Протокол № 627 от 19.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 627 гр. Варна, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900786 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:31 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищецът Н. Р. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

Анг. К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , представлявано от заедно от квесторите Н. А.а К. и Р. Й.ова Г. – С.а, редовно призован, не изпраща представител.

Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , не са призовани, не се явяват.

Свидетелят С. Н. В., не е призован, не се явява.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. К.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

Оспорвам писмения отговор. Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него. Моля да го обявите за окончателен.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1

1300 от 31.07.2026 година:

Постъпила е искова молба от Н. Р. Д., против ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 26000лв. или 13027.16 евро, съставляваща частичен иск от общо 32500лв. или 16616.99 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, в резултат от претърпяно пътнотранспортно произшествие на 19.06.2025г., около 13.10 часа, в гр.Варна, ул.“Цар Освободител”, до пътен възел “летище Варна”, настъпило по вина на водача на лек автомобил “Ситроен ДС З“, с peг.№*****, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, както и сумата от 150лв. или 79.69 евро, представляваща обезщетение за настъпили в резултат от същия инцидент имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на шийна яка тип „Маями“, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя-12.08.2025г., до окончателното изплащане на обезщетенията.

Твърди се в исковата молба, че на 19.06.2025г., около 13:10ч., в гр.Варна, на ул.“Цар Освободител“, до пътен възел “летище Варна“, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на л.а.“Ситроен ДС З“, с peг.

№***** и управлявания от ищеца л.а.„Форд Фиеста“, с peг.№ *****. Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а.“Ситроен ДС З“, който поради несъобразена с характера и интензитета на движението скорост, блъска спрелия пред него автомобил. Сочи, че на виновния водач, който е управлявал л.а.“Ситроен ДС З“, е съставен АУАН №*****., за нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Поддържа се, че като последица от произшествието ищецът, получил фрактура на шийни прешлени С4-5 и С5-6, както и мозъчно сътресение. Сочи се, че поради търпяната силна болка в областта на врата и световъртеж, пострадалият е потърсил медицинска помощ и е бил прегледан в УМБАЛ “Св.Марина-Варна“ ЕАД. Сочи се още, че на следващия ден ищца бил приет в същото лечебно заведение с главоболие, гадене и болка във врата, като след извършени комплексни медицински изследвания, сред които ПКК, рентгенографии и др., се установило “линеарно 2 нарушаване на кортикалния слой в областта на костните мостове между телата на С4-5 и С5 6 с неравни очертания и с вид на фактура, както и с дегенеративни промени на дисковертебралните комплекси“. Твърди се, че предвид констатациите от прегледа, шията на ищеца е мобилизирана с шийна яка, като на 22.06.2025г. той бил изписан Излага се, че описаната травма, представлява фрактура на шийната част на гръбначния стълб, тъй като кортикалният слой е плътната част на костта, който при здраво съС.ие е непрекъснат и с ясни, гладки очертания, което в настоящия случай било нарушено. Излага се още, че неравните очертания водят до извод за остро фрактуриране-разкъсване на костта, а не дегенерация. Твърди се, че костните мостове са връзки между прешленните тела, които често включват костни шипове, като при травма, последните могат да се “счупят“ или “разделят“.

Поддържа се, че на 30.06.2025г., пострадалият е прегледан отново, като са констатирани фрактури на С5 и С6, с персистиращ вертебрален синдром в шиен отдел, поради което имобилизацията на шията била продължена. Сочи се, че на 06.07.2025г. при образно изследване със скенер, са установени дегенеративни промени на дисковертебралните комплекси в шиен отдел.

Излага се, че след 04.09.2025г. на ищеца е поставена диагноза “увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел, с радикулопатия“, като и че същия страда от болезнени и ограничени шийни инклинации. Поддържа се, че като последица от пътното произшествие, ищецът е изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силен уплах и стрес. Твърди се, че поради характера и степента на получената травма, същия е имал интензивни болки в засегната област на шията и главата, както и нарушения на съня, кат болковият синдром в областта на врата се засилвал при най-малкия опит за движение, както и при палпаторен натиск. Сочи се, че това съС.ие на ищеца, наложило спазването на строг постелен режим, без възможност за пълноценно натоварване, а поради мозъчното сътресение, симптомите на силно главоболие, световъртеж и гадене, не можел да стои на светната лампа или да гледа телевизия. Твърди се, че въпросното съС.ие обусловило нуждата от съдействие от близките на ищеца, дори в елементарните битови нужди.

