Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4753 от 18.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15466/2023
Вид
Решение № 4753
Подписан
18.03.2024
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4753 гр. ***, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20231110115466 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от ЗАД „***“ против ЗЕАД „***“ обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 974 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 331, 17 лв. - мораторна лихва за забава от 10.03.2022 г. до 06.01.2023 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.01.2023 г. по гр. д. № 982/2023 г. по описа на СРС, 66 състав.

Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” е заплатил сума в размер на 3 974 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени на МПС „***“ с рег. № *** щети, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 13.06.2021 г. в гр. ***, на кръстовището с кръгово движение около хотел „***“. Виновен за ПТП е водачът на МПС „***“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Твърди, че водачът на МПС „***“ с рег. № *** не е спазил предимството, отредено на МПС „***“ с рег. № ***, което излизало от кръговото кръстовище. Ищецът е заплатил сумата от 3 959 лв. в полза на автосервиза, извършил ремонта на МПС „***“ с рег. № ***.

Били извършени и 15 лв. ликвидационни разноски. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК /дата пощ.кл./ е подаден писмен отговор.

Ответникът оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и вредите по МПС „***“ с рег. № ***. Твърди, че двустранният 1 протокол за ПТП не е подписан от водача на МПС „***“ с рег. № ***; че този водач – П. К., не е изписал израза „виновен съм“. Оспорва изнесения механизъм на ПТП. Сочи, че при твърдения за удар в предна дясна част на МПС „***“ с рег. № ***, то не би следвало да има вреди в предна лява част – колан и други. В условията на евентуалност счита, че изключителна вина за ПТП има водачът на МПС „***“ с рег. № ***, който е:

-отнел предимството на водача на МПС „***“ с рег. № ***, като МПС „***“ се е движило в кръстовището, когато МПС „***“ е навлязло в него;

-в условията на евентуалност - че по силата на пътен знак или маркировка в конкретното кръстовище то за навлизащия в същото водач на МПС „***“ е предвидено предимство, а движещият се в кръстовището водач на МПС „***“ е следвало да го пропусне;

В условията на евентуалност твърди, че водачът на МПС „***“ с рег. № *** е допринесъл за реализирането на ПТП, като е нарушил различни разпоредби на ЗДвП и като е:

-се е движил с несъобразена скорост;

-предприел е излизане от кръстовището там, където е било забранено;

-спрял е рязко в самото кръстовище, а е могъл да се размине с МПС „***“ без да осъществи удар;

-предприел е изпреварване, което е било „рисковано и противоправно“- точен израз от § 15 от отговора. Оспорва размера на претендираното обезщетение.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП МПС „***“ с рег. № *** е било застраховано при ищеца с имуществена застраховка „Каско“, а МПС „***“ с рег. № *** е било застраховано при ответника с имуществена застраховка ГО; че ПТП-то е настъпило в срока на застрахователното 2 покритие и по застраховка „Каско“, като ПТП-то съставлява покрит риск; че ищецът е заплатил исковата сума за ремонта на МПС.

Спорен по делото остава въпросът относно механизма на ПТП и дали е налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, както и какъв е размерът на последните.

За установяване на механизма на процесното ПТП са допуснати двама свидетели на страните, както и е назначена САТЕ.

От показанията на разпитания по делото свидетел П. К., който е управлявал МПС „***“ с рег. № *** се установява, че е пътувал с мпс-то в посока от гр. *** към гр. ***. На кръговото движение в гр. *** пред хотел „***“ посочва, че се е престроил в най-дясната лента. В момента, в който тръгнал да минава през кръговото движение забелязал, че от лявата страна, в средната лента е имало движещ се автомобил „***“, който направил завой за да навлезе в улицата към хотел „***“. Свидетелят посочва, че забелязал непосредствено преди извършване на маневрата от другия лек автомобил, че бил подал сигнализиращ знак „мигач“. К. посочва, че засякъл другия автомобил, предвид маневрата която направил. Вследствие посочва, че настъпило ПТП между двата автомобила, като щетите по „***“ с рег. № *** били счупен преден фар и преден ляв калник, а по отношение на л.а. „***“ щетите били настъпили в областта на предна дясна врата. Посочва, че съставили двустранен констативен протокол.

