Решение № 478 от 21.10.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1119/2024
- Вид
- Решение № 478
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 478 гр. Ловеч, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВ. П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВ. П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА Гражданско дело № 20244310101119 по описа за 2024 година
Производство с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността - втора фаза на делбата.
С решение № 570/09.12.2024 г., постановено по горепосоченото гр.дело по описа на РС-Ловеч, е допуснато да се извърши съдебна делба между Д. Х. Х. и В. Б. на съсобствения им недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в с.
Д., общ. Л. по КККР, одобрени със Заповед РД-18-50/20.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Д., **, с площ от 1382.00 кв.м., подробно описан в решението, ведно със сградите, които попадат върху имота, а именно: Сграда с идентификатор ***, застроена площ от 58 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; Сграда с идентификатор ***, застроена площ от 17 /седемнадесет/ кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор ***, застроена площ от 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
Селскостопанска сграда, при квоти – по 1/2 идеална част за всяка от страните.
Решението е влязло в законна сила.
В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, ищцата, чрез пълномощника си адвокат В. К., е предявила претенция по сметки по реда на чл. 346 от ГПК против ответницата за заплащане на наем за ползване на 1/2 част от процесния имот, тъй като е ползван изцяло от ответницата.
От своя страна, ответницата, чрез пълномощника си адвокат С. Д., е предявила претенция по сметки по реда на чл. 346 от ГПК против ищцата с правно основание чл. 30 ал.
3 от Закона за собствеността /ЗС/, за заплащане на сумата 9250.00 лева, представляваща 1 половината от общата стойност в размер на 18500.00 лева на извършени подобрения в жилищната сграда с идентификатор ***, предмет на делбата. В писмена молба на ответницата е уточнено, че подобренията са извършени в периода от есента на 2022 г. до месец октомври 2024 г., като същите са описани по вид и стойност, а именно: смяна на покрива на жилищната сграда – 2000.00 лв.; смяна на старата дограма с поставяне на нова PVC дограма с цвят орех на 3 броя прозорци; изработване и монтаж на врати с цвят орех – 3 броя, външни със стъклена част, с обща стойност на дограмата – 5998.44 лв. и монтаж – 1000.00 лв.; поставяне на нова ел. инсталация в жилищната сграда – 900.00 лв.; изкопаване и поставяне на нов водопровод – 2000.00 лв.; поставяне на гипс-картон след смяната на дограмата, шпакловка и измазване на стените и таваните – 2100.00 лв.; направа на подова замазка в коридора, банята и кухнята – 1200.00 лв.; направа на баня в жилищната сграда – 1500.00 лв.; направа на ново кухненско помещение – 1800.00 лв., всички на обща стойност 18500.00 лева.
В хода на устните състезания ищцата лично и с пълномощника си адв. К. изразява становище за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан, а претенцията по сметки за извършени подобрения намира за частично основателна, като се присъди сумата по заключението на вещото лице, с която се е увеличила стойността на имота, съответна на дела й.
Ответницата се представлява от пълномощника си адв. Д., която също счита, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, тъй като е неподеляем. Моли да бъде уважена претенцията им по сметки, както и да бъде отхвърлена претенцията по сметки на ищцата, като недоказана.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Способите за прекратяване на съсобствеността в делбеното производство са: чрез възлагане на неподеляемо жилище по реда на чл. 349 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие, а в случай че имотът е неподеляем и не може да се възложи никому от съделителите - чрез изнасяне на имота на публична продан.
От изисканото становище от Гл. архитект на Община Л. с вх.№ 2406/21.02.2025 г., се установява, че допуснатият до делба поземлен имот е неподеляем.
В настоящия случай не са налице предпоставки за възлагане на процесния недвижим имот по реда на 349 от ГПК, а и никоя от страните не е направила такова искане в първото заседание по извършване на делбата, когато се преклудира тази възможност /ал. 4 на цитираната разпоредба/. Имотът е неподеляем и е невъзможно всяка от страните да получи реален дял по реда на чл. 353 или чл. 350 от ГПК.
Съгласно чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан, като страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
2
Следователно, в настоящия случай е приложима хипотезата на чл. 348 от ГПК и делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.
Относно претенциите по сметки:
Претенцията на ищцата за заплащане на наем от ответницата за ползване на 1/2 част от процесния имот, с твърдения, че е ползван изцяло от последната, намира своето основание в разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от ЗС.
Съгласно цитираната разпоредба, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Посочената претенция на ищцата обаче остана недоказана и следва да бъде отхвърлена, тъй като въпреки дадената й възможност и срок, ищцата не ангажира доказателства по основанието на претенцията си.
Относно претенцията на ответницата по сметки за заплащане стойността на извършени подобрения в имота:
Правната квалификация на тази претенция е по чл. 30 ал. 3 от ЗС, съобразно трайната практика на ВКС по въпроса за квалифицирането на исковете за подобрения между съсобственици, в хипотеза в която всеки от тях е действал като владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици /в т.см. решение № 242/21.12.2015 г. на ВКС по гр. дело № 3664/2015 г., I г. о., определение № 143/16.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 643/2017 г., IV г. о./.
За установяване на извършените подобрения в имота ответницата е ангажирала гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Г. Ц. С., И. А. И. и М. Д. Х..
