Решение № 29 от 05.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000582 по описа за 2024 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 ГПК.

Обжалвано е решение № 260002 от 17.06.2024г., постановено по т.д. № 7 по описа за 2021г. на ОС Хасково, с което е осъден ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С.” № 1 да заплати на Н. Ж. П., ЕГН ********** с адрес гр. Х.“ № 11 Б сума в размер на 72 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени, вследствие на ПТП, настъпило на 10.07.2020 г. в гр. Х., реализирано от водача на мотоциклет „Я." с рег. № ...

А.М.С., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.09.2020 г. до окончателното й заплащане и е отхвърлен иска за разликата над 72 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв., частично от 240 000 лв..

Решението в осъдителна част е обжалвано от ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ... с твърдения за неправилност и необоснованост на извода на съда касаещ механизма на ПТП и вината за настъпването му, респ. несподеляне на 1 твърденията на ответника за изключителен принос на ищеца за настъпилото ПТП. В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме застрахования при него водач да има вина за настъпилото ПТП, жалбоподателя ответник настоява да бъде определен по – висок процент на съпричиняване от страна на ищеца, а именно 70 %, както и да бъде редуциран размера на определеното като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в посока неговото намаляване, като бъде съобразено общото здравословно състояние на ищеца, факта, че му е причинена само една средна телесна повреда, която не е довела до усложнения, а и социално икономическото състояние в страната.

Искането, отправено до въззивният съд, е решението в частта, с която предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над 40 000 лв. до присъдените 72 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което иска бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който Н. Ж.

П., ЕГН **********, представляван от адв. П. К. оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от Н. Ж. П., ЕГН **********, представляван от адв. П. К. с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и неточно приложение на чл. 52 ЗЗД, както и в частта, с която е прието за налично съпричиняване на вредоносния резултат. Искането, отправено до въззивният съд е решението в частта, с която предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над присъдената сума от 72 000 лв. до 150 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което иска бъде уважен за още 78 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски за въззивната инстанция, изразяващи се в определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатско възнаграждение на осъществилата безплатно процесуално представителство адв. П. К..

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ..., представляван от адв. Н. Л., с който оспорва жалбата на ищеца като необоснована и неоснователна и настоява решението в оспорената отхвърлителна част да бъде потвърдено.

2

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Н. Ж. П., ЕГН **********, представляван от адв. П. К. против ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ... с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., частичен от 240 000 лв., вследствие претърпяни увреждания в резултат на ПТП, станало на 10.07.2020г. около 22.10 ч. на ул. В.Л., в района на болницата в гр. Х. при управление на мотоциклет „Я.“ с рег. № ... от А.М.С., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал ПТП с участието на л.а. О., управляван от Р.Д.Р., вследствие което е пострадал ищеца като пътник на мотоциклета.

