Решение № 70 от 16.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20213001000723 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-23109/11.11.2021 година от В Н О. срещу решение No406/29.10.2021 година, постановено по т.д.328 по описа за 2021 година на Окръжен съд Варна, с което са отхвърлени предявените срещу „Делта инвестмънт груп“ ЕООД искове за заплащане на сумата от 29 000 евро, представляваща част от дължима главница по договор за паричен заем от 05.07.2013 година, невърната на уговорения падеж-10.07.2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2021 година до окончателното плащане на задължението, както и за заплащане на сумата от 8 482,50 евро, представляваща дължима, на осн. чл.4 от договора за заем от 05.07.2013 година, договорна лихва върху главницата за периода от 11.07.2018 година до 27.05.2021 година включително и е осъден да заплати сумата от 1000 /хиляда/ лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като по делото е безспорно установено извършване на трансфери по банковата сметка на ответника с основание за плащане заем, като не е оспорено плащането, нито представеният договор за заем и тъй като не се установява наличието на други заемни правоотношения следва с категоричност да се приеме, че преводът от 12.07.2013 година с посочено основание за плащане е извършено именно с оглед изпълнение на задължението по договора за заем от 05.07.2013 година. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционният съд и вместо него постанови друго, с което уважи предявените искове и присъди направените съдебно-деловодни 1 разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от „Делта инвестмънт груп“ ЕООД, в който се моли съда да потвърди решението на първоинстанционният съд и присъди направените разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът В. Н. Овч. излага, че е сключил договор за заем, в качеството на заемодател, на 05.07.2013г. с ответника „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ЕООД, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде сумата от 85 000 евро на заемателя. Заемната сума, съгласно чл.2 от договора, следвало да се предаде на заемателя в срок до 10.07.2013г. Съгласно чл. 3 от договора предаването на сумата следвало да се извърши по банков път или в брой, а съгласно чл. 9, т. 1 от договора заемателят трябвало да върне на заемодателя заемната сума в срок до 10.07.2018г., като съгласно чл. 4 от договора за срока след тази дата била договорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с десет пункта. В изпълнение на договора ищецът с пет последователни плащания в брой, всяко в размер на 7500 евро, извършени съответно на 05.07.2013г., 06.07.2013г., 07.07.2013г., 08.07.2013г. и 09.07.2013г. ищецът предал на ответника сумата от 37 500 евро. На 16. 07.2013г. ищецът предал в брой на ответника сумата от 3500 евро. Допълнително в периода от 10.07.2013г. до 23.08.2013г включително ищецът наредил с основание „заем“ по разплащателна сметка на „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ЕООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, с IBAN BG53UNCR70001519772127 следните суми: 15 000 евро на 10.07.2013г., 10 евро на 19.08.2013г. и 4990 евро на 23.08.2013г. За горните суми по договора за заем, възлизащи общо на 61 000 евро ищецът предявил осъдителен иск пред ОС – Варна, по повод на който било образувано ТД №718 по описа на съда за 2019г. С решение № 317 от 21.05.2020г. „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ било осъдено да заплати сумата 61 000 евро, представляваща сборна главница, предоставена за ползване до 10.07.2018г. по договор за заем от 05.07.2013г., ведно със законната лихва от предявяване на иска (08.05.2019г.) до окончателното плащане на сумата, на осн. чл. 240 ЗЗД; сумата 5117,22 евро, представляваща уговорено като мораторна лихва обезщетение за забава за период на забава от 11.07.2018г. до 08.05.2019г., на осн. чл. 92 ЗЗД и сумата 5172,56 лв., представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разноски по този иск, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Непредявена в производството по ТД №718/2019 на ОС-Варна останала наредената на 12.07.2013г. сума в размер на 29000 евро от спестовна сметка на ищеца, открита в „Райфайзенбанк (България) ЕАД с IBAN:

BG90RZBB91551433320310, която сума постъпила по разплащателната сметка на ответника, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, с IBAN BG53UNCR70001519772127. Според ищеца заемателят е изпаднал в забава след като на уговорения падеж – 10.07.2018г., сумата не била върната и към настоящия момент остава изцяло неиздължена. Поради това ищецът моли да бъде осъден „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ЕООД да заплати сумата от 29 000 евро, представляваща дължима на основание договор за паричен заем от 05.07.2013г., заемна сума, ведно със законната лихва за периода от 11.07.2018г. до датата на завеждане на исковата молба (27.05.2021г.) в размер 2 на 8482,50лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен . Същият твърди, че с ищеца лично и в качеството му на собственик и управител на „МОРДОВИЯ“ ООД са партньори от дълги години, но поради неизвестни причини отношението на ищеца към него рязко се е променило, завел е срещу ответника множество дела. Ответникът твърди, че претендираната в размер на 29 000 евро сума е предоставена от ищеца на „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ЕООД, за да бъде изпълнено поетото от него задължение по сключен между тях на 10.07.2013г. договор за съвместна дейност в областта на строителството и по-конкретно в покупката, преустройството и дострояването на фамилна жилищна сграда в гр. Варна, кв. „Галата“, ул.

