Решение № 96 от 25.04.2025, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. С., 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря И.а Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100463 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е от Р. С. Б., Е. Б. С., П. Б. Е., Б. А. Л., С. А. К. и Т. Д. И., чрез адв. Л. А., срещу В. К. Д., Г. С. Г., К. С. Г., Л. Г. Д., Л. И. Г. и В. И. Г., положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на ¾ идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., община С., област София, одобрени със Заповед № РД-18-40/03.06.2016 г. на изп. д-р на АГКК; с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 27.08.2021 г.; адрес на поземления имот: гр. С., местност „Шабаново поле“; площ: 6499 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 5; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 045020, съседи:

***, ***, ***, ***, ***, като всеки от тях притежава квота в съсобствеността, както следва: Р. С. Б. – 2/24 ид. части; Е. Б. С. – 2/24 ид. части; П. Б. Е. – 2/24 ид. части; Б. А. Л. – 3/24 ид. части; С. А. К. – 3/24 ид. части и Т. Д. И. – 6/24 ид. части, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът отмени издадения в полза на ответниците Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 57, том III, рег. № 3523, дело № 423 от 2021 г. на нотариус Р. Г., рег.№ 486 на НК.

В исковата молба се твърди, че посочените идеални части от имота ищците притежават въз основа на дарение, извършено от наследодателя на ответниците – Г. Д. Г., с Нотариален акт № 115, том I, рег. № 584, дело № 192 от 27.04.2000 г. на нотариус рег. № 069 при РС – С., с който Г. е дарил на сестрите си В. Д. В. (наследодател на ищците Б. А. Л. и С.

А. К.), ищцата Т. Д. И. и на единствения син на почналата преди дарението трета сестра –П.

Д. З., Б. Е. Б. (наследодател на ищците Р. С. Б., Е. Б. С. и П. Б. Е.) по ¼ идеална част от имота. Сочи се, че с дарението на практика наследодателят на ищците е изпълнил свой морален дълг, тъй като по реда на ЗСПЗЗ е възстановил само на свое име с Решение № C0105 от 01.07.1999 г. на ОСЗ – С. имота, който е бил преди обобществяването му в ТКЗС, на неговия баща Д. Г. М., който пък е имал четири деца – Г. Д. Г., П. Д. З., В. Д. В. и Т. Д. И..

1

Сочи се, че оттогава до днес имотът се владее непрекъснато общо от всички наследници на Д. М., като Т. Д. чрез сина си обработва самостоятелно площ, съответстваща на ¼ от имота, а наследниците на Г. Д. ежегодно дават на наследниците на останалите две сестри рента в натура за това, че са им предоставили за ползване техните части от имота.

Твърди се, че след смъртта на Г. Д. Г. неговите наследници по закон, част от чиито наследници по закон са ответниците, са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на целия имот – Нотариален акт № 57,том III, рег. № 3523, дело № 423 от 2021 г. на нотариус рег. № 486 при РС – С., като са представили само възстановителното решение на техния наследодател, издадено на 01.07.1999 г., без да представят нотариалния акт, с който впоследствие техният наследодател се е разпоредил с ¾ идеални части от възстановения му имот в полза на ищците.

С оглед на горното ищците оспорват като невярна констатацията в нотариалния акт, в частта, с която ответниците, респ. техните наследодатели са признати за собственици на ¾ ид. части от имота. Претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. К. Д. (получила препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на 22.08.2024 г.), Г. С. Г. (получил препис от исковата молба лично на 22.08.2024 г.), К. С. Г. (получил препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на 22.08.2024 г.), Л. Г. Д. (получила препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на 22.08.2024 г.), Л. И. Г. (получила препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на 22.08.2024 г.) и В. И. Г. (получила препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на 22.08.2024 г.), а и към настоящия момент, не са подали отговор на исковата молба.

В последно проведеното открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, като от адв. Л. А. е постъпила молба, с която поддържа предявения иск.

В последно проведеното открито съдебно заседание от ответниците се явяват Г. С. Г. и К. С. Г., които молят да се уважи искът.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото препис от препис от 14.06.2024 г. на Решение № C0105 от 01.07.1999 г. на ПК – гр. С., на Г. Д. Г., ЕГН **********, жител на гр. С., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ и протокол № С105 от 12.01.1993 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № С105 от 10.09.1991 г., е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. С. върху нива с площ от 6,501 дка, пета категория, местност Шабаново поле, имот № 045020 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 045122 – полски път на община С.; № 045021 – нива на насл. на Д. Г. Татаров; № 045121 – полски път на община С.; № 055019 – нива на „ЕВРО БРОКЕР 2004“ ЕООД и № 000230 – др. селскостопански територии на „АГРОВИТАЛ ПАРТНЪРС“ ООД. Към решението е била издадена и скица, неразделна част от него. Видно от удостовереното на втората страница от решението, същото е влязло в сила на 09.08.1999 г.

