Решение № 200 от 21.11.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Ямбол, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20222330200360 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от инж. Ц.М.Б. – ... чрез пълномощника му М. К. – юрисконсулт срещу Наказателно постановление № НЯСС65/10.03.2022 г., издадено от председателя на ДАМТН гр.София, с което на жалбоподателят на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се сочи, че посочена конкретна правна норма, нарушения от жалбоподателя, което било еквивалентно на липса на правна квалификация на нарушението. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Излага се, че извършеното нарушение следва да се подведе под нормата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

1

Въззиваемата страна ДАМТН, редовно призована не изпраща представител. По делото е представено писмено становище, в което се излагат доводи за правилността и законосъобразността на издаденото наказателно постановление и се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

С Договор за дарение № ДС-13-00004-01.11.2019 г. Община „Тунджа“ е прехвърлила безвъзмездно на държавата правото на собственост върху язовир, представляващ поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Стара река, община „Тунджа“ обл.Ямбол, с площ 82994 км. С Акт № ... за публична държавна собственост на ДП „Управление и стопанисване на язовири“ са предоставени права за управление на язовира.

На 01.07.2021 г. актосъставителят Е. М. и Д. Д. - инспектори в РД НЯСС ЮГ-Югоизточна България, офис Ямбол към ДАМТН-София извършили проверка на язовира, находящ се в землището на с..... Установило се, че основния изпускател има наличен спирателен кран, който е затапен на изхода, като основания изпускател е в неизправно-неработоспособно състояние.

Преливникът е със завишен преливен ръб от насипване със земна маса.

Преливникът не може да проведе високата вълна. Проверката приключила със съставяне на констативен протокол № ..., с който на собственика на язовира били дадени задължителни предписания язовирът да се приведе в съответствие с изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони със срок на изпълнение 30.11.2021 г. Проверката била извършена в присъствието на представител на ДПУСЯ - инж. Л.Х. експерт хидроинженер, който бил запознат с дадените предписания. На 13.09.2021 г. в присъствието на упълномощен представител на ДПУСЯ, свид. М. съставила АУАН за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, като в законоустановения срок са били подадени писмени възражения. Впоследствие, на 10.03.2022 г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление.

2

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя М. и на свидетеля Д., както и на приложените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите.

Не се възприема за основателен довода за допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и подписан от свид. Д., който е и свидетел при установяване на нарушението. Твърдението, че има налице смесване на процесуални качества от страна на свид. Д. е неоснователно, предвид това, че свид. Д. се е подписал в качеството на извършил проверката в констативния протокол, а в съставения АУАН е свидетел на нарушението. Тук следва да се има предвид, че административно-наказателното производство започва със съставяне на АУАН. Протоколът за проверка няма самостоятелно процесуално значение, а има характер на писмено доказателство. Авторството на този протокол не предопределя и качеството на актосъставител.

В наказателното постановление е индивидуализиран субекта на констатираното нарушение, описаното е и самото неизпълнение на задължение. Според съда, по същество, наказващият орган правилно е 3 приложил материалният закон и процесуалния закон, като е квалифицирал фактите, като неизпълнение на задължения от собственик, който стопанисва язовир, като същият е длъжен да поддържа съоръженията в техническа изправност. Налице е нарушение на този собственик във връзка с дейността му, което е основание за ангажиране на имуществената отговорност. В тази връзка в теорията и практиката, се приема, че се касае до особен вид безвиновна обективна отговорност, която носят юридическите лица, поради което е ирелевантно обсъждането на наличието на виновно поведение.

Посочена е датата на констатиране на нарушението, която правилно е приета за дата на извършване, тъй като съоръженията следва да бъдат изправни към всеки един момент. При това точно е посочено мястото на извършване на нарушението.

Правилна е материалната квалификация на деянието по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, като посочената нормативна разпоредба е относима и съдържа обективните признаци на описаното нарушение.

Според съда случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и е правилна преценката на наказващия орган за неприлагането му. Касае се за съоръжение, при което поддържането му в неизправност представлява предпоставка за настъпване на аварийна ситуация с опасност за настъпване на мащабни вредни последици.

Предвиденото наказание по чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите за юридическите лица е имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкцията в минимален размер, поради което не са налице основания за нейното изменение.

С оглед на изложеното и на основание чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК, искането на представителя на наказващия орган за присъждане на разноски се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт, както е в случая, се 4 присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. С оглед на това и като взе предвид, че делото протече в едно съдебно заседание, не е с фактическа и правна сложност счете, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-65/10.03.2022 г., издадено от председателя на ДАМТН гр.София, с което на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от Ц.М.Б. – изпълнителен директор е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.... да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5