„Крайбрежна“ 62. Във връзка с изпълнение на задълженията си по гореописания договор на 28.08.2013г. „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ЕООД сключва предварителен договор за покупко-продажба на описания имот, според който продажната му цена е 65 000 евро. Платен е задатък от ищеца в размер на 6500 евро, който е бил заплатен от преведените от ищеца 29 000 евро. Веднага след сключване на договора „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ е предприел всички необходими действия по реализацията на проекта, като дължимите за това суми се изплащали от тези 29 000 евро и от средствата на дружеството. Впоследствие ищецът е спрял да изпълнява задълженията си по договора и не е превел повече пари, а всички срокове по проекта са се забавили. Заради това се е наложило да бъдат сключени няколко анекса. С анекс от 28.10.2013г. е променена уговорката за начина на плащане, а с анекс от 16.07.2017г. е променена продажната цена, като новата такава е в размер на 57 500 евро. На 01.09.2017г. е сключен окончателен договор под формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Съгласно уговореното в чл.3, ал.2 от договора за съвместна дейност ищецът пое задължението при подписването му да внесе сумата в размер на 85 000 евро.

Същият изпълнил частично, на 12.07.2013г. е превел 29 000 евро, а остатъка не е платил, поради което се е наложило за част от продажната цена да бъде вписана законна ипотека от 17 000 евро, от която „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ЕООД е платило 13 500 евро, остават още 3500 евро.

Ответникът твърди, че сумата в размер на 29 000 евро е по договор за съвместна дейност, сключен на 10.07.2013г., а не по договор за заем от 05.07.2013г. Ответникът твърди също, че при събирането на двете суми – тази по влязлото в сила съдебно решение – 61 000, и претендираната в настоящия казус сума – 29 000 евро, се получава общо 90 000 евро, а не сумата, която ищецът твърди, че е предоставил по договора за заем от 05.07.2013г., а именно 85 000 евро. От решението на ОС – Варна става ясно, че сумата от 61 000 евро е сборна главница, а не част от сборна главница. Също така в предходното дело не са били наведени твърдения или доказателства, че е била предоставена в заем и сумата от 29 000 евро.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и се установява от представеният договор за заем от 05.07.2013 година, че ищецът е поел задължението да 3 преведе сумата от 85000 евро в срок до 10.07.2013 година по банков път или в брой, като съгласно чл.2 от договора, договорът ще се счита сключен от датата 10.07.2013 година.

Видно от представеното решение №317 от 21.05.2020г. по т.д.

№718/2019г. на Варненски окръжен съд на ищеца е било признато и присъдено вземане, в размер на 61000 евро, сборна главница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и обезщетение за забава в размер на 5117,22 евро за периода от 11.07.2018 година до 08.05.2019 година, като предявеното вземане, видно от диспозитива на съдебното решение е с правно основание договора за заем от 05.07.2013 година.

Видно от представеното извлечение /л.14/ е, че на 12.07.2013 година е налице банков превод за сумата от 29000 евро, от сметката на ищеца в „Райфайзенбанк (България)” ЕАД.

Установява се от представеният договор за съвместна дейност от 10.07.2013 година, че между страните е налице постигнато съгласие за осъществяването на съвместна дейност, в областта на строителството и поконкретно в покупката, преустройството и дострояването на фамилна жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, кв.Галата, ул.Крайбрежна, 62.

В т.3.2 от договора е посочено, че В.О. внася сумата в размер на 85000 евро.

Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

Между страните липсва спор относно получаването на сумата от 29 000 евро, което обстоятелство се установява от представеното банково извлечение.

В практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.

290 ГПК решения № 546/23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 20/02.02.2011г. по гр. д. № 620/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 174/23.07.2010г. по гр. д. № 5002/2008г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 317/23.02.2015г. по гр. д. № 1238/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. е прието, че фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.

Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД удостоверяването от заемополучателя, че е получил определена сума, служи като доказателство за сключването на договора за 4 заем и за изпълнение на задължението на заемодателя. Обективираното изявление, че заемателя е получило суми като заем, може да се приеме като достатъчно доказателство, че ищецът е провел пълно главно доказване на факта на реалното им предаване по договор за заем. В процесния случай липсва изявление от заемополучателя за получаване на сумите, тъй като в представения договор за заем липсва изявление за предаване на сумите, а са налице само уговорки между страните, че ищецът поема задължението да предаде сума в заем.