Свидетелят С. в своите показания заяви, че познава ответницата В. Б. и нейния син Б. К., с когото са приятели. Знае за процесния имот в с. Д. и е ходил в него още докато е бил жив дядото на Б. /бащата на страните/. След неговата смърт, свидетелят бил извикан от Б. в края на лятото на 2022 г. да му помага да правят ремонти, тъй като имотът бил изоставен от доста години. Когато отишли, свидетелят заяви, че най-спешният ремонт е бил покрива на къщата и на сграда, която била усвоена като „лятна кухня“, като двете били с общ покрив.
На къщата покрива поправили частично и подменили счупените керемиди с други, закупени втора употреба, а на лятната кухня, тъй като покривът бил паднал, го направили изцяло с нова дървена конструкция и поставили други керемиди – втора употреба. Доколкото знае, помещението, което нарича „лятна кухня“, преди е ползвано за гледане на животни.
Подменена била и дограмата на три прозореца с ПВЦ дограма със стъклопакет, изработена в гр. С., както и три броя врати – входна врата на къщата, на лятната кухня и на банята, като дограмата била кафява на цвят. След смяната на дограмата бил поставен гипс-картон и обръщане на някои от прозорците и измазване на стените, тавана в лятната кухня. В къщата 3 нямало ВиК - инсталация, а само външна чешма и шахта за вода, като изкопали канал и направили водопровод с положени тръби за канализация за къщата и банята, а след полагане на тръбите, била извършена бетонова замазка на коридора в къщата и банята. В къщата изцяло била подновена и ел. инсталацията.
Свидетелят С. заяви още, че преди години е присъствал на разговор между страните, които са две сестри, при който ищцата - лелята на Б. К. му разрешила да прави ремонти в имота в с. Д., тъй като нямала интерес към този имот.
Свидетелят И. заяви, че е майстор и той е правил ремонтните работи в имота по възлагане от Б., който му оставил ключове. При извършването на ремонта му помагал свидетелят С., като викали и хора от селото да помагат. В своите показания свидетелят И. потвърди всички описани по-горе ремонтни дейности и подобрения – ремонт на покрива на къщата и лятната кухня, тъй като покривът бил пропаднал и течал, подмяна на ел. инсталацията в къщата и изграждане на ел. инсталация в лятната кухня, прекарване на нов водопровод, измазване с цимент на пода в коридора и банята, смяна на дограма на прозорци, поставяне на врати, гипс-картон в лятната кухня и банята, замазка на стените и таваните.
Свидетелят уточни, че в къщата са три стаи и една от тях са направили на баня с тоалетна.
Свидетелката Х. е кмет на с. Д. и съсед на имота. Тя също е видяла описаните ремонтни дейности и подобрения в имота.
Съдът съобразява показанията на свидетелите като последователни и безпротиворечиви, пресъздаващи непосредствените им възприятия, още повече, че двама от тях лично са участвали в ремонтните дейности. В подкрепа на свидетелските показания са и представените от ответницата писмени доказателства: фактура от 28.10.2024 г. за производство на ПВЦ дограма с доставчик „Ал Макс“ ЕООД – С. и получател синът й Б. К., с адрес: с. Д., с обща сума за плащане по фактурата: 5998.44 лева и фискален бон за заплащането й, както и 2 бр. фискални бонове от 02.09.2022 г. за заплащане на железария/ПВЦ/ВИК и автоматични предпазители.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.
И. Ц. относно пазарната стойност на делбения имот, както и стойността на претендираните подобрения.
От експертното заключение, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на процесния поземлен имот заедно с построените в него три сгради, е 19160.00 евро, а стойността на направените подобрения в двете сгради с идентификатор № *** /жилищна сграда/ и № *** /селскостопанска сграда/, с описание на ремонтните дейности, които се установиха от свидетелските показания, е определена от вещото лице в общ размер на сумата 3238.10 евро, като ремонтните дейности са описани по видове, обем и цени, а увеличената стойност на имота в резултат на направените подобрения е определена от вещото лице в размер на 647.62 евро.
От съвкупната преценка на всички тези доказателства съдът намира за доказано 4 извършването на претендираните от съделителката В. Б. подобрения в имота на обща стойност 3238.10 евро, установена от заключението на вещото лице.
Доколкото няма доказателства извършените подобрения в сграда № ***, по предназначение: селскостопанска сграда, наричана „лятна кухня“, да представляват незаконно строителство, а и няма данни ищцата Д. Х. да ги е оспорвала по време на извършването им /напротив от показанията на св. С. се установи, че е дала съгласие на племенника си Б. К. да прави ремонти в имота/, съдът намира, че подобренията в тази сграда също следва да бъдат съобразени изцяло.
Съгласно чл. 30 ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Предвид тази разпоредба и трайната практика на ВКС по въпроса за претенциите за подобрения между съсобственици, следва да се отбележи, че при установяване на извършването на съответните подобрения от съделителя, който ги претендира, в негова полза ще се присъди стойността, съответна на дела му, а не по-малката измежду тази стойност и увеличената стойност на имота във връзка с извършването им. Ето защо, неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищцата при уважаване на претенцията по сметки за подобрения да се вземе предвид само сумата, с която се е увеличила стойността на имота.
С оглед на това и на основание чл. 30 ал. 3 от ЗС, претенцията по сметки на ответницата В. Б. следва да бъде уважена до размер от общата стойност на извършените подобрения, съответен на дела й в съсобствеността, който е 1/2 ид. част, или в нейна полза се присъди сумата 1619.05 евро /1/2 от 3238.10 евро/, съответна и на дела на другата съделителка в съсобствеността, а за разликата до пълния претендиран размер от 4729.45 евро /9250.00 лева/, претенцията й по сметки следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.