Решение № 1523 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330107851 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на С. С. Г., ЕГН **********, от село Ц., Община Р., ул. „****************" № ** чрез адв. Б. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от *********** Н. П. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от сумата 95,50 евро недължимо платена по клауза за договорна лихва по договор за паричен заем *********** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на ********* г. за сума от 1000 лв., при ГЛП е 40,05 %, а ГПР48,53 %. Размера на лихвата е 186,78 лв. Съдържа се клауза за неустойка от 901,22 лв. при непредставяне на обезпечение. Договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Върната е сума от 2088 лв. в периода 20.02.2023 г.20.09.2023 г.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и извършване на заявените плащания. Липсват 1 нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем № ************ г., погасителен план, е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1000 лв. дължима на 8 вноски при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР 48,53%. Общата дължима сума за плащане е 1186,78 лв., от която лихвата е 187,78 лв. В чл. 6, от договора е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител. Съгласно чл. 11 от договора при неизпълнение на задължението по чл. 6 от договора се дължи неустойка в размер от 901,22 лв.

Общия размер на плащанията по договора с включената неустойка е 2088 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, е възникнало заявеното правоотношение по договор за потребителски кредит с размер от 1000 лв., по който ищецът като длъжник е платил 2088 лв.

Изхождайки от вида на договор и отправените възражения от ищеца за недействителност на същия, съдът намира, че клаузите му следва да бъдат проверени служебно за съответствие с разпоредбите на ЗПК.

В договора е посочен размер на ГЛП и ГП, но липсва яснота относно начина на прилагане на ГЛП и разходите взети предвид при изчисляване на ГПР. Формално погледнато ГПР е по-голям от ГЛП и вероятно включва и други разходи от освен договорената лихва, но не е ясно какви и дали дължимата неустойка от 901,22 лв. е взета предвид при изчисляването му.

Това от своя страна сочи нарушение на чл. 11 от ЗПК и по аргумент на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора. Съобразно с това и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на връщане от длъжника подлежи само усвоената сума по договора, но не и акцесорни задължения, каквито се явяват лихви, такси и неустойки. Тъй като ищеца е платил сума надхвърляща получената от 1000 лв., то разликата над нея до платената от 2088 лв. се явява дадена без 2 основание. Внесената сума обхваща всички задължения -186,78 лв. -лихва и 901,22 лв.-неустойка, което сочи, че платената сума за лихва подлежи на връщане. По делото не се установява ответника да е заплатил на ищеца недължимо внесената сума от 186,78 лв., равняваща се на 95,50 евро поради което предявения иск за нея се явява основателен и следва да се уважи, ведно със притендираната законна лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-22,09 евро за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Б. следва да се определи служебно възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА за предявения иск съобразно фактическата и правна сложност на делото а именно 150 евро.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от ********** Н. П. да заплати на С. С. Г., ЕГН **********, от село Ц., Община Р., ул. „************" № ** сумата от 95,50 евро (деветдесет и пет евро и50 евро цента) недължимо платена по клауза за договорна лихва по договор за паричен заем *********** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 29.04.2025 г. до окончателното й изплащане и сумата от 22,09 евро (двадесет и две евро и 09 евро цента) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от ************ Н. П. да заплати на Д. Б. с личен № ************ с адрес гр.

П., ул. ************* № **, ет. **, оф. ** сумата от 150 /сто и петдесет/ евро 3 за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4