Определение № 289 от 24.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Ямбол, 24.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500192 по описа за 2023 година

ГПК.

Производството е по реда на чл.275, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.262, ал.3 и чл.275, ал.2 Образувано е по частна жалба на Б. Я. М. от гр.*****, против Разпореждане №260011/17.02.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№3942/2017г. по описа на този съд, с което на основание чл.262, ал.2, т.2, вр. с чл.275, ал.2 ГПК е върната подадената от частния жалбоподател частна жалба вх.№18955/20.12.2022г.

Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на обжалваното разпореждане. Сочи, че е изпълнил дадените от съда указания за изправяне на частната жалба и е представил доказателства за връчване на поканата за доброволно изпълнение, като неправилни били дадените му от районния съд други указания за изправяне на частната жалба, тъй като макар и същата да е бланкетна, подлежи на разглеждане от въззивната инстанция. Също неправилно районният съд постановил обжалваното разпореждане, при липса на постановен окончателен съдебен акт по исканията на жалбоподателя за освобождаването му от държавна такса за подадената частна жалба и за предоставянето на правна помощ.

ЯОС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, ЯОС съобрази следното По образуваното гр.д.№3942/2017г. по описа на ЯРС, във връзка с обжалвани актове по искания на ищеца Б. Я. М., е постановено Определение №624 от 02.12.2019г. по ч.гр.д.№387/2019г. на Апелативен съд гр.Бургас, с което Б.М. е осъден да заплати по сметката на БАС ДТ в размер на 15лв. Определението на Апелативен съд гр.Бургас, постановено по ч.гр.д.№387/2019г. е окончателно, същото е влязло в сила, при което и след връщане на делото на ЯРС, на 25.11.2022г. районният съд на основание чл.405, ал.6 ГПК, вр. с чл.109 от ПАС служебно е издал изпълнителен лист за ДТ в размер на 15лв., както и изпълнителен лист за ДТ в размер на 5лв., дължима на основание чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Изпълнителният лист за събиране на ДТ в размер на 5лв. е изпратен на ДСИ при ЯРС, който на 06.12.2022г. е връчил на длъжника Б.М., сега частен жалбоподател, поканата за доброволно изпълнение.

На 06.12.2022г., т.е. в срока по чл.407, ал.1 ГПК, Б.М. е подал частна жалба вх.

№18 955/20.12.2022г. срещу разпореждането на районния съд за издаване на изпълнителния лист за ДТ в размер на 5лв. Частната жалба е бланкетна.

1

Жалбата на частния жалбоподател е оставена без движение с разпореждане от 04.01.2023г. на ЯРС, с което на Б.М. са дадени указания за внасяне на ДТ в размер на 15лв. по сметката на ЯОС, за представяне на доказателства за връчване на поканата за доброволно изпълнение и за излагане на искането до съда.

Разпореждането на районния съд с дадените указания за изправяне на частната жалба е съобщено на Б.М. на 24.01.2023г., като на 31.01.2023г. жалбоподателят е подал молба, с която е направил искане да бъде освободен от ДТ, както и да му бъде предоставена правна помощ по подадената частна жалба за нейното изправяне, като е поискал продължаване на срока за представяне на поканата за доброволно изпълнение. По тази молба ЯРС е произнесъл разпореждане от 02.02.2023г., в което е посочил, че по исканията на М. за освобождаване от ДТ и за предоставяне на правна помощ са постановени влезли в сила съдебни актове, като съдът е продължил дадения на жалбоподателя срок за изправяне на частната жалба с нов двуседмичен срок. Липсват по делото данни разпореждането на ЯРС от 02.02.2023г., с което по същество са оставени без уважение исканията на Б.М. за освобождаване от ДТ за частната жалба и за правна помощ, да е връчено на частния жалбоподател. На 13.02.2023г. в рамките на продължения срок, Б.М. е представил връчената му на 06.12.2022г. покана за доброволно изпълнение.

С обжалваното Разпореждане №260011 от 17.02.2023г. на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК ЯРС е върнал подадената от Б.М. частна жалба вх.№18 955/20.12.2022г. срещу разпореждането на районния съд за издаване на изпълнителния лист за ДТ в размер на 5лв.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че в дадения му продължен срок частният жалбоподател не е внесъл следващата се за частната жалба ДТ, за която не е нелице освобождаване, че жалбоподателят не е формулирал какво е искането му относно обжалвания първоинстанционен акт, както и че частната жалба е без предмет, тъй като произнасянето на първата инстанция е по реда на чл.405, ал.6 от ГПК.

Разпореждането на първата инстанция, с което е върната подадената от частния жалбоподател частна жалба, е неправилно.

Безспорно подадената от Б.М. частна жалба е бланкетна, същата не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, нито в какво се състои искането, но съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019 г. по тълк. д.№6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, в производството по частна жалба не се прилагат ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.2 ГПК. В тълкувателното решение е прието, че разпоредбата на чл.

