Решение № 1197 от 26.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. Пловдив , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330204138 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4209843, издаден от ОД на МВРПловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на С.А.Щ. е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.

2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски .

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде потвърден. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че въпреки предоставената на въззиваемата страна възможност, включително и към датата на съдебното заседание същата не е представила изисканата с 1 разпореждането за насрочване разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.

Съображенията в тази насока са следните:

Процесният електронен фиш е издаден за това, че на 26.11.2020 г. в 15,16 часа на път II – 64, км. 35 – ти, посока на движение село Черноземен към село Граф Игнатиево, е извършено нарушение на скоростта с МПС БМВ Х 5, Лек Автомобил, с рег. № ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС/ TFR1 – M511, като при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26, процесният автомобил се е движел с установена стойност на скоростта 91 км/ч. и превишаване на разрешената скорост с 31 км/ ч.

Установеното било определено като нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 лева.

По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр.чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като жалбоподателят не се е възползвал от 2 възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС.

На следващо място, съдът намира, че обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба визира задължителните реквизити, които трябва да съдържа ЕФ. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-64, км. 35 -ти в посока на движение от с. Черноземен към с.

Граф Игнатиево; датата – 26.11.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 15,16 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят Щ.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 91 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 300 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото.

Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

Установяването на нарушението е извършено в съответствие с 3 предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към него снимка № 12202 от радар TFR1-M № 511. От протокола за използване на АТСС с рег. № 273р-12633/27.11.2020 г. се установява, че работата с техническото средство е започнала на 26.11.2020 г. в 14,05 часа и е приключила в 17,05 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 12189, а последното - с № 12225.

Процесният клип е с № 12202 и следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с фабр. № 511 на дата 26.11.2020 г.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 26.11.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

На следващо място, по преписката е приложена снимка, като регистрационният номер на служебния автомобил съвпада с този, посочен в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Допълнително, съдът обръща внимание, че изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредбата за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на участък от пътя. Такава например е преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. Процесното нарушение обаче е установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M. Същата е била разположена не на участък от пътя, а в служебния автомобил с посочен в протокола регистрационен номер и на адреса, на който е осъществяван контролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата са описани различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно в случая не се касае за техническо средство, временно разположено на участък от пътя, поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този изричен смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на 4

XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к.а.н.д. № 725/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 02.12.2019 г. по к.а.н.д. № 391/2019 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 1578 от 03.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1422/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к.а.н.д. № 92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и в случаите, когато представянето на снимка на разположението на уреда е било необходимо, то липсата на такава в съдебната практика не се цени като процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш – така Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д. № 3825/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д.

№ 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д. № 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив.

Същевременно в електронния фиш ясно и конкретно е посочено мястото на извършване на нарушението – път II-64, км. 35 - ти в посока от село Черноземен към село Граф Игнатиево. Същият адрес е вписан и в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за място на осъществявания контрол. Тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде надлежно уведомен жалбоподателят за мястото на извършване на нарушението и да му позволи да организира адекватно и в пълнота защитата си – в този смисъл Решение № 494 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 163/2016 г. на Административен съд – Пловдив.

Техническото средство, с което е установено нарушението, отговаря на одобрения тип, доказателство за което е приложеното по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.

Системата за контрол е вписана по № 4835 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология. Представен е заверен препис от Протокол № 9 – 33 - 20/ 26.10.2020 г. за последваща метрологична проверка.

Правилно в електронния фиш е определена и разрешената стойност на скоростта - 60 км/ч. От постъпилата справка от Областно пътно управление – Пловдив /л. 11 от съдебното дело/ се установява, че на 02.11.2020 г., т.е.

5 преди датата на деянието, е поставен пътен знак В26, който е указвал на водачите, че максимално разрешената стойност на скоростта на движение е 60 км/ч. Жалбоподателят се е движил по път II-64 в посока от село Черноземен към село Граф Игнатиево, като процесният пътен участък на 35 ти км. е попадал в обхвата на действие на пътния знак В26. Същевременно доказано е по делото и че пътният знак е бил наличен и към датата на извършване на деянието. В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е удостоверено, че е извършена проверка на наличните пътни знаци преди и след измерването от *** И.С.. От протокола се установява още, че на 26.11.2020 г. контролният орган е констатирал поставен пътен знак В26, като указаната с него максимално допустима скорост е била 60 км/ч.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 31 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената максимална скорост извън населено място. Правилно е установена и стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 91 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 94 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност на скоростта, а именно 91 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.