Твърди, че вследствие станалото ПТП е получил следните травматични увреждания: Травматичен шок; Тежка черепно-мозъчна травма; Хеморалгия суоарахноидалис травматика; Контузио церебри, фрактура на 1- во ребро и контузия на бял дроб, епидурален хематом с размери 3 см на 1 см, в съвкупност с двустранен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както и силен психически стрес. Сочи, че след инцидента е настанен в ОАИЛ при МБАЛ – Хасково АД в неадекватно състояние след загуба на съзнание, с контузия на бял дроб и психомоторна възбуда, като при транспортирането си е повърнал неколкократно кървави материи. Твърди, че изключително тежкото му състояние при постъпването е наложило активен мониторинг на основни жизнени показатели и интензивна парентерална терапия, като на 13.07.2020г. е изписан от ОАИЛ и е насочен към отделението по неврохирурия, където е настанен в състояние на сомнолентност с ГСК -10 и с психомоторна възбуда на моменти. При направени образни изследвания са установени хематоми в ляво и епидурален хематом в дясно, като и след назначена му медикаментозна терапия на 23.07.2020г. е изписан като му е определен домашен режим и му е предписана медикаментозна терапия. Ищецът сочи, че вследствие уврежданията, получени при процесното ПТП търпи силни болки и страдания, не се чувства добре физически и емоционално, както и че наложилото се привеждане в състояние на кома е създало усещане за реална опасност за живота. Посочва, че след изписването му от болницата е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва психически и физически, както 3 и че не е бил в състояние да се грижи сам за себе си, което е наложило и да разчита на чужда помощ. Като твърди, че извършеното от А.С. деяние му е причинило значителни неимуществени вреди - болки и страдания, както и че застрахователя на гражданската отговорност на деликвента е сезиран на 04.09.2020г. с предявена застрахователна претенция, по която не е определил обезщетение, настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в размер, първоначално определен на 26 000 лв., частично от 100 000 лв. и в хода на първоинстанционното производство увеличен до 180 000 лв., частичен от 240 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.07.2020 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С.” № 1 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с твърдения, за неговата неоснователност. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и водача на мотоциклета към датата на настъпване на ПТП-то. Оспорва всички твърдения в исковата молба, в т.ч. и механизма на настъпване на ПТП-то, като твърди, че вина за настъпилото ПТП има единствено водача на лек автомобил О.В., който внезапно е предприел спиране. Евентуално и в случай, че съдът приеме, че вина за настъпилото ПТП има застрахования при него водач навежда възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищеца е пътувал без поставена предпазна каска. Отделно оспорва претендирания размер на обезщетение, като счита същото за завишено и несъобразено с действително претърпените от ищеца вреди, както и с неговия принос за настъпилото ПТП.

Оспорва твърдението за тежестта на получените от ищеца травми и продължителността на възстановителния период, както и че и към настоящия момент не се е възстановил. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва като акцесорна претенция, като твърди, че е в забава от 07.12.2020г., когато е постановен отказ за заплащане на обезщетение.

В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която се подържат твърденията в исковата молба. Оспорва становището, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е завишена по размер, както и че е налице съпричиняване на вредоносния 4 резултат. Настоява като безспорно между страните да бъде прието обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника към датата на настъпване на ПТП-то. Твърди, че застрахователя е в забава от 04.09.2020г., от който момент е дължима и законната лихва.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който подържа заявените с отговора оспорвания и възражения.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ от Н. Ж. П. със застрахователна претенция, изпратена по пощата на 04.09.2020г. и получена при ответника на 09.09.2020г., по която с уведомление изх. № 3719 от 23.09.2020г. заявителя е уведомен, че следва да представи конкретни доказателства във връзка с депозираната от него претенция, а на 04.01.2021г. е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Видно от приложеното НОХД № 259/2022 година по описа на РС-Х. с Присъда № 6/23.01.2023 година А.М.С. е признат за виновен за виновен в това, че на 10.07.2020 година, около 22:10 часа в гр. Х., по ул. “В.Л.“, до паркинга на МБАЛ Х., при управление на МПС - мотоциклет „Я.М.“ с рег. № ... е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.23 ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или 5 спре рязко“ и по непредпазливост причинил на Н. Ж. П. от гр. Х. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК, което се дължи на епидурален хематом с размери 3 см на 1 см в съвкупност с двустранен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки - престъпление по чл.343, ал. 1,6. "б", предл. 1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Съобразявайки влязлата в законна сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, въззивният съд прие за неоснователни възраженията на жалбоподателя ответник за това, че изключителен принос за настъпилто ПТП има пострадалия. Наличието на евентуално установено правонарушение, извършено от ищеца, пострадал при станалото ПТП ще се преценява с оглед наведеното възражение за съпричиняване, но не може да се коментира като единствена причина за настъпилото ПТП.

Няма спор, че гражданската отговорност на водача на мотоциклет „Я.М.“ с рег. № ... Н. Ж. П. е била застрахована при ответника.

Предвид приетото до тук спорните факти и обстоятелства пред настоящата инстанция следва да се приеме, че са очертани от посоченото във въззивните жалби и те се свеждат до неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала справедливия размер на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и необоснованост на извода за наличието на принос в определения от съда размер.