Решение № 260941 от 16.03.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ /16.03.2021год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 16.02.2021г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР

ДИМИТРОВ при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19763 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „И.“ ЕАД, ***, против „****“ ЕООД,

ЕИК: ****, гр. Варна , ул." ****"№ 29 обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:

1. Сумата

3520.49 лв. представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 22.02.2017г и дължима след изтичане срока на договора, ведно със сумата 636 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД за периода от 21.03.2019 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на искоата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответника да върне сумата 3520.49 лв като получена на отпаднало основание - чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

2. Сумата

7604.27 лв, като получена от ответника без основание по фактура № **** г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

3. Сумата

7604.27 лв, представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г. дължима от ответника, считано от датата 21.03.2019г. на прекратяване на договора, ведно със сумата 547 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.03.2019 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответника да върне сумата 7604.27 лв като получена на отпаднало основание -чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 21.02.2017г. страните са постигнали съгласие по съществените условия на един бъдещ договор за наем на складово помещение в Логистичен парк с. ****№ 28, общ. Варна, за което ответника издал данъчна ****/21.02.2017г., включваща депозит по договор за наем на стойност 3520.49 лв., както и 704.10 лв. наем за м. февруари 2017г., или общо сумата 5069.51 лв. без ДДС. Твърди се, че на следващият ден страните обективирали съгласието си в договор за наем от 22.02.2017г., съгласно който ответника се задължил да предостави на ищеца ползването на складово помещение №12 с площ от 900 кв.м. и за срок от 1 година, срещу задължението на ищеца да му заплаща месечна наемна цена в размер на 1800 евро. Твърди се, че по предложение на ответника договора бил сключен при общи условия и правила за вътрешния ред - описани като неразделна част от наемния договор, като съгласно р.III чл.11 ал.1 и 2 от общите условия , наемателя се задължавал да предаде на наемодателя гаранционен депозит в размер на 1 месечен наем, уговорен да послужи за евентуално покриване на задължения на наемателя за текущи разноски и за евентуално нанесени вреди върху наетото имущество и подлежащи на връщане при отсъствие на такива насрещни вземания.

Твърди се, че с наредената по банков път сума включена във фактурата от 21.02.2018г., ищецът е изпълнил задължението да внесе гаранционен депозит (1800 х 1.95583 =3520.49 лв.) с начисления ДДС, като плащането е извършено с преводно нареждане от 23.02.2018г.

Твърди се, че договорът бил изпълняван коректно и от двете страни до изтичане на уговорения срок, а веднага щом срока на договора изтекъл, страните сключили нов договор за наем от 22.02.2018г. за същото складово помещение 12 , както и за допълнителна открита площ от 200 кв.м. за срок от 6 месеца срещу наемна цена в размер на 1800 евро за помещението и 200 евро за откритата площ или общо 2000 евро месечно.

Твърди се, че сумата за депозит по първият договор за наем заплатен от ищеца по ****/21.02.2017г. в размер на 3520.49 лв (без ДДС ) останала в патримониума на наемодателя. Твърди се, че впоследствие страните сключили Договор за наем от 15.03.2018г. съгласно който, ответника се задължил да предостави на доверителя ползването на Складове №1 и №5 с обща площ от 1944 кв.м., за срок от 6 месеца срещу задължените на ищеца да заплаща наемна цена в размер на 3888 евро месечно, като съгласно общите условия на ответника -наемодател, ищеца поел задължението да предаде на ответника гаранционен депозит в размер на 1 месечен наем (3888 евро). Твърди се, че ответникът включил това парично задължение във фактура № ****г., ведно с изчисления наем до края на текущия м. март , но вместо да фактурира 1 депозит (3888 х 1.95583= 7604.27лв.), фактурирал двоен размер ( 2 х 7604.27=15208.54) ведно с ДДС. Твърди се, че ищецът заплатил сумата по тази фактура с пр.нареждане от 30.03.2018г., с което в патримониума на ответника е постъпила на правно основание (договора за наем) сумата 7604.27 лв без ДДС, а без основание разликата в размер на 7604.27 лв, както и начисленото за нея ДДС. Твърди се, че в хода на изпълнение на договорите, отношенията между страните били коректни и съобразени с уговореното и закона, като изпълнението продължило и след изтичане на уговорените срокове, като досежно складово помещение

