Определение № 1312 от 20.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1312 гр. Благоевград, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500995 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Д. Е., с адрес: ********, против Разпореждане № 1637/10.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1374/2023 г. по описа на РС – Благоевград в частта, с която е отхвърлено подаденото по реда на чл. 410 от ГПК заявление с вх.№13595/30.06.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя срещу К. Б. Г., ЕГН ********** за сумата от 8 640,12 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.10.2022 г. до 01.09.2029 г.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на разпореждането в атакуваната част. Твърди се, че на 04.08.2023 г. е била подадена молба от заявителя, с която е поискано удължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания. Посочва се, че към датата на депозиране на молбата, удължаването на срока е било необходимо с оглед нужното техническо време за жалбоподателя фактически да осигури от архивите си съответните документи, които съдът е указал да се приложат в производството по чл. 410 от ГПК и въз основа на които е следвало да се изпълнят дадените указания. Твърди се, че с оглед множеството кредити, които са част от кредитния портфейл на жалбоподателя, снабдяването с 1 документи от архива на банката фактически изисквало техническо време, което е повече от първоначално определения от съда тридневен срок.

Навежда се, че по същество производството по чл. 410 от ГПК предполага издаване на заповед за изпълнение въз основа твърдения на заявителя относно съществуването и размера на задължението на ответната страна, която се твърди, че е длъжник, без да е необходимо да се прилагат доказателства и документи за целта. Твърди се, че защитата на ответната страна, за която се твърди, че е длъжник, се осъществява чрез възражение и до влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като липсва разпореждане за незабавно изпълнение, не се издава изпълнителен лист и заявителят не може да предприеме принудително изпълнение. В тази връзка се посочва, че указанията, дадени от съда в производството по чл. 410 от ГПК са били недопустими, защото съдът не дължи проверка извън редовността на заявлението, което безспорно е било редовно и са били налице конкретни фактически твърдения съгласно чл. 127 от ГПК. Предвид на това се поддържа, че отхвърлянето, макар и частично, на заявлението поради неизпълнени указания е неправилно и незаконосъобразно.

Наред с горното, в жалбата се твърди също така, че преди да изтече срокът по чл. 63 от ГПК, жалбоподателят е депозирал нова молба на 17.08.2023 г., с която е изпълнил дадените му указания. В тази връзка се твърди, че с оглед всички факти и обстоятелства по делото, в това число и молбата от 17.08.2023 г., произнасянето на съда с атакуваното разпореждане било преждевременно, а в отхвърлителната си част – неправилно.

С оглед на изложеното се иска съдът да отмени атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част и да присъди в полза на жалбоподателя и начислените възнаградителни лихви по кредита в размер на 8 640,20 лв. Алтернативно, в случай, че съдът приеме за неоснователна претенцията за възнаградителна лихва за посочения размер, се прави искане да бъде присъдена сумата в размер на 1 207,45 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва с настъпил падеж, за периода от 01.10.2022 г. (дата на изпадане в забава) до 14.08.2023 г. (дата на уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост по кредита, или за периода от 01.10.2022 г. до датата на депозиране на заявлението пред съда – 30.06.2023 г.

Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата 2 и прецени материалите по делото, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законовия срок от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Жалбата е подадена от заявителя в хипотезата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което съдът намира, че същата следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От материалите по делото се установява, че производството по ч.гр.д. № 1374/2023 г. е било образувано въз основа на заявление, подадено от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Д. Е., против К. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Броди“ № 10, ет. 1, ап. 2, с искане за издаване в полза на заявителя на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за следните суми:

- сумата от 15 174,15 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-19506763 от 25.08.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и К. Б. Г., ведно със законната лихва за забава от момента на постъпване на заявлението в съда – 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

- възнаградителна лихва в размер на 8 640,12 лв., дължима за периода от 01.10.2022 г. до 01.09.2029 г.;

- мораторна лихва в размер на 1 078,36 лв., дължима за периода от 01.11.2022 г. до 21.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от момента на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението;

- разноски, сторени в заповедното производство – държавна такса в размер на 497,66 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 818,74 лв.

Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит № PLUS-19506763 от 25.08.2022 г.; Застрахователен сертификат; Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; Покана за доброволно изпълнение до К. Б. Г.; Документ за внесена държавна такса;

Фактура за адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 3 платежно нареждане за неговото плащане; пълномощни.

