Присъда № 4 от 16.05.2022, Районен съд - Трън

Мотиви към присъда № 4/11.05.2022 г. по нчхд № 113/2021 г. по описа на Трънски районен съд.

С частна тъжба Б. Н. С. от гр. С. и адрес за кореспонденция гр.П., *** е повдигнала обвинения срещу Н. Б. СТ., с ЕГН ********** за престъпления по: чл.148, ал.2 вр. с , ал.1 т.1, вр. с чл.147 ал.1 от НК за това, че на 10.07.2021г. пред трети лица - служители на РУТрън, чрез депозиране на жалба до РУ-Трън, разгласил позорно обстоятелство, като твърдял, че Б. Н. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., *** е изнесла негови вещи.

За съвместно разглеждане в съдебното производство е приет предявеният от частният тъжител Б. Н. С. граждански иск срещу подсъдимия Н. Б. СТ. за сумата от 5200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея в резултат на престъплението по-горе неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на завеждане на делото до датата на окончателното изплащане на сумата.

Тъжителят Б.С. е конституирана като граждански ищец по делото.

Частният тъжител и граждански ищец Б.С. лично поддържа повдигнатото обвинение и пледира, след като подсъдимият бъде признат за виновен, да му бъде наложено предвиденото за престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК наказание. По отношение предявения граждански иск излага доводи за основателност на същия и пледира да бъде уважен в пълен размер.

Подсъдимият Н.С. дава обяснения, но не се признава за виновен.

Защитникът му – адв. Г.Т. - САК, пледира подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, поради липса на умисъл за клевета в действията му.

Излага доводи, че депозирайки заявлението до началник РУ-Трън при ОДМВРПерник същият е упражнил конституционното си право на жалба, съобщавайки за увреждащи го действия, срещу които е потърсил защита, а не е действал с умисъл за престъпление. Изтъква, че именно за да не набеди неоснователно лицето, за което е имал съмнения за съпричастност към описаните в жалбата действия, подсъдимият е изразил само свое съмнение спрямо частния тъжител, което е израз на субективното му мнение, а не твърдение с конкретно съдържание, свързано с личността на засегнатия, каквото само може да бъде предмет на клевета. Като последица от оправдаването на подсъдимия, защитникът пледира за отхвърляне на предявения граждански иск срещу него, като неоснователен и недоказан.

Трънският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна съдът приема следното:

Подсъдимият Н. Б. СТ. , роден на*** в гр.Т., общ.Т., обл.П., *** с настоящ адрес: гр.Т., общ.Т., обл. П., ***, ***, с ЕГН **********.

Частният тъжител и подсъдимият се запознали през 2021г. когато Б.С. и синът и закупили имот, находящ се в гр.Т., с административен адрес: гр.Т., ***. Във въпросния имот съсобственост притежавал бащата на подсъдимия Б. С., а самият подсъдим ползвал имота и част от сградите в него с разрешение на останалите съсобственици като съхранявал различни вещи в помещенията. На 09.07.2021г. синът на частният тъжител Н.Б.Б. сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот с Б.Л. С. (братовчед на подсъдимия), обективиран с НА *** Предмет на договора била сграда в имота (средната жилищна сграда), собственик на която бил Б.Л. С.. Преди изповядването на въпросната сделка, на 1

