрив и без електричество в дома си, включително реакция на остър стрес, преминала в разстройство в адаптацията за молителката М. Т., както и чувство на срам и унижение за молителката С. Р. от обидите от страна на баща й.

Посочват, че поведението на ответника изразяващо се в извършване на домашно насилие спрямо тях не е еднократно и той вече е бил задължаван от съда да се въздържа от извършване на такова с издадена в полза на М. Т. заповед за защита по ЗЗДН по гр.д.№ 3384/2023г. по описа на ВРС.

Ответникът С. Д. Р. заявява становище за неоснователност на отправената срещу него молба по ЗЗДН.

С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН/ и съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл.

10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителките за фактическо съжителство /за М. Т./ и за родствени отношения по права линия /за С. Р./ с извършителя, съдът приема, че молителките са процесуално легитимирани да подадат молбата /чл. 3, т.2 и т.4 от ЗЗДН/.

На това основание молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

3

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено от Община Варна, че молителката С. С. Р. е родена на 02.11.1997г. и нейни родители са М. Й. Т. и С. Д. Р..

Видно от представените удостоверения за постоянен адрес /л.9,10/, молителките са заявили през 2000г. за свой постоянен адрес: гр.Варна, ул. “Ц.Б. III“ ***.

От представената справка за съдимост, е видно че ответникът С. Д. Р. е осъждан и реабилитиран.

По делото като доказателство е приета Заповед за защита № 55/22.06.2023г. издадена по гр.д.№ 3384/2023г. по описа на ВРС, с което са постановени мерки за защита по ЗЗДН в полза на М. Й. Т. срещу С. Д. Р., с която последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т. и му е забранено да приближава М. Т., както и жилището, което обитава в гр.Варна, ул. “Ц.Б. III“ *** на по-малко от 100м. за срок от 18 месеца. Решението, с което са наложени по сочените мерки по ЗЗДН е влязло в законна сила на 29.06.2023г.

Представени са писмени доказателства – съдебно удостоверение по гр.д.***73/2023г. по описа на ВРС за образувано гражданско дело по предявени от М. Т. против С. Р. искове за собственост на имоти находящи се в гр.Варна, ул. “Ц.Б. III“ ***, както и невлязло в законна сила решение по гр.д.№ 9434/2023г. по описа на ВРС образувано по предявени от С.

Р. против М. Т., С. Р. и Р.Й.Н. за осъждане на ответниците да предадат държането на имоти находящи се в гр.Варна, ул. “Ц.Б. III“ ***, предадено им по силата на неформални договори за заем за послужване.

Представено е и копие на жалба вх.№ 1797/20.10.2023г. от С. Д. Р. подадена до Съвета на Адвокатска колегия Варна касателно процесуалните действия по защита интересите на доверителите на адв.С. Х. по гр.д.№ 9434/2023г. по описа на ВРС.

Към молбата са представени и изходящи от молителките декларации по смисъла на чл.9, ал.3, вр.чл.13, ал.3 от закона, установяващи твърденията за извършени спрямо тях актове на домашно насилие от С. Д. Р. в посочения в молбата смисъл, които са породили у тях страх, безпокойство и неприятни емоции.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. П. С. и Р.С.В..

Свидетелката С. посочва, че познава страните М. и С. и тяхната дъщеря С.. Общото им жилище се намирало в гр.Варна, ул. “Ц.Б. III“ ***, но от месец 02.2023г. той не живеел в него, тъй като бил отстранен след нанесен побой над М.. С. завел срещу тях дело да му върнат жилището, което им бил дал с договор за заем. Той непрекъснато им нанасял психически тормоз, като освен делото бил спрял тока в къщата. Свидетелката била чувала да се говори в квартала, че С. обижда дъщеря си С., че е „некадърница“ и са я „изгонили от работа“, след като С. сама напуснала работа. Тя много тежко приемала, че баща й я обижда публично. И тя и майка й се чувствали сринати психически и се страхували от евентуално физическо нападение от него, тъй като М. вече била понасяла такъв.

Свидетелката Р.В. посочва, че С. не живеел в общия дом с М. и дъщеря им С. след като 4 нанесъл побой над М. и бил отстранен от полицията. С. често обиждал М. и С., твърдял че те живеят в неговия имот като наематели и искал да го освободят. Дори спрял тока в жилището. Посочва, че е чувала от хора в квартала, че С. обижда дъщеря си С., че са я „изгонили от работа“ и „че е некадърница като майка си“.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

Производството по чл. 12 от ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка за наличието на извършен акт на домашно насилие спрямо молителя, неговата тежест и начина, по които се е отразил на здравето и психиката му въз основа на заложените в закона критерии. При определяне на защитните мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице изхождайки от формата и степента на вината на извършителя и целта на закона – да се преустановят, евентуално предотвратят по-нататъшни посегателства върху пострадалото лице.