Решение № 174 от 14.05.2024, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 538/2024
- Вид
- Решение № 174
- Подписан
- 14.05.2024
- В сила
- 16.10.2024
- Състав
- Валентина Любенова Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 32 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 174 гр. Шумен, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20243630200538 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0869-002818, издадено от Началник група в ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП, с което на С. С. Л., ЕГН ********** са наложени административни наказания „ глоба“ в размер на 20лв. на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДВП, за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДВП; „глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДВП, за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДВП .
Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление изцяло като неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично, изпраща процесуален представител - адв. И.Й. при ШАК, който поддържа жалбата. Претендира разноски .
Процесуалният представител на административно - наказващия орган, оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на постановлението.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
В обжалваното НП е посочено, че на 02.11.2023г., около 18,50 часа в гр. Шумен по ул. “Хан К. срещу № 8 и при движение в посока към ул. „Цар И.А.“ жалбоподателката, като водач на л.а.“Фолксваген ЕОС“ с рег. № СА 4782 ВТ - собственост на Й. М. Л., извършила следните нарушения :
1.Като се движи на заден ход, без да се е убедил ,че пътят зад ППС е свободен, със задна лява част блъска паркираното МПС „Ауди А5“ с рег. № Н 5666 КВ , с което причинява ПТП с материални щети ;
2. Не спира и не установява последиците от ПТП .
След уведомяване на органите на МВР от водача на ударения автомобил била установена самоличността на водача на МПС л.а.“Фолксваген ЕОС“ с рег. № СА 4782 ВТ, бил съставен и Протокол за ПТП №1845716/02.11.2023г. и жалбоподателката се върнала на местото на инцидента .
Бил й съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 1139062 Серия GA от 02.11.2023г. Актосъставителят е посочил, че са нарушени разпоредбите на 1 чл.40, ал.1, пр.1, ЗДВП, чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП. Актът е подписан без отразени възражения.
Приложена е декларация от 02.11.2023г. от жалбоподателката в потвърждение, че на процесната дата е шофирала тя колата.
В същата е описано че „при маневра на заден ход без да имам видимост и без да разбера, съм ожулила друга кола, спряла неправилно на улицата .“ Към преписката е приложен Протокол за ПТП от 02.11.2023г., подписан от нарушителката. Приложен е и снимков материал.
Жалбоподателката не се е възползвала от законното си право и не е депозирала писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 23-0869-002818, издадено от Началник група в ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП, с което на С. С. Л., ЕГН ********** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДВП за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДВП ; „глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДВП, за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДВП.
Фактическата обстановка по делото се изяснява от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, на свидетеля по акта, от показанията на водача на удареното МПС „Ауди А5“ с рег. № Н 5666 КВ , от показанията на св. Й.а, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
В с.з. актосъставителят посочи, че е съставил акта въз основа на обясненията на водача на удареното МПС. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, поради обстоятелството, че същите са логични и последователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП.
В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на административно- наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно именно от лицето, посочено като нарушител.
По отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, п реди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Ал.2 на посочената норма регламентира, че по време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Съобразно разпоредбата на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
От материалите по делото, се установява по безспорен начин, че на посочената дата в АУАН жалбоподателката е паркирала управляваната от нея кола пред работното си място на ул.Хан К.. От показанията на св. В.П. водач на „Ауди А5“ с рег. № Н 5666 КВ се установява, че на същата дата на ул.Хан К. е паркирал своето МПС в нарушение на ЗДВП, в насрещното движение и пред паркинг с напречно разположени паркоместа, които са били 2 заети.
При тръгването си от работното място с МПС л.а.“Фолксваген ЕОС “ с рег. № СА 4782 ВТ, жалбоподателката не е наблюдавала непрекъснато пътя зад превозното средство, вследствие на което причинила ПТП, като блъска паркираното неправилно „Ауди А5“ с рег.
№ Н 5666 КВ.
В подкрепа на това обстоятелство е съставеният протокол за ПТП от 02.11.2023г. със схема на ПТП. В тази насока от съществено значение са изявленията на водача на Ауди А5“ с рег. № Н 5666 КВ , на актосъставителя и свидетеля по акта, посетили местопроизшествието непосредствено след настъпване на ПТП-то и установили последиците от същото, както и приложеният снимков материал.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено от фактическа страна, че на визираната в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление дата, е възникнало ПТП, което е било причинено от жалбоподателката, при управление на МПС л.а.“Фолксваген ЕОС “ с рег. № СА 4782 ВТ.
При предявяване на акта за установяване на административно нарушение, жалбоподателката не е отразила възражения, че не е управлявала МПС на визираната дата и час.
Подписан е и изготвеният от актосъставителя Протокол за ПТП от 02.11.2023г., ведно с план - схема на ПТП, в който жалбоподателката е посочена като участник в ПТП.
Съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства относно нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвПпреди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно - наказващия орган.
Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателката действително не е изпълнила задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл, като е достатъчно да са извършени непредпазливо. Съдът намира, че в конкретния случай се касае за непредпазливо деяние. Административно–наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата.
Налице е съставомерно деяние, осъществено от страна на жалбоподателя, тъй като съгласно легалната дефиниция за пътно -транспортно произшествие, съдържаща се в разпоредбата на т.30 на параграф 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП.
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал.
2, т. 11 от ЗДвП предвижда наказание "глоба" в размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение назад. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посоченото в наказателното постановление нарушение нарушението по чл.
40, ал.1 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при извършената маневра и да причини ПТП. Имайки предвид вида на нарушението, съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на посочената законова норма.
Административно-наказващият орган е наложил законосъобразно глобата в размер на 3 минималния предвиден в закона, за нарушението по пункт първи и в този смисъл в тази част НП следва да бъде потвърдено.
По отношение, описаното в пункт втори нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП, съдът установи следното:
Съобразно чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.