От показанията на разпитания по делото свидетел И. З., водач на л.а.

„***“, се установява, че е управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „**“, с peг. ***, като е участвал в произшествие в гр. ***, на кръстовището с кръговото движение около хотел „***“. Спомня си, че в момента на произшествието се намирал в кръговото и се движил наляво, подал десен мигач, защото трябвало да се отклони към хотел „***“ и да продължи към Спортна зала „Младост“. Посочва, че докато правел тази маневра, бил подал мигач да завие надясно. В този момент посочва, че друг автомобил л.а.

„Мерцедес“, навлизайки в кръговото кръстовище, ударил управлявания от него лек автомобил странично - вдясно, в пасажерската врата. Посочва, че другият автомобил се намирал в сляпата му точка, като не е успял да го възприеме и затова и не е правил опити да спре. Имало причинени щети по двете десни врати, долния праг и прозорецът на дясната пасажерска врата.

При самия сблъсък, сочи, че пиропатроните на коланите издали звук, като от деформация, поради което трябвало да бъде сменена цялата електрическа инсталация на автомобила. Не могло да бъде сменено само еърбеците, заради щетите по пиропатроните. Цялата електроника, която е свързана с еърбеците, трябвало да бъде сменена. Посочва, че имало спор за вината при попълване на двустранния протокол с водача на другия лек автомобил, който бил преодолян след пристигане на служителите на реда.

Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, 3 че на база извършения анализ, съпоставяйки представените по делото писмени и гласни доказателства и отчитайки схемата в представения двустранен констативен протокол за ПТП, механизъм на настъпване на процесното произшествие, е следният:

На 14.06.2022 г. в град ***, около 17:40 ч. на кръстовище с кръгово движение в района на хотел ***, водачът на МПС „***“ с рег. № ***, се е движел в средната лента с посока към хотел „***“ за излизане от кръговото кръстовище в посока към спортна зала Младост. По същото време с навлизане към кръстовището с кръгово движение се е включвал водачът на МПС „***“ с рег. № ***, вследствие на съприкосновение, между двата автомобила е настъпило ПТП.

Вещото лице посочва в експертизата си, че на база извършения анализ, водачът на л.а. „***“ се е движел по път с предимство. Посочва, още че за водача на л.а. „***“ в хипотеза би имал възможност да предотврати настъпването на ПТП-то, ако се приеме, че същият е възприел навлизащия от дясната му страна л.а. „***“ с рег. № ***.

Посочва, че по л.а. ***“ с рег. № *** са причинение следните повреди, които се намират в причинно- следствена връзка с механизма на ПТП, а именно: предна дясна врата, предпазна лайсна на предна дясна врата, външна дръжка на предна дясна врата, дясна средна колонка, десен праг на вратата, предна дясна ключалка на врата, заден и преден десни водачи ан стъклата, долно уплътнение на предна дясна врата, преден десен предпазен колан, преден ляв предпазен колан, управляващо устройство на въздушните възглавници, дясна предна колонка к-кт, доп. операции, тониране.

Вещото лице посочва, че към датата на ПТП - 13.06.2021 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС „***“ с рег. № ***, възлиза на 4070,69 лв. (хиляда шестстотин и един лева и четиридесет и две стотинки), а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски – 4085,69 лв.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ.

Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК /.

4

От прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил ***“ с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на увреждането, възлиза в размер на 4070,69 лв. (хиляда шестстотин и един лева и четиридесет и две стотинки), а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски – 4085,69 лв.

Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приетата САТЕ.

Налице са предпоставките за разглеждане на възражението за съпричиняване на вредонония резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на водачът на МПС„***“ с рег. № ***, който според ответника е допсринесъл за нзастъпване на вредоносния резултат.

В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, съпричиняването подлежи на изрично доказване. Настоящата съдебна инстанция намира, че възражението за съпричиняване е направено в преклузивния срок, същото следва да бъде разгледано. Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.

№ 35/2009 г. на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.;

№ 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.