Решение № 75 от 14.03.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Девня, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20233120200320 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Я. С. А., ЕГН: **********, срещу НП № 23 – 0001359 / 26. 01. 2023 г. на Директор РД – АА – Варна. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, приложение 5, част 1, т. 1. 1. 14, б. А от Наредба № Н – 32 от 16.

12. 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и на основание чл. 179, ал. 6, т.

2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./ за нарушаване разпоредбата на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03. 11.

1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено административно наказание Глоба в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лв./.

Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 29. 12. 2022 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, възз. Я. С. А. извършвал обществен превоз на товари, управлявайки пътно превозно средство – композиция в състав от влекач с ДК№ *** и прикачено полуремарке с ДК№ ***. Движението му било преустановено от свид. Б. Г. И.

- служител при РД – АА – Варна. При извършената визуална проверка проверяващият установил, че спирачния диск на първа ос, вдясно, на влекач с ДК№ ***, бил с пукнатини, като при извършената документална проверка, след поискване от контролния орган, водача не представил товарителница.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от писмените материали, приобщени към доказателствения материал по делото, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

2

Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен.

НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.

Съдът нарушения. намира, че са осъществени съставите на визираните

От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът е управлявал моторно превозно средство, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”, респективно притежава качеството „водач“. Безспорно е осъществил това на 29. 12. 2022 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, с пътно превозно средство – композиция в състав от влекач с ДК№ *** и прикачено полуремарке с ДК№ ***.

Категорично се установи, че спирачния диск на първа ос, вдясно, на влекач с ДК№ ***, бил с пукнатини. Чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП установява задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Предвид чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба № Н - 32 от 16. 12. 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Пар. 1, т. 13 от ДР на тази наредба дефинира понятието „неизправности“ – технически дефекти или други случаи на несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.

Чл. 37, ал. 1 от посочената наредба категоризира неизправностите в три отделни групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, а именно: „незначителни“, „значителни“ и „опасни“. Пар. 6, съответно т. 71, 72, 73 на ДР на ЗДвП също разграничават трите вида неизправности, като критерия е риска за безопасността на движението или въздействието върху околната среда, в частност за „незначителни“ – без 3 значителни последствия или без значително въздействие, за „значителни“ – могат да засегнат или имат въздействие, за „опасни“ – представляват пряк и непосредствен риск или имат въздействие, като общото и при трите е да са открити по време на проверка. Приложение 5, част 1, т. 1. 1. 14, б. А от Наредба № Н - 32 от 16. 12. 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства дава възможност установената в случая неизправност да се квалифицира като „опасна“, касаеща елемент „спирачни дискове“, част от оборудването на спирачната система, нейното механично състояние и функциониране, като метода за установяване на изложеното е визуална проверка. Отделно при извършената документална проверка, след поискване от контролния орган, водачът не представил товарителница. Същевременно е извършвал обществен превоз на товари с предназначено за това пътно превозно средство, по предварително определен маршрут. В конкретния случай всичко изложено е изпълнено.

Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали. В контекста на изложеното съдът приема, че нарушенията са осъществени от обективна страна.

От субективна страна нарушенията са извършени умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия. Следва да се акцентира, че при подписването на АУАН, съставен непосредствено при установяване на нарушенията, същият не е направил никакви възражения, в частност, че повредата е възникнала по време на движение, респективно дава индикация за липса / некачествен контрол в тази насока. Последното определя най – малкото небрежност от страна на водача, който е следвало да констатира нередността, респективно да прекрати управлението, а съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, на санкция подлежат и нарушенията, извършени по непредпазливост. Аналогично е становището на съда и относно непредставянето на товарителница, явяваща се част от задължителните документи. В контекста на изложеното съдът приема, че нарушенията са осъществени от субективна страна.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата, както и изрично регламентиран ред относно водачи на специфични пътно превозни средства съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат 4 приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Доколкото наложеното в частта за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, приложение 5, част 1, т. 1. 1. 14, б. А от Наредба № Н – 32 от 16. 12. 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно размер.

Същевременно съдът счита, че за нарушаване разпоредбата на чл. 89, т.

3 от Наредба № 33 от 03. 11. 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, наказанието не следва да бъде налагано на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, а съобразно чл. 93, ал. 2 от ЗАП, доколкото именно втората от посочените разпоредби касае изпълнително деяние непредставяне, каквото е прието от актосъставител и административно – наказващ орган в конкретния случай, видно от обстоятелствените части съответно на АУАН и НП, респективно именно такова обвинение е повдигнато на нарушителя. Защитата на санкционираното лице е именно за това, че той не е представил поискан документ, поради което на същия може да се налага наказание по текст, който предвижда такова поведение, а не друго.

Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като по безспорен и категоричен начин се доказа осъщественото. Фактическата обстановка беше законосъобразно установена, същата напълно се припокрива с констатациите на актосъставител и административно – наказващ орган, като за съда не съществуват съмнения в тази насока. За пълнота може да се акцентира, че при такъв вид неизправности - на спирачен диск, част от цялостната такава система, при това на тежкотоварно пътно превозно средство, се генерира изключителна опасност не само за водача, но и за множество други участници в движението. В този смисъл такива нарушения следва стриктно да се санкционират най – малкото с идеята за тяхното намаляване, респективно дори и инцидентно тяхно допускане не следва да води до ненаказаност.

5

Относно непредставяне на поисканата товарителница следва да се обърне внимание, че тя е част от задължително предвидени документи.

С оглед на изложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено в частта относно нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, приложение 5, част 1, т. 1. 1. 14, б. А от Наредба № Н – 32 от 16. 12. 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и изменено в частта относно нарушаване разпоредбата на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03. 11.

1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0001359 / 26. 01. 2023 г. на Директор РД – АА – Варна, в частта, с което на Я. С. А., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, приложение 5, част 1, т. 1. 1. 14, б. А от Наредба № Н – 32 от 16.

12. 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и на основание чл. 179, ал. 6, т.

2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./

ИЗМЕНЯ НП № 23 – 0001359 / 26. 01. 2023 г. на Директор РД – АА – Варна, в частта, с което на Я. С. А., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03. 11.

1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено административно наказание Глоба в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лв./, като вместо това:

НАЛАГА на Я. С. А., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03. 11.

1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАП административно наказание Глоба в размер на 100. 00 лв. /сто лв./.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от 6 съобщаването пред Административен съд – Варна.