Решение № 3163 от 02.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София

02.05.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА БОГДАНОВА при участието на секретаря

И.Коцева, като разгледа гр.д. №12621 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Г.Р.В. ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Р.Ц. от САК, съдебен адрес *** срещу З. „Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД ЕИК********с адрес гр.София, бул.“********, с която се иска осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 70 000лв. представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по ГО, претърпени от ищцата в резултат на смъртта на нейната баба И.Т.З., причинена при ПТП настъпило на 13.10.2013г. на третокласен път №105 км.145-146 в землището на с.Столник м.Хан Столник, по вина на С.Д.С., управлявал л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№СО***** и по вина на Н.И.И., управлявал л.а.“Пежо 206“ с рег.№СА ******, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 13.10.2013г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски. Евентуално в случай, че съдът приеме, че не е налице солидарност между ответниците, ищцата претендира ответника З. „Б.И.“ АД да й заплати сумата от 31 500лв., а ответника „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД да й заплати сумата от 38 500лв., ведно с лихва от 13.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищцата Г.Р.В. твърди, че на 13.10.2013год. на кръстовището, образувано между първокласен път №6 от Републиканската пътна мрежа в зоната на километър 145 – 145 землището на с.Столник, община Елин Пелин и третокласен път №105 от републиканската пътна мрежа – м.“Хан Столник“, Софийска обл., при управление на МПС л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№******в посока гр.Елин Пелин към с.Столник С.Д.С. нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и правилника към него – чл.20 ал.1, чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ППЗДвП в зоната на действие на знак Б2, движейки се по път без предимство, не е спрял на стоп-линията и не пропуснал ППС, които се движели по пътя с предимство, а Н.И.И., при управление на МПС .“Пежо 206“ с рег.№СА ******, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 изр.1 и 2 от ЗДвП, чл.21 ал.2 от ЗДвП и чл.47 ал.3 от ППЗДвП, като в зоната на действие на пътен знак В26 с надпис на него 60, се е движил със скорост 116км/ч, в резултат на които действия на двамата водачи е настъпило ПТП, при което в условията на независимо съпричиняване от страна на двамата водачи е причинена смъртта на повече от едно лице – на И.Т.З. на 68г. и на А.И.Т.на 63г.

За станалото ПТП било образувано досъдебно производство.

В последствие с влязла в сила присъда по НОХД №203/2016г. по описа на ОС София от 20.01.2017г. двамата водачи са били признати за виновни, че по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване са причинили смъртта на повече от едно лице. В мотивите си съдът е пиел, че приносът на двамата подсъдими за причиняване на престъпния резултат се разпределя в съотношение 55% за Станю С. и 45% за Николай Иванов.

Твърди се, че отговорността на водача на л.а.“Пежо

206“ с рег.№******ТН Н.И.И. за вреди , причинени на трети лица е застрахована със застрахователна полица Гражданска отговорност, сключена със З. „Б.И.“ АД №02112002970179, валидна от 30.12.2012г. до 30.12.2013г. Отговорността на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№******С.Д.С. за вреди, причинени на трети лица е застрахована със застраховка ГО, сключена с „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД с полица №0611300026249, валидна от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.

И двете застраховки са били валидни към датата на процесното ПТП.

Ищцата твърди, че тежко преживяла смъртта на баба си И.З.. Двете били силно привързани една към друга. Била отглеждана от баба си докато станала ученичка в гимназията. Чувствала я като родител и като най-близък приятел. До средата на 2009г. И.Т.живеела в едно домакинство с ищцата, заедно със сестра й и родителите й. Баба й се грижела за нея от раждането й. След това прекарвали заедно всяка събота и неделя и празничните дни. Ежегодно прекарвали летата заедно на почивка и в родния град на бабата, последната се грижела за ищцата, създали чувство на взаимна обич и разбирателство. Внезапната смърт съкрушила ищцата, почувствала, че завинаги е загубила част от семейството, изпаднала в дълбоко отчаяние. Месеци наред била силно тревожна, чувствала се нещастна и депресирана. Към момента твърди, че не е преодоляла загубата, все още чувствала гняв от несправедливо настъпилата смърт.

В законов срок ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло исковите претенции по основание и размер. Оспорва правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Според ответника съгласно ТР №1/2016г., постановено на 21.06.2018г. от ОСНГТК на ВКС други лица извън най-близкия семеен и родствен кръг, имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, само ако са създали с поминалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Счита, че ищцата и починалата й баба са били в родствена връзка, която предполага близост и отношения на привързаност и обич, но тази родствена връзка трябвало да се характеризира с изключителност, излизаща извън рамките на обичайните нормални и естествени взаимоотношения между внук и баба, за да обоснове правото на внука да получи обезщетение за вреди, търпени от смъртта на баба си.

Оспорва срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди като прекомерно завишен. Възразява срещу акцесорния иск за лихва, като прави възражение за погасяването й по давност. Позовава се на влязлата в сила присъда по НОХД №203/2016г. на СОС и поддържа, че отговорността за вредите следва да бъде разпределена между двете застрахователни дружества при определеното процентно съотношение.

В законов срок ответникът З. „Б.И.“ АД е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва иска по основание и по размер.