№12 и откритата площ уговореният 6-месечен срок изтекъл на 22.08.2018 г., а за складове №1 и №5 съответно на 15.09.2018г. Твърди се, че тъй като ползването на обектите продължило със знанието и без противопоставянето на ответника, съгласно разпоредбата на чл. 236 ал1 ЗЗД горните два срочни договора за наем са се трансформирали по право в договори за неопределен срок. Твърди се, че изпълнението продължило нормално до края на месец януари на 2019 г., като междувременно представител на ищеца изразил пред представител на ответника намерения за бъдещо приключване на наемните отношения. Твърди се, че това предизвикало ответната страна да предяви устно претенции за заплащане на неустойка-отразени в изпратен по електронен път проект за спогодба. Твърди се, че ищецът не приел предложения проект, тъй като договорите били вече без определен срок и всяка от страните е могла да се освободи от тях с едномесечно предизвестие и самата идея за заплащане на неустойка била необоснована и правно нелогична. Твърди се, че в началото на месец февруари 2019г., веднага щом ищеца заплатил на ответника дължимите наеми по двата договора по фактура №*********/07.02.2019 г., ответникът предприел действия насочени към неподускане на транспортни средства до наетите от ищеца складове, което направило невъзможно за него да извършва товаро-разтоварни дейности, т.е., ответника започнал да пречи на ищеца да използва наетите складови площи по предназначение. Твърди се, че при последвалата размяна на електронни съобщения ответникът по същество не дал ясно обяснение за действията си, поради което ищеца предизвестил ответника, че се отказва от договорите на основание чл. 238 от ЗЗД, като досежно и двата договора, предизвестията били връчени на ответника на 21.02.3019г., като приема, че същите следва да се считат за прекратени с изтичането на 1 месец или от датата 21.03.2019г. Твърди се, че освен това ищецът уведомил ответника, че систематичното недопускане на транспортни средства до наетите площи от страна на ответника от 07.02.2019г. нататък, се приема като виновно неизпълнение от страна нанаемодателя и ако това поведение продължи, то упражнява право на задържане (чл.90 ал.1 ЗЗД )на наемната цена за оставащият период от 01.03. 2019 до 21.03.2019г. Твърди се, че ответникът изпратил до ищеца покана от 11.03.2019г., съдържаща изявление за едностранно разваляне на договорите за наем поради виновно неизпълнение -неплащане наемна цена за месец март 2019 г. Твърди се, че на 13.03.2019г. ищецът бил допуснат от ответника да вдигне всички движими вещи и от тази дата наетите площи били опразнени и предадени на ответника в надлежно състояние.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „У.Л.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, в който се изразява становище за недопустимост, поради неяснота на предявените искове. Оспорват се същите и като неоснователни.

Признава се, че между страните са сключени посочените в исковата молба Договор за наем от 22.02.2017 г. на склад/помещение № 12 /****, „****", собственост на ответника/, както и Договор за наем от 22.02.2018 г. за същото складово помещение № 12, както и за наемане на допълнителна открита площ от 200 кв.м. за срок от 6 месеца срещу наемна цена за допълнително наетата площ в размер 200 Евро, при условията на приложените Договори; Договор за наем от 15.03.2018 г. за ползването на склад № 1 и склад № 5 с обща площ от 1944 кв.м. за срок от 6 месеца и месечна наемна цена от 3 888 Евро. Не се оспорва и, че на 13.03.2019г. и 14.3.2019г. „И." ЕАД е опразнил наетите помещения и площи.

Оспорват се както основателността, така и размера на всички заявени претенции, релевантността на въведените факти и обстоятелства от ищеца за уважаване на исковете. По отношение на първия иск изтъкват, че на 22.02.2018 г., поради изтекъл срок на наемното правоотношение по отношение на склад № 12 с площ от 900 кв.м. е продължено за още една година, респективно до 22.02.2019 г., а след този срок, поради неоспорваното /и от двете страни/, продължило ползване на наетите помещения без противопоставяне на представляваното дружество - наемодател се е трансформирало в наемно правоотношение без срок. Твърди се, че на 11.03.2019 г. „****" ЕООД, чрез пълномощника си ****е отправило изявление за прекратяване на договорите за наем всички наети от ищеца, складови помещения и площи, поради неплащане на наемна вноска за м. Март 2019 г. и натрупани парични задължения в размер на 14958.58 лв. и считано от следващия ден /12.03.2019 г./ и е поканило „И." ЕАД на 13.03.2019 г. да се яви за получаване на движимите вещи, съхранявани в наетите помещения и площи. Твърди се, че въз основа на предоставените услуги с мотокар от страна на наемодателя на 13. и 14.03.2019 г. във връзка с предаването и изнасянето на вещите, собственост на наемателя, за което са подписани приемно-предавателни протоколи от 13. и 14.03.2019 г., между представителите на страните по наемните правоотношения, ищецът се е задължил допълнително и за сумата от 1 000 лв., съставляваща стойността на услугата, за което задължение е издадена фактура № ***/13.03.2019 г., по която, паричното задължение е все още дължимо и неизплатено. Оспорва се датата, на която ищеца твърди, че всички договори за наем / безсрочни / са прекратени, като приема, че прекратяването е възникнало въз основа на отправеното изявление от наемодателя за прекратяване на договорите за наем, по вина на наемателя, поради неизпълнение на основни задължения от страна на последния за авансово заплащане на наемната цена за месец март 2019г., неизплатени парични задължения, натрупани във връзка с наемните правоотношения и дължима договорна неустойка. Оспорват се представените писмени доказателства - служебни и фискални бонове, издадени от „Еконт експрес“ за извършена доставка и получаване на предизвестия за прекратяване на наемните договори, от страна на наемателя, както и вписванията в товарителницата от 20.02.2019г. с отбелязване „уведомление", поради което и с оглед на обстоятелството, че същите не носят подписа на ответното дружество, като молят за откриване на производство по чл. 193, ал. 1 във вр. с ал.3 от ГПК. Оспорват представената покана с оглед нейното съдържание и авторство на товарителницата.

Не оспорват, че договора за наем предвижда клауза за връщането на депозита, като така в чл. 11, ал. 2 от Общите условия на договорите за наем, обаче са уредени освен срока, но и условията, при които внесен гаранционен депозит се възстановява в полза на наемателя, а същите предвиждат, че връщането на депозита е предвидено като възможност да се възстанови след изтичане срока на наемния договор, но и след погасяване на незаплатените задължения, включващи и задължение за дължима неустойка и обезщетения в полза на наемодателя, като приема, че след като ищеца се позовава именно на договорна уговорка, следователно предявява иск на договорно основание.