Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 261 от 09.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 301/2025
Вид
Определение № 261
Подписан
09.07.2025
В сила
09.07.2025
Състав
Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова, Веселин Димитров Хаджиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600301 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 от НПК.

Образувано е по протест на Окръжна прокуратура - Пловдив срещу протоколно определение от 26.06.2025 г. на състава на окръжния съд, разглеждащ НОХД № 594/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Със същото е било уважение искането на защитата да бъде изменена мярката за неотклонение на подсъдимия от задържане под стража в по-лека такава, като първият съд е определил на подсъдимия мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лева.

Цитираното дело от общ характер е било образувано пред ОС-Пловдив на 27.02.2025 г. по внесен срещу И. А. И. обвинителен акт на Окръжна прокуратура - Пловдив за деяние с правна квалификация по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“ и „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С определението си, първият съд е приел, че във връзка с изпълнението на мярката задържане под стража новонастъпило обстоятелство се явява това, че са били разпитани лицата, пътували в автомобила на подсъдимия, което елиминирало опасността последният да им въздейства. Същевременно делото било отложено за разпит на вещо лице, поради което продължаващото задържане на подсъдимия били неоправдано. Още повече, че свидетелството 1 му за правоуправление било временно отнето и не била налице реална опасност от укриването му зад граница на територията на *, където бил пребивавал. Прието е, че наложената на И. А. И. забрана да напуска пределите на страната е достатъчна да препятства подобна възможност.

В протеста на прокурора се сочи, че липсва промяна на обстоятелствата, при които същият състав на окръжния съд е оставил без уважение искането за изменение на мярката. Релевират се доводи, че към настоящия момент не са отпаднали основанията за законосъобразно изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Прокурорът намира, че наказателното производство се провежда в разумни срокове, съобразно изискванията на НПК. Изводите на Окръжен съд-Пловдив, че е отпаднала реалната опасност от укриване и извършване на престъпление, се оспорват като неправилни.

Акцентира се върху обстоятелството, че посочените от инстанцията данни за наличие на постоянен адрес и наложена забрана за напускане на пределите на страната са били взети предвид от двете инстанции. Прокурорът обръща внимание на опита за повлияване на свидетел по делото. Прокурорът намира, че престъплението, за което е бил предаден на съд подсъдимия, макар и непредпазливо, се отличава с изключително висока степен на обществена опасност и престъпен резултат – настъпила смърт на две лица и три лица със средни телесни повреди. Наказателното производство през Окръжния съд е в заключителната си фаза, което според представителя на държавното обвинение, е фактор за реална опасност подсъдимият да се укрие, да извърши престъпление и осуети изпълнението на евентуално наказание, което ще му бъде наложено.

Във връзка с подадения протест е постъпило възражение, изготвено от адв. Д. Д. с приложено копие от банков документ за внесена паричната гаранция по сметка на съда. Във възражението се сочи, че изложените в протеста доводи са формални и се спекулира с твърдението, че на свобода подсъдимият би могъл да въздейства на конкретно посочен свидетел по делото. Ако се приеме, че са били правени подобни опити, те не са били от подсъдимия и следва да бъдат оценени по същество. Сочи се, че е била разколебана тезата за правилността на обвинението, като престъпният резултата сам по себе си не позволява случаят да се квалифицира като особено тежък. Отбелязва се и това, че с внасянето на определената от първия съд 2 парична гаранция на подсъдимия по същество се изпълняват две мерки за неотклонение.

Въззивната инстанция намира, че при произнасянето си първият съд не е съобразил, че тежестта на деянието, описано в обвинителния акт, неговите каузални особености и данните за нарушенията на подсъдимия като водач характеризират и личността на подсъдимия. Последното не позволява да бъде прието, така както се предлага, че и с по-лека мярка, спрямо него могат да се постигнат целите на мерките за неотклонение.

Касае за обвинение за квалифициран състав на транспортно престъпление с две починали и три пострадали лица със средни телесни повреди, като в причинна връзка с деянието са били вменени две нарушения на секторното законодателство. Отделно от това, съобразно справка за извършените административни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подс. И. А. И. в качеството на водач, са били извършени две нарушения в рамките на краткия му стаж като такъв. Краткият стаж на едно лице като водач на МПС и неговата неопитност представляват обстоятелство, което го задължава да управлява автомобила с повишено внимание и стриктно да спазва правилата за движение, което той не е изпълнил на два пъти, поради което е бил санкциониран по съответния административен ред. Наред с това, не могат да бъдат споделени доводите, че само по себе обстоятелството, че са приключили разпитите на пътниците в автомобила на подсъдимия препятства възможността от повлияване на свидетели в рамките на неприключилото съдебно следствие в контекста на оплакването на пострадалата пътничката на предната седалка до водача, че са й били отправени конкретни закани чрез социалните мрежи във връзка с делото, а последните са били припознати и от друг пътник в автомобила.

Разбира се, основните въпроси, свързани с предмета на доказване в производството, коментирани от страната на протестиралия прокурор, както и от защитата - в представеното възражение, следва да намерят своя отговор в съдебния акт на инстанцията при решаване на делото по същество, като целта на настоящата бележка е по-скоро да се посочи налице ли са коментираните от обвинението в подадения протест конкретни факти, извън тежестта на повдигнатото обвинение, които могат да влияят на правилното провеждане на производството по делото. При комплексния подход при оценката на 3 коментираните обстоятелства и процесуалния стадий, в който се намира разглеждането на делото, параметрите на повдигнатото обвинение и неговата санкционна рамка, която предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода, не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че наложената от първия съд мярка гаранция в пари в размер на 5000 лева, е подходяща в конкретния случай. Не могат да бъдат споделени и доводите да отпадане на отчетените при предходните произнасяния по мярката реални опасности. Подобен подход не държи сметка за принципното положение, че с внасянето на обвинителен акт в съда, обвинението е приело, че е била постигната и концентрация на инкриминиращи данни, съобразно тезата на прокурора, поради което в принципен план опасностите от укриване и неправомерна дейност не отпадат, а придобиват по-интензивни измерения.

Последните не могат да бъдат неутрализирани с чистото съдебно минало на подсъдимия. Същевременно, сами по себе си и данните за връзка на подсъдимия със страна в ЕС, където е живял и се е обучавал в рамките на година и половина, предполагат и улеснената му възможност за укриване извън страната, доколкото при свободно движение в рамките на общността, наложената забрана за напускане на държавната граница няма как да противодейства.

Във връзка с посоченото, обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено във връзка с подадения протест.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в проведеното на 26.06.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 594/2025 г. на ПОС (рег.

№ 1007/30.06.2025 г. по описа на ПОС), с което по реда на чл. 270, ал. 1 и 2 от НПК е било уважено искането на защитата и изменена мярката за неотклонение на подсъдимия И. А. И. от задържане под стража в по-лека 4 такава – "парична гаранция" в размер на 5000 лева, като вместо това постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия И. А. И. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в полека такава.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5