Решение № 677 от 15.11.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Враца, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20221420101629 по описа за 2022 година

Предявени са в условията на обективно съединяване искове от ”Агробизнес консултинг“ ЕООД, ***** със седалище и адрес на управление гр.София, бул. ”Христо Ботев” №17, представлявано от управителя Иван Вълков, чрез адв.Г.В. против „СЕВЕРОЗАПАД-2016“ ООД, *****, със седалище и адрес на управление гр.Враца, представлявано от управител Ана Димитрова за осъждане на ответника да му заплати сумата от 19548.35 лв. главница, представляваща неплатен остатък от възнаграждението по чл.2 от Консултантски договор № 613/02.05.2018г., сключен между страните, сумата 4501.91 лева законна лихва върху неплатения остатък от възнаграждението за периода от деня на падежа 11.01.2020г. до предявяване на исковата молба - 20.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска и направените разноски. Ищецът твърди, че по силата на Консултантски договор № 613/02.05.2018г. с възложител ответника е изпълнил консултантска услуга, изразяваща се в изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическата устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проекта, съгласно условията на подмярка 4.2.Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. „Изграждане на модулно предприятие за преработка на мляко“. Поддържа се, че възложената работа е надлежно изпълнена от ищеца, проектната документация е одобрена в цялост от ДФ „Земеделие“ и на 10.12.2019г. между Възложителя, като бенефициент и ДФ „Земеделие“, като бенефициер е сключен Административен договор № ВG06RDNP001-4.001-0410-С01 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, като съгласно чл.2 от договора стойността на одобрения за финансиране проект е 837474.05 лева.

1

Възнаграждението, дължимо от възложителя на изпълнителя е в размер на 2.5% от стойността на одобрения инвестиционен проект, а вземането е падежирало на 10.01.2020г., поради което възлиза на сумата 21631.68 лева. Твърди, че възложителят е заплатил аванс в размер на 2083.33 лева и дължи остатък в размер на разликата до пълния размер на уговореното възнаграждение, а именно 19548.35 лева без ДДС, която до предявяване на иска не заплатил. Това поражда за него интерес от търсената съдебна защита.

Предявените искове са с правно основание чл.266 ал.1 вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Развива на първо място доводи за прекратяване на производството, поради наличие на висящи във ВРС две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане - заповедно ч.гр.дело № 1012/2022г. и образувано след подаване на възражение по чл.414 ГПК исково производство по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК - гр.дело № 2067/2022г. на РС Враца. Посочва се, че макар да има разлика в главницата, претендирана в настоящото дело и тази по заповедното производство, е очевидно, че двете производства имат за предмет претенцията на ищеца за заплащане пълния размер на договореното възнаграждение по Консултантски договор № 613/02.05.2018г., а разликата в сумите би могла да е резултат от аритметична или техническа грешка.

На следващо място, ответникът не оспорва съществуването на валидно правоотношение между страните по силата на Консултантски договор № 613/02.05.2018г., не оспорва, че ищецът е изпълнил работата, дефинирана в чл.1 от Консултантски договор № 613/02.05.2018г. - изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическата устойчивост на проекта.

Не оспорва и сключването на Административен договор № BG06RDNP001-4.001- 0410-С01 от 10.12.2019г. Оспорва ищецът да е извършил всички очертани в договора услуги.

Ответникът твърди, че не успял да стартира инвестицията по Административен договор от 10.12.2019г. и да реализира проекта, поради което с Решение 06/04/2/00842/04/01 на ДФ „Земеделие“ договора е прекратен и е отказана изцяло одобрената финансова помощ.

Според него дружеството ищец реално не извършило част от възложената работа подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проекта съгласно подмярка 4.2. от Програма за развитие на селските райони. Счита, че след като изпълнителят е извършил само част от възложените му дейности, еквивалентен следва да е размера на възнаграждението, което му се дължи по аргумент от чл.288 от ЗЗД и заплатения аванс от 2083.33 лева представлява еквивалентен размер на възнаграждението. В условията на евентуалност, в случай че не бъдат възприети доводите му за неоснователност на исковете, развива и такива за различен от претендирания размер на възнаграждение, позовавайки се на текста на чл.2 от Консултантския договор и фиксирания в него 2.5% от стойността на инвестиционния проект, което образува според него стойност от 20936.85 лева.

Приспадайки авансовото плащане от 2083.33 лева, дължимата сума евентуално би възлязла 2 според ответника на 18853.52 лева. Счита и претенцията за лихва за забава за неоснователна, поради нейния акцесорен характер при отхвърляне на иска. Развива и съображения, че доколкото в заповедното производство е присъдена неустойка, договорена в чл.17 от договора и доколкото мораторната лихва и мораторната неустойка обезщетяват кредитора за вредите от забавата на длъжника, то е недопустимо едновременното им присъждане.