18.06.2021г. бил подписан и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот като купувачите били уведомени от Б. С., че в имота има вещи, собственост на неговия братовчед подсъдимия Н.С., които същия следва да изнесе до подписване на окончателния договор. Частният тъжител и синът и били уведомени, че подс.Н.С. ползва имота, предмет на сделката от дълги години и знаели, че в него има вещи негова собственост. Св.Б.Л. С. уведомил подсъдимия за предстоящата сделка и го помолил да си вземе неговите вещи от имота, като му казал дата за сделката по-късна от тази, на която била извършена, а именно 15.07.2021г. Поради тази причина подс.Н.С. до инкриминираната дата не предприел действия за изнасяне на въпросните вещи. На 09.07.2021г. след изповядване на сделката частният тъжител и синът и помолили продавачът Б.Л. С. да уведоми подс.Н.С. да си изнесе неговите вещи. Същия ден – 09.07.2021г. към около 15.30ч. подс. С. отишъл в имота находящ се на *** и се опитал да си прибере вещите, за които твърдял, че са негова собственост, но между него, частният тъжител Б.С. и синът и Н.Б. възникнал скандал като двамата нови собственици отказали да допуснат до къщата подсъдимия, за да си прибере вещите. Скандалът прераснал във физически сблъсък между тримата, при което на спешния телефон било поискано съдействие от служителите на РУ-Трън. На тел. 112 частният тъжител Б.С. обяснила, че от закупена къща в гр.Т. лица изнасят вещи без да имат право на това. Съответно на място били изпратени служители на РУ-Трън: свидетелите М.А.З., Д.П.Д., К.Р.Л., П.С.Г., Д.Д.Н., А.В.А., В.Г.К. и Ю.Б.К.. При идването си служителите отвели подс.Н.С. от мястото на инцидента в РУ-Трън, извършили предварителна проверка по случая и се оттеглили.

На 10.07.2021г. подс.Н. Б. СТ. депозирал в РУ-Трън жалба вх.№3610001132/10.07.2021г. до РУ-гр.Трън, пр.пр.№2072/2021г. на РП-гр.Перник. В нея твърди, че на 09.07.2021г. около 15,15-15,30ч. синът му Б. го уведомил, че има проблем в имота находящ се в гр.Т., ***, където притежава наследствена къща заедно с баща си, като проблемът е предизвикан от новите собственици Б.С. и синът и Н.Б., които са в общ двор. Къщите били продадени от братовчед му Б.Л. С., като в едната от тях имал негови движими вещи, като уговорката била да си ги изнесе до 15.07.2021г. В тази къща с разрешение на братовчед си подсъдимият използвал първия етаж, антрето и банята и целия втори етаж, както и гаража, за склад на следните вещи: компресор марка „Фини“ – 100 литров; 4 бр. железни решетки, с размери приблизително около 1,30 на 1,30м.; хладилник; 2 бр. бояджийски пистолета; газов бойлер; комбинирано котле на пелети на твърдо гориво; фитнес уреди - лежанка, гири, щанги, лостове, дискове, уред за коремни преси; голямо количество дрехи и обувки. Твърди, че отивайки на място новата собственичка на имота Б.С. била на двора и му казала да не изнася нищо от къщата, която е закупила днес, защото всичко е нейно. Така започнал спор между тях, като частния тъжител му забранила да не изнася нищо от имота, а подс.С. започнал да си демонтира газовия бойлер. При спора се намесил и синът на С. – Н., при което конфликтът ескалирал от вербален във физически сблъсък. Твърди, че е бил заплашен от частния тъжител и сина му с убийство, отрича той да е удрял новите собственици, както и да се е заканвал спрямо тях. В сведение по извършената предварителна проверка по въпросната жалба от 10.07.2021г. дадено на 15.07.2021г. поддържа изцяло жалбата си, описва че баща му Б.М. С. е съсобственик на дворното място със С.. Въпросната къща се стопанисвала от него от около двадесет години, през това време ремонтирал покрива на сградата. Сигурен е, че всичкото движимо имущество, което е посочил в жалбата е присвоено от Б.С., като е пренесено от нея от едната къща в другата. Допълва, че е стопанисвал и гаража и там имало 12 бр. автомобилни гуми 15 цолови, котел за парно но твърдо гориво и самоделно автомобилно ремарке без регистрация.