От представения по делото препис от Нотариален акт № 115, том I, рег. № 584, дело № 192 от 27.04.2000 г. на нотариус рег. № 069 при РС – С., вписан в Служба по вписванията – гр. С. под вх. рег. № 205/120 от 27.04.2000 г., акт № 120, том I, дело 196/2000 г., партидна книга том 54, стр. 175 (за което е представено и извлечение от Описна книга – Азбучник на Служба по вписванията – гр. С.) се установява, че на 27.04.2000 г. Г. Д. Г. е дарил на сестрите си В. Д. В., Т. Д. И. и на племенника си Б. Е. Б. по ¼ идеална част от следния свой собствен недвижим имот, а именно – нива с площ от 6,500 дка по скица, находящ се в землището на гр. С. с ЕКНМ 67372, общ. С., в местността „Шабаново поле“, пета категория, съставляваща имот № 045020 по плана за земеразделяне на землището на гр. С., при съседи: № 045122 – 2 полски път на Кметство гр. С.; № 045021 – нива на насл. на Д. Г. Татаров; № 045121 – полски път на Кметство гр. С.; № 055019 – нива на Б. и И. П. и № 000230 – пасище, мера, временно стопанисвана от общината. При изповядване на сделката е било представено и гореописаното Решение № C0105 от 01.07.1999 г. на ПК – гр. С., а също и скица № 549/22.06.1999 г. на председателя на ПК – гр. С..

Видно от представеното по делото в оригинал Удостоверение за наследници изх. № 77-01-479 от 18.06.2024 г. след смъртта си Д. Г. М., починал на 22.07.1987 г., е оставил за свои наследници по закон децата си – Г. Д. Г., П. Д. З., В. Д. В. и Т. Д. И..

От същото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си Г. Д. Г., починал на 31.01.2010 г., е оставил за свои наследници по закон двете си деца – С. Г. Д.

(починал на 06.08.2023 г. и оставил за свои наследници по закон ответниците – В. К. Д. – негова съпруга, и двете си деца – Г. С. Г. и К. С. Г.), и И. Г. Д. (починал на 23.06.2020 г. и оставил за свои наследници по закон ответниците – Л. Г. Д. – негова съпруга и двете си деца – Л. И. Г. и В. И. Г.).

От същото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си П. Д. З., починала на 07.02.2000 г., е оставила за свой наследник по закон сина си – Б. Е. Б., починал на 21.03.2014 г. и оставил за свои наследници по закон ищците – Р. С. Б. – негова съпруга, и двете си деца – Е. Б. С. и П. Б. Е..

Установява се още, че след смъртта си В. Д. В., починала на 21.01.2014 г., е оставил за свои наследници по закон – съпруга си А. Л. В., и двете си деца – ищците Б. А. Л. и С. А. К..

След смъртта си съпругът на В. – А. В., починал на 26.04.2014 г., е оставил за свои наследници по закон общите им деца – ищците Б. А. Л. и С. А. К..

Видно от представения по делото препис от нот. д. № 423/2021 г. на нотариус Р. Г. на 03.08.2021 г. С. Г. Д., Л. И. Г., Л. Г. Д. и В. И. Г. са подали молба до нотариус Г. към която са представили проект на констативен нотариален акт, ведно с описаните в него документи, сред които и Решение № C0105 от 01.07.1999 г. на ПК – гр. С., а също и скица на поземлен имот № 15-654233-18.06.2021 г.

Видно от представения по нотариалното дело препис от Решение № C0105 от 01.07.1999 г. на ПК – гр. С. (ксерокопирано копие на оригинала) на Г. Д. Г., ЕГН **********, жител на гр. С., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № С105 от 12.01.1993 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № С105 от 10.09.1991 г., е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. С. върху:

1. Нива от 3,000 дка, пета категория, местност Пушин бряст, имот № 033097 по плана за земеразделяне, при посочените в решението граници и

2. Нива с площ от 6,501 дка, пета категория, местност Шабаново поле, имот № 045020 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 045122 – полски път на Кметство гр.

С.; № 045021 – нива на насл. на Д. Г. Татаров; № 045121 – полски път на Кметство гр.

С.; № 055019 – нива на Б. и И. П. и № 000230 – пасище, мера, временно стопанисвана от общината.

В решението било отразено, че заверените скици на имоти № 33097 и 45020 представляват неразделна част от решението.

Видно от скицата, същата е издадена за поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., община С., област София, одобрени със Заповед № РД-18-40/03.06.2016 г. на изп. д-р на АГКК, с площ от 6499 кв.м., находящ се в местност „Шабаново поле“, с предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, пета категория, номер по предходен план 045020, при съседи ***, ***, ***, *** и ***, като на гърба й е записано, че собственик на имота по данни от КРНИ е Г. Д. Г. въз основа на 3

Решение на ПК по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ (чл. 27 ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № С105 от 01.07.1999 г., издаден от ОСЗГ – гр. С..

Въз основа на така подадената молба и при съобразяване на представените към същата документи нотариус Г. е съставила Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 57, том III, рег. № 3523, дело № 423 от 2021 г., вписан в Служба по вписванията – гр. С. под вх. рег. № 1995 от 03.08.2024 г., акт № 32, том VIII, дело № 990/2021 г., имотна партида 46424, по силата на който е признала молителите С. Г. Д. за собственик на 3/6 ид. части, Л. И. Г. за собственик на 1/6 ид. част, Л. Г. Д. за собственик на 1/6 ид. част и В. И. Г. за собственик на 1/6 ид. част от описания в скицата недвижим имот с идентификатор № ***, с площ от 6499 кв.м.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Районен съд – С. е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, като е направено и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

В мотивите на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. е прието, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. Даден е и задължителен отговор на поставения въпрос № 2, като е прието, че „Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право“.

Изрично в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес, като той се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор, но такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.