С Разпореждане №1337/30.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1374/2023 г. на РС – Благоевград е оставено без движение подаденото заявление, като е указано на заявителя, че в тридневен срок от съобщаването, следва да внесе сумата от 0,19 лв. по сметка на РС – Благоевград и да представи доказателство за внасянето й, в противен случай, подаденото заявление ще бъде върнато, а образуваното въз основа на него съдебно производство – прекратено.

С молба от 11.07.2023 г. „Юробанк България“ АД е изпълнила така дадените указания, като е представила документ за довнесена по сметка на РС-Благоевград държавна такса в размер на 0,19 лв.

С друго Разпореждане № 1446/19.07.2023 г. по ч.гр.д. №1374/2023 г. РС – Благоевград е приел, че заявлението отново страда от нередовности, поконкретно не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. В тази връзка в разпореждането се сочи, че в т. 14 от заявлението било посочено, че вземането е станало предсрочно изискуемо на 01.11.2022 г., като на 13.12.2022 г. е била изпратена покана до кредитополучателя, с която същият е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Посочено е, че в случай, че заявителят се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, е налице противоречие между твърденията за настъпила предсрочна изискуемост и искането за присъждане на договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.10.2022 г. до края на срока на действие на договора (01.09.2029 г.), който е след настъпване на предсрочната изискуемост, а заедно с това и мораторна лихва за забава, припокриваща като период договорната лихва.

С оглед изложеното, районният съд е приел, че заявителят следва да изложи твърдения на какво основание претендира договорна

(възнаградителна) лихва за посочения период, ведно с мораторна лихва за забава за период, който припокрива периода на възнаградителната лихва.

Отделно е приел, че заявителят следва да посочи на коя дата кредитополучателят е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, доколкото в заявлението единствено се сочило, че на 13.12.2022 г. е изпратена покана до кредитополучателя, но не се посочва на коя дата същият е получил тази покана. С горните мотиви заявлението е оставено повторно без 4 движение, като е указано на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите на заявлението, в противен случай същото ще бъде върнато, а производството по делото прекратено.

С молба от 04.08.2023 г. адв.Д. Е. е поискал удължаване на предоставения с горното разпореждане срок за изпълнение на указанията с 14 дена, тъй като е налице забавяне от страна на „Юробанк България“ АД относно предоставянето на връчената на длъжника К. Б. Гечев покана за доброволно изпълнение, ведно с доказателствата за датата на връчването й.

С атакуваното разпореждане заповедният съд е оставил без уважение искането за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите на заявлението, с мотиви, че не са представени доказателства за невъзможността на заявителя да отстрани нередовностите в срок, както и защото не било указвано от съда на заявителя да представи доказателства.

Същевременно с това, съдът е отхвърлил и заявлението по чл. 410 от ГПК в частта, с която е било поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 8 640,12 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.10.2022 г. до 01.09.2029 г., предвид неотстраняване на нередовностите на заявлението в указания срок.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че разпореждането в атакуваната част е правилно.

Правилни са изводите на заповедния съд, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания в определения от съда срок. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на заповедния съд, като в допълнение излага следните правни съображения:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.

Преценката на съда относно основателността на молбата зависи от конкретните обстоятелства, които препятстват извършването на процесуалното действие в остатъка от срока и вида на действието, което страната следва да извърши. За да бъде налице уважителна причина, пречката трябва да бъда от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее.

5

Настоящият състав на съда счита, че в молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 63, ал. 1 от ГПК не са посочени уважителни причини и не са представени доказателства за такива по смисъла на цитираната процесуална норма, за неизпълнение на указанията за посочване на коя дата кредитополучателят е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и на какво основание претендира възнаградителна лихва за посочения в исковата молба период, съвпадащ с периода на мораторната лихва. Посоченото уточнение е било наложително с оглед приетото в ТР №3/2019 г. по тълк.д.

№3/2017г. на ОСГТК на ВКС, съобразно т.2 на което размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането В този смисъл, доколкото указанията на съда не са били изпълнени до изтичането на указания срок, правилно заповедният съд е оставил без уважение заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 8 640,12 лв. – възнаградителна лихва дължима за периода от 01.10.2022 г. до 01.09.2029 г. Изпълнението на дадените указания след срока за изпълнение е ирелевантно, поради което не следва да се вземе предвид.

С оглед на изложеното атакувания съдебен акт в обжалваната част следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.