Решение № 1698 от 12.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1698 гр. Пловдив, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330204059 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7123418, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на К. С. К., ЕГН:

**********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалба си и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител излага конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш /ЕФ/, като пледира за неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на направените 1 разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателят е издаден Електронен фиш за нарушение за скорост за това, че на 27.09.2022 г., в 11:31 часа, в с.Песнопой ул.“1-ва“ №2, в посока на движение от с.Песнопой към с.Долна махала, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС марка „Пежо 307”, рег. № ***** се движело с установена наказуема скорост от 82 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 32 км/час. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта /АТСС/ TFR1M № 511.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик жалбоподателя К. К., който не се е възползвал от правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е подал декларация, ведно с копие на СУМПС, в която декларация да посочи данни за лицето, извършило нарушението.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, Протокол № 2-33-22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ от 02.06.2022г., Протокол за използване на АТСС, справка в централна база – КАТ, справка за нарушител/водач, снимка на разположение на служебния автомобил, в който е разположено АТСС, справка от АИС АНД.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

2

След преценка на събрания доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде изменен, поради дадена неправилна правна квалификация на нарушението. Това е така, доколкото посочената в ЕФ квалификация чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е относима към нарушаване на специално ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, различно от общите ограничения на скоростта, уредени в чл.21, ал. 1 от ЗДвП.

Същевременно фактите, така както са описани в ЕФ, а именно допуснато от лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***** превишение на общото ограничение на скоростта - 50 км/час в населено място сочат, че приложимата правна норма в случая е именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за нарушението на която е следвало да бъде санкциониран нарушителя.

В подкрепа на този извод са и данните от съставения за случая Протокол за използване на АТСС по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., от който е видно, че контролът е осъществен в с.Песнопой, ул.“1-ва“ № 2, по отношение на който пътен участък е важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ ч., като липсва отбелязване скоростта на движение да е била ограничена с конкретен пътен знак, указващ друга скорост, различна от общо установената скорост за движение в населено място.

Дадената погрешна правна квалификация на деянието в обжалвания ЕФ обаче не е основание за отмяната му, доколкото на районният съд е предоставено правомощието да преквалифицира деянието при надлежно изложени в санкционния акт факти, по които нарушителят е реализирал своята защита. В тази насока са задължителните указания на ТР № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. Такъв е разглеждания казус, доколкото в ЕФ са описани всички съставомерни факти, водещи до категоричен и безспорен извод за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при което деяние е нарушено общото ограничение на скоростта в населено място, а именно 50 км/час.

Предвид на това настоящият състав следва да упражни правомощията си съгласно горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС, като преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл.21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на собственика на МПС, с което е извършено 3 заснетото нарушение – жалбоподателя К. К., за което в административната преписка е приложена справка от Централна база - КАТ. В случая няма данни К. да се е възползвал от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало процесния лек автомобил към момента на нарушението.

За пълнота на решението следва да се посочи, че обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено нарушение за скорост при управление на МПС в населено място, която скорост е установена с превишение от 32 км/ч повече от разрешената. Отбелязано е и че се касае за нарушение, извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, доказателство за което е съдържащата се в преписката справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят има предходни нарушения на правилата за движение за скорост, включително и електронния фиш, посочен в процесния санкционен акт.

В тази връзка правилно нарушителят е санкциониран на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП и му е наложена глоба, предвидена за съответното нарушение в двоен размер. Противно на възражението в жалбата, основанието за налагане на наказанието е посочено с необходимата конкретика и яснота, като е отбелязана както нормата, санкционираща повторността, така и разпоредбата, предвиждаща наказание за конкретното нарушение.

Разглежданото нарушение е било установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната проверка. Автоматизираното техническо средство е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на БИМ под № 4835, видно от представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Макар към датата на нарушението Удостоверението да е с изтекъл срок на валидност, техническото средство, с 4 което е измерена скоростта на процесния лек автомобил, не е невалидно.

Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Наред с това съгласно представения по делото Протокол № 2-33-22 от 02.06.2022г. за лабораторна проверка, процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M е преминала последваща проверка след ремонт в лабораторни условия за точността на измерване и съгласно заключението на горепосочения Протокол съответства на одобрения тип.

Преминатата метрологична проверка е отбелязана и в представения Протокол за използване на АТСС. Със съставянето му е изпълнено и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Както се посочи по-горе в Протокола не се съдържат данни за наличие на процесното място на пътен знак В26, въвеждащ забрана за движение със скорост, повисока от означената.

Що се касае до спазване на изискването на ал.3 на чл.10 от горепосочената Наредба относно съпровождане на протокола по ал.1 на чл.10 със снимка на разположението на АТСС, следва да се има предвид, че измервателното средство тип TFR1-M се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на уреда, тъй като разпоредбата на чл.

10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч „триножници“. Въпреки това административната преписка съдържа снимка на служебния автомобил, в който е разположено техническото средство.

Предвид на това, съдът приема, че измерването на скоростта на процесния лек автомобил е извършено с годно измервателно устройство и са спазени правилата при използването му.

Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид. По делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от 5 жалбоподателя. Напротив, за формиране извод за липса на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, следва да се вземе предвид и високата стойност на превишение на скоростта от жалбоподателя при управление на процесния лек автомобил. Отделно от изложеното следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушения на същия закон е неприложим чл. 28 от ЗАНН, а именно института на маловажния случай.

Поради горните съображения, Съдът следва да упражни правомощията си при неизменност на фактите да приложи закон за същото наказуемо нарушение, като внесе корекция в квалификацията на процесното нарушение, като в останалата част ЕФ следва да бъде потвърден.

При този изход на спора, доколкото налаганата санкция остава непроменена, на основание чл. 63д, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП право на разноски има единствено въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7123418, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на К. С. К., ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 21, ал.