Разпореждане № 20638 от 08.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20638 гр. София, 08.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско дело № 20221110109649 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕМ. ЕМ. Б. за вземане в размер на 200 лева - главница по договор за потребителски кредит № 3018071877 от 17.03.2017 г., ведно със законната лихва от 02.02.2022 г. до окончателното плащане, 17,44 лева – договорна лихва за периода 12.05.2017 г. – 12.08.2017 г., 131,40 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и 154,33 лева – мораторна лихва за периода 13.05.2017 г. – 26.01.2022 г.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница, договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 131,40 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги. Съображенията за това за следните:

Страните са уговорили заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 131,40 лева. Следва да се посочи, че предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно.

С оглед изложеното същата е в противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което и нищожна. Отделно от това, същата противоречи и на императивното правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК, доколкото заплащането на възнаграждението от потребителя е предварително, т. е. дължи се за „възможността за предоставянето“ на изброените в договора услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.

При всички положения възнаграждение в такъв размер, който се доближава до размера на заетата сума противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне 1 изискванията на Закона /чл. 19 ЗПК/, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, прави клаузата нищожна.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС.

Ето защо заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.

Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 15,58 лева до пълния заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и над сумата от 31,17 лева до пълния дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу ЕМ. ЕМ. Б., с ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 131,40 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 15,58 лева до пълния заявен размер от 25 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 31,17 лева до пълния дължим размер от 50 лева.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2