Според него ищцата не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Твърди, че към датата на ПТП е действало ППВС №2/81г., от където следва, че преди датата на постановяване на ТР №1/2016г. не се прилага за ПТП настъпили преди това. Оспорва да е налице особено близка връзка с починалата и действително претърпени от смъртта й вреди по смисъла на тълкувателното решение. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на бабата на ищцата с твърдение, че е била без поставен обезопасителен колан и с поведението си се е поставила в значителен риск. Прави възражение, че реализираното ПТП е в условията на съизвършителство, като по-виско приност за настъпването му имал С.С.като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№******със застраховка ГО на автомобилистите в ЗАД „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД.

Съдът е връчил препис от отговорите на исковата молба и в срок ищцата е депозирала допълнителна такава. Оспорва направените възражения от ответниците с подробни доводи.

С молба, представена в съдебно заседание ищцата е направила по реда на чл.214 ГПК изменение размера на иска чрез неговото оттегляне за сумата над 25 500лв., позовавайки се на §96 ал.3 от КЗ, която сума се претендира солидарно от ответниците, респ. при условията на определен процент на съпричиняване на вредоносния резултат. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от 13.10.2013г.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна.

От приложеното към делото НОХД №203/2016г. на

СОС се установява, че с Присъда №11/20.01.2017г. С.Д.С. е признат за виновен за това,че на 13.10.2013г., около 13.45ч. на кръстовището, образувано между първокласен път №6 от Републиканската пътна мрежа в зоната на километър 145 – 145 землището на с.Столник, община Елин Пелин и третокласен път №105 от републиканската пътна мрежа – м.“Хан Столник“, Софийска обл., при управление на МПС л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№******в посока гр.Елин Пелин към с.Столник е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и правилника към него – чл.20 ал.1, чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ППЗДвП в зоната на действие на знак Б2, движейки се по път без предимство, не е спрял на стоп-линията и не пропуснал ППС, които се движели по пътя с предимство, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Н.И.И. е причинил смъртта на повече от едно лице – на И.Т.З. от гр.Хасково на 68г. и на А.И.Т.от гр.Велинград на 63г., поради което и на осн.чл.343 ал.3 пр.2 алт.2б.б пр.1 вр. с ал.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 4 години. На осн. чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години.

Със същата присъда СОС е признал подсъдимия Н.И.И. за виновен за това,че на 13.10.2013г., около 13.45ч. на кръстовището, образувано между първокласен път №6 от Републиканската пътна мрежа в зоната на километър 145 – 145 землището на с.Столник, община Елин Пелин и третокласен път №105 от републиканската пътна мрежа – м.“Хан Столник“, Софийска обл., при управление на МПС л.а. „Пежо 206“ с рег.№******ТН в посока от гр.Бургас към гр.София е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и правилника към него – чл.21 ал.2, чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.47 ал.3 пр.26 от ППЗДвП, като в зоната на действие на пътен знак В26 с надпис на него 60, се е движил със скорост 116км/ч, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване със С.Д.С. е причинил смъртта на повече от едно лице – на И.Т.З. от гр.Хасково на 68г. и на А.И.Т.от гр.Велинград на 63г., поради което и на осн.чл.343 ал.3 пр.2 алт.2б.б пр.1 вр. с ал.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 4 години. На осн. чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години.

Присъдата е влязла в сила на 26.07.2018г.

Налице е присъда със задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не се оспорва легитимацията на ищцата като наследник-внучка, на починалата в катастрофата И.Т.З. – починала на 13.10.2013г.

Не се оспорва факта на налична и валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на л.а.“Пежо 206“ с рег.№******ТН, управляван от Н.И.И., със застрахователна полица Гражданска отговорност, сключена със З. „Б.И.“ АД №02112002970179, валидна от 30.12.2012г. до 30.12.2013г.

Не се оспорва факта на налична и валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№СО *****, управляван от С.Д.С. за вреди, причинени на трети лица, сключена с „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД с полица №0611300026249, валидна от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.

За доказване на претенцията си са ангажирани от ищцата гласни доказателства чрез разпит на нейната майка Е. В. и тяхна съседкаЕ.А..

При анализа на показанията им безспорно следва да се отчете наличието на съпричастност към загубата в живота на Г.В., но също и факта, че показанията им са за непосредствени техни впечатления, последователни са, логични и единни. Не се откриват противоречия между тях за относими за спора факти и с останалите доказателства по делото. Затова съдът приема, че може да се позове на показанията и ги съобразява.

Свидетелите са категорични, че между ищцата и баба й И.З. е имало изключително близка, силна и пълноценна връзка. Още с раждането й бабата е била ангажирана с нейното отглеждане в предвид работните ангажименти на родителите, след това се е грижела за нея, участвала е в различни етапи от живота й - трудни, весели, тъжни. Свидетелите категорично потвърдиха изграденото помежду им доверие, уважение, загриженост. Показателни за близостта им са показанията на майката на ищцата - св.Е. В., в които сочи, че дъщеря й споделяла неща с баба си, които с нея не споделяла, предпочитала баба си. Имали идентични характери и това ги правело близки. Били много емоционални, усмихнати, привързани. Имало периоди в които И.З. живеела с тях в гр.София, след което се прибирала в гр.Хасково и след седмица отново се връщала, за да помага за дъщеря й. Според свидетелката след смъртта на свекърва й, дъщеря й много се променила, затворила се в себе си, една седмица не ходила на училище, отказвала да общува с приятели, да ходи на събирания по празниците. Промяна видяла в нея и класната й ръководителка, която предложила Г. да си остане още у дома. Свидетелката твърди, че дъщеря й страда за баба си и към настоящия момент, независимо, че са изминали вече пет години.