278, ал. 2 ГПК представлява особено правило по смисъла на чл.278, ал.4 ГПК, което изключва субсидиарното приложение на чл. 269, изр. 2 ГПК в производството по частна жалба, и поради това въззивният съд може да бъде сезиран надлежно и с бланкетна частна жалба. Независимо дали жалбата е бланкетна или съдържа конкретни оплаквания, въззивният съд служебно проверява всички правно релевантни факти, преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон. Или въззивната инстанция извършва служебно проверката за валидност, допустимост и правилност на обжалвания с частната жалба съдебен акт и се произнася съобразно правомощията си по чл.270 ГПК, чл.271, ал.1 ГПК и чл.278, ал.2 , вр. с чл.278, ал.4 ГПК, като прогласява нищожността, обезсилва недопустимото определение или го потвърждава, а ако отмени обжалваното определение, сам решава въпроса по жалбата.

В случая районният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС и дадените указания на частния жалбоподател за формулиране на искането по частната жалба са неправилни, поради което неправилно е и разпореждането за връщане на частната жалба поради неизпълнение на тези указания.

Също неправилно е прието с обжалваното разпореждане, че за частната жалба Б.М. не е внесъл в срок указаната му ДТ в размер на 15лв. В срока за внасяне на ДТ частният жалбоподател е направил искане за освобождаване от ДТ и за предоставяне на правна помощ. Трайна е практиката на ВКС, че производството по освобождаване от ДТ по чл. 83, ал. 2 ГПК, макар да се развива в рамките на исковия граждански процес, е самостоятелно и има белезите на охранително производство. Съдът по искане за освобождаване от ДТ се произнася по отправена молба за съдействие по смисъла на чл. 2, ал.1, предл. 2 ГПК, като 2 искането на ищеца за освобождаване от такса и разноски следва да бъде разгледано и съдът дължи изрично произнасяне. При преценката си съдът съобразява всички установени по делото обстоятелства, които са във връзка с примерно изброените в чл. 83, ал. 2 ГПК критерии – доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение /ерген, семеен, вдовец, деца – техния брой и възраст и дали живеят с молителя/, трудова заетост, здравословно състояние, възраст. Получаваните доходи на други лица от общото домакинство на молителя, които не са членове на неговото семейство, могат да са от значение и да се преценят само ако са в зависимост и между тях и доходите на лицето, което е направило искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, е установена връзка. Във всички случаи обаче, съдът се произнася в рамките на молбата, с която е сезиран, като съобразява всички направени до момента идентични искания и постановените съдебни актове във връзка с тях. В практиката на ВКС е указвана многократно и необходимостта от постановяване на съдебен акт, който е изричен и подлежи на обжалване с частна жалба в случай на отказ, като само при влязъл в сила съдебен акт за отказ от освобождаване от ДТ такава подлежи на внасяне в указан от съда срок. По същия начин съдът е длъжен да процедира и при искане за предоставяне на правна помощ.

В случая, макар с разпореждането от 02.02.2023г. ЯРС изрично да не се е произнесъл с отказ да освободи Б.М. от ДТ и да му предостави правна помощ, по същество това е смисълът на произнасянето от съда. Този акт на районния съд обаче не е връчен на частния жалбаподател и разпореждането не е обжалвано, поради което не е налице влязъл в сила съдебен акт за отказ от освобождаване от ДТ и за предоставяне на правна помощ, при което и обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба поради невнасяне в срок на ДТ, е неправилно, тъй като е постановено преждевременно.

Не е налице основание за връщане на частната жалба и поради липса на предмет – постановено от районния съд разпореждане за издаване на изпълнителния лист. Дали една частна жалба има предмет, т.е дали е допустима или не, е въпрос на проверка и преценка от страна на по-горната инстанция, в случая ЯОС. В случай, че жалбата няма предмет, в правомощията на решаващата инстанция е да я остави без разглеждане, който акт подлежи на съдебен контрол. В правомощията на администриращия частната жалба съд, в случая ЯРС, е да извърши проверка само за редовността на частната жалба и подаването й в срок и само ако жалбата е подадена извън срока за обжалване или не са изправени нередовностите й, подлежи на връщане при условията на чл.262, ал.2, т.1 и т.2 от ГПК, вр. с чл.275, ал.2 ГПК. Като е излязъл извън правомощията си, в случая ЯРС се е произнесъл и недопустимо по частната жалба, но предвид посочените по-горе други основания, обжалваното разпореждане на ЯРС следва да бъде отменено.

Делото следва да бъде върнато на първата инстанция с указания за връчване на частния жалбоподател на разпореждането от 02.02.2023г., с което е постановен отказ от освобождаване от ДТ и от правна помощ, и за предоставяне на срок за обжалване на това разпореждане. В случай на уважаване на исканията на частния жалбоподател, следва частната му жалба да бъде администрирана до ЯОС. В случай на отказ с влязъл в сила съдебен акт за освобождаване на жалбоподателя от ДТ, на същия следва да бъде даден нов срок за внасяне на ДТ, в който случай според поведението на жалбоподателя ЯРС следва да процедира по реда на чл.262, ал.2 ГПК или по реда на чл.263, ал.5 ГПК.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №260011/17.02.2023г. на Ямболски районен съд по гр.д.

№3942/2017г., с което на основание чл.262, ал.2, т.2, вр. с чл.275, ал.2 ГПК е върната подадената от Б. Я. М. от гр.***** частна жалба вх.№18955/20.12.2022г.

ВРЪЩА гр.д.№3942/2017г. по описа на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия и за изпълнение на дадените указания с настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4