С постановление на прокурор при РП-гр.Трън от 21.09.2021г. е отказано да се 2 образува досъдебно производство. В постановлението са обсъдени резултатите от извършени предварителни проверки по жалба и съответно образувани прокурорски преписки рег.№2072/2021г., №2069/2021г., № 2076/2021г., по която е образувано ДП 40/2021г. по описа на РУ-Трън, №1958/2021г., №2011/2021г. и №1947/2021г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид писмените доказателства, приети по делото.

При извършване на всестранен анализ на събрания доказателствен материал, съдът прие за недоказано, че с инкриминираните действия подсъдимият е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК.

На първо място следва да се постави въпроса за съдържанието на обективираната информация, отнасяща се до пострадалата. При обидата деецът дава своя негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др. докато при клеветата деецът разгласява неистински позорни обстоятелства или приписва престъпление, което не е извършено.

Изпълнителното деяние на престъплението обида - чл. 146 НК, се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Средството, с което си служи авторът на обидата, е словесна информация. Тази информация представлява субективно виждане и оценка на извършителя за личността на пострадалия: унизителни епитети, псувни, цинични сравнения, които характеризират личността, които целят да се засегне честта и достойството на пострадалия.

В тази връзка обидните изрази, не са факти, поддаващи се на индивидуализация по време, място и начин на проявление, а субективни личностни негативни мнения, оценки, становище и сравнения, за проверката на които не съществуват обективни критерии.

За разлика от обидата, за осъществяване престъплението "клевета" е необходимо да бъдат разгласени позорни обстоятелства, които са неистински или да бъде преписано престъпление, което не е извършено. Позорните обстоятелства преставляват конкретни факти от миналото или настоящето, които дават конкретна информация за определени негативни прояви на личността, т. е. определят личността в отрицателна насока от гледище на изискванията на морала и добрите нрави. Обобщено, в съдебната практика се приема, че "позорни обстоятелства" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно.

В този смисъл сочения в жалбата и уточнение на обвинението в протокол от о.с.з. на 28.01.2022г. израз "че при изповядване на сделката е изнесла негови вещи и тези вещи са обособени в следния списък: компресор марка „Фини“ – 100 литров; 4 бр. железни решетки, с размери приблизително около 1,30 на 1,30м.; хладилник; 2 бр. бояджийски пистолета; газов бойлер; комбинирано котле на пелети на твърдо гориво; фитнес уреди- лежанка, гири, щанги, лостове, дискове, уред за коремни преси; голямо количество дрехи и обувки “ сочи на клевета, при втората форма на изпълнително деяние - приписване на пострадалата на неизвършено от нея престъпление, доколкото приписването на неизвършено престъпление е особен случай на разгласяване на неистинско позорно обстоятелство. Това е така, тъй като приписаното престъпление следва да бъде достатъчно конкретизирано по време, място, начин и обща характеристика на извършване, които обстоятелства в случая са налице. В този смисъл при преценка на твърденията в тъжбата, съдът очерта рамките на обвинението, като го квалифицира като "клевета" под формата на приписване на престъпление, което обвинение следва да обсъди от обективна и субективна страна въз основа на събраните доказатества.

От обективна страна на Н.С. е вменено във вина, че е осъществил състава на 3 престъплението по-горе във втората форма на изпълнителното деяние – приписване на неизвършено престъпление на тъжителя, обективираното в депозирана жалба рег.№ 3610001132/10.07.2021г. до РУ Трън.

Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на престъпния състав, са безспорни по делото:

От страна на защитата не се оспорва, че подсъдимият Н.С. е автор на заявление, вх. №361000-1132/10.07.2021г. депозирано до РУ – Трън при ОД МВР - Перник. Нещо повече – подсъдимият поддържа и изнесените в тях твърдения, свързани с личността на тъжителя, доколкото последната е назована с името си.

Не е спорно, че предмета на обвинението, очертан в частната тъжба и потвърден в о.с.з. от 28.01.2021г., че в жалба от 10.07.2021г. писмено е декларирал, че частният тъжител била изнесла негови вещи и тези вещи са обособени в описа инкорпориран в процесната жалба.