Твърди се, че в хода на оздравителния процес за овладяване на болката се наложило системен прием на обезболяващи медикаменти, а предвид обективното съС.ие на пострадалия, напълно била изключена каквато и да е физическа активност. Поддържа се, че ищецът изцяло променил начина си на 3 живот, спрял да работи, да пазарува, да излиза на разходки, да се среща с близки и приятели, което се е отразило негативно върху цялостния му жизнен тонус и добра кондиция. Поддържа се, че тъй като травмата представлява счупване на шийни прешлени, то нейното възстановяване предполага дълъг процес на зарастване /в продължение на месеци/, включващ щадене на травмираната област. Освен това се излага, че при подобни наранявания, не винаги е налице пълно възстановяване, като е характерна появата на спорадични болки, породени от промени в метеорологичните и атмосферни условия, интензивно физическо натоварване. В обобщение се поддържа, че претърпяната травма води до трайни и неблагоприятни последица за ищеца, и обуславя промяна на ежедневието му занапред. Наред с това се поддържа, че ищецът търпи трайно посттравматично притеснение при управление на МПС или возене в такова, като в развил симптоми на тревожност и напрегнатост, които са подсилени от продължаващото усещане за болка. Сочи се, че като последица от инцидента, ищеца е претърпял имуществени вреди, изразяващ се в разход на стойност от 150лв. за закупуване на шийна яка тип “Маями“. Сочи се още, че към датата на настъпване на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Ситроен ДС З“ е била застрахована при ответника с валидна застраховка “Гражданска отговорност“, поради което ищеца е отправил извънсъдебна претенция към застрахователя, която последният е получил на 12.08.2025г. Твърди се, че по този повод е заведена Щета с №*****, респективно на пострадалия е изплатено обезщетение в размер от 2500лв., което ищеца намира за недостатъчно и неоснователно занижено. Поддържа се обаче, че с извършване на плащането, застрахователят извънсъдебно и конклудентно е признал основанието на предявените искове. Поддържа се още, че ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху претендираната главница, считано от момента на уведомяването му, респ. от момента на завеждане на извънсъдебната претенция-12.08.2025 г.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че застрахователното дружество е изпълнило своя ангажимент към пострадалия като му е заплатило обезщетение в размер от 2500лв., поради което св моли за отхвърляне на иска. С аргумент от неоснователността на главния иск, моли за отхвърляне на претенцията за лихва. Наред с това се излага становище за липса на всички необходими 4 предпоставки, с които да бъде изпълнен фактическия състав на отговорността спрямо застрахователя. Поддържа се, че водачът на л.а.“Ситроен ДС 3“ не е нарушил нормите на ЗДвП, респ. не е причинил процесното произшествие, като се оспорва доказателствената стойност на Констативният протокол за ПТП. При условията на евентуалност, поддържа, че произшествието има характер на случайно Д.ие по смисъла на чл.15 от НК, тъй като водачът на л.а.“Ситроен“ да се е движел с нормативно разрешената скорост, но поради това, че само в процесния пътен участък, пътят е бил мокър, то произшествието е било непредотвратимо, а водачът не могъл да го предвиди.

Отправя се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като се поддържа, че същото не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, както и на характера и степента на причинените телесни увреждания, и на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания. Оспорват се твърденията на ищеца за претърпени телесни наранявания, както и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Поддържа се, че представените към исковата молба медицински документи са недостатъчни и не установяват твърдените неимуществени вреди и не са годни да обосноват претендирания размер на обезщетението. Поддържа се още, че не се установява нуждата на ищеца от медицинска помощ, за преодоляване на претърпените увреждания. Оспорва се твърдението на пострадалия за загубено съзнание при настъпване на произшествието, както и за получено мозъчно сътресение. Сочи се, че ищецът е приет в болнично заведение с работна диагноза, която няма обективни данни да е потвърдена, а при прегледа в спешното отделение, не са установени описаните увреждания, независимо че са направени множество изследвания. С оглед изложеното се поддържа, че описаните от ищеца увреждания са последица от дегеративни промени, обусловени от напредналата му възраст и предходни заболявания.

Твърди се, че липсват данни за проведено лечение по повод на претърпяното ПТП, а проведените прегледи от ищеца, са извършени в значителен период след настъпването на произшествието, за целите на настоящото производството като констатациите от тях са само въз основа на анамнеза от пострадалия. Оспорва се твърдението за психически увреди и стрес, причинени от процесното ПТП, като в условията на евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване, тъй като с личното си поведението, ищецът е 5 допринесъл за вида и размера на претърпените вреди. Излага се, че ищецът е управлявал лекият си автомобил без поставен предпазен колан, с което е поставил здравето си в завишен риск. Осен това се е движил с несъобразена скорост и е спрял внезапно, с което и е препасвал възможността движещият се зад него автомобил, да спре или намали, за да избегне ПТП. Ето защо се моли за редуциране на претендираното обезщетение, при условията на съпричиняване. С аргумент от неоснователността на главния иск, се моли за отхвърляне на претенцията за лихва. Оспорва се и началния момент, от който се дължи лихва.

В законния срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се излага, че на 21.01.2026г. е проведен медицински преглед, от който се установява, че повече от половин година след настъпване на процесното ПТП, ищецът продължава да изпитва сериозни болки, спонтанна и палпаторна такава. Твърди се, че на 03.02. и 14.02.2026г. ищеца е провел предписаната му физиотерапия и рехабилитация за преодоляване на болезнеността и ограничеността в шийния отдел. Оспорва се възражение за съпричиняване на ответника, с доводи, че същото е бланкетно. Твърди се, че дори при поставен предпазен колан, претърпеният удар е от такова естество, че колана не би могъл да предотвратил настъпването на процесните травматични увреждания.

Разпечатката съдържа 28 от 205 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f00e9e72-62b9-4518-bc9e-b5318f0acc1a