За да се произнесе по основателността на исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:

Между „СЕВЕРОЗАПАД-2016” ООД, в качеството му на възложител и „АГРООБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ” ЕООД в качеството му на консултант е сключен консутантски договор №613/02.05.2018 г., по силата на който възложителят възложил, а консултантът приел изготвяне на инвестиционен проект включващ подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическа устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проекта съгласно условията на подмярка 4.2, Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от Програма за развитие па селските райони за периода 2014 2020 год./чл.1, ал.1 от договора/.

Страните в чл.1, ал.2 от договора уговорили, че консултацията ще бъде предоставена във вид на подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическа устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проект „Изграждане на модулно предприятие за преработка на мляко" и всякакви устни и писмени консултации, отнасящи се до цялостната подготовка и окомлектоване на необходимите за кандидатстване документи и управлението на проекта.

По отношение на дължимото възнаграждение страните са се уговорили, че възложителят се задължава да изплати на консултанта възнаграждение в размер на 2,5% от стойността на инвестиционния проект, предмет на договора, дължими както следва: 1600 лева при подписване на настоящия договор, 1600 лева при приемане от възложителя на изготвеното заявление за подпомагане с подписване на приемо-предавателен протокол oт двете страни. Уговорено е, че разликата до 2,5% следва да се изплати в срок до 30 дни след подписване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с ДФ "Земеделие“ Разплащателна Агенция.

По делото е приложен административен договор № BG06RDNP001-4.001-0410С01/10.12.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ № BG06RDNP001-4.001.

Договорът е сключен между Държавен фонд “ЗЕМЕДЕЛИЕ” и „СЕВЕРОЗАПАД 2016” ООД, в качеството му на бенефициент, по силата на който изпълнителният директор на Държавен фонд “ЗЕМЕДЕЛИЕ” е предоставил на бенефициента безвъзмездна финансова 3 помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за изпълнението на проект №BG06RDNP00l-4.001-0410, с наименование „Изграждане на модулна мандра за овче мляко и закупуване на специализирани транспортни средства" (наричан по-нататък „проекта"), а бенефициента е приел безвъзмездната финансова помощ и се е задължил да изпълни проекта, съгласно формуляра за кандидатстване (Приложение №1), при спазване на този договор, условията и изискванията на условията за кандидатстване и условията за изпълнение по процедурата, правото на Европейския съюз и националното законодателство.

В чл.2 от договора страните са уговорили, че одобрената обща стойност на допустимите за финансиране разходи за изпълнение на проекта въз основа на представените от бенефициента на етапа на кандидатстването по подмярка 4.2 документи и извършени проверки по чл. 29, ал. 2 от ЗУСЕСИФ са в размер на 837474.05 лева и включва одобрените инвестиционни разходи по позиции, съгласно Приложение № 2.

Видно от приложение №2 към административния договор одобрените за финансиране разходи са в размер на 837474.05 лева.

С решение 06/04/2/0/00842/04/01 изх.№ 01-2600/1754 от 09.04.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие” е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № BG06RDNP001-4.001-0410-С01/10.12.2019 г. на „СЕВЕРОЗАПАД” ООД и е прекратен сключения договор № BG06RDNP001-4.001-0410С01/10.12.2019 г. със „***** ООД на осн. чл.19, ал.2, т.2 от договора поради незапочване изпълнението на инвестицията от страна на ползвателя на финансовата помощ в изрично договорения за това срок, а именно до 10.03.2021 г.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Между ищеца „***** ООД и ответника ”Агробизнес консултинг“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение, по силата на сключения между тях консултантски договор №613/02.05.2018 г.

Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден от закона, поради което правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор. Съгласно чл.1 от сключения консултантски договор ищецът е поел задължение да консултира възложителя за изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовката на пакет от документи и изготвяне на бизнес план, както и на технико-икономически анализ и оценка за кандидатстването му за отпускане на субсидия по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Престацията се определя по волята на договарящите, като изпълнението се изразява в предоставяне на резултата от труда на консултанта.

От така очертания предмет на договора следва, че ищецът дължи на възложителяответник престиране на резултат от трудова/интелектуална/ дейност, а трудовият резултат е предмет на договор за изработка.

Съгласно чл.258 ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо, съгласно поръчката на възложителя, т.е. договорът за изработка има за предмет овеществения труд на 4 изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен физически или интелектуален труд, при което договорът за консултантски услуги, представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд. В същия смисъл се произнесъл и ВКС с Решение №71 от 03.06.2009 г. по т.д.№767/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. и решение №5 от 15.03.2010 г. по т.д№390/2009 г. на ВКС, І Т.О., постановени по реда на чл.290 ГПК, (Решение №12/31.05.2013г. по т.д. №239/2012г. на ВКС, І т.о, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, който може да има за предмет резултати както на физически, така и на умствен труд. При договора за консултантски услуги, водещо значение е отдадено на интелектуалните усилия на изпълнителя, но е възможно и обединяването им със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт.