Решение № 38 от 09.03.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Тутракан, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20243430100617 по описа за 2024 година

1 . Предявен е установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от ЗК „Л.

И.“ АД, представлявано от юрк. С. Л. (л. 14), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 142/19.07.2024 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 434/2024 г. на Районен съд - гр.

Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца 1 . 1 . равностойността на заплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди (главница) от ищеца на пострадалото лице – Я. Х.

М., последица от причинено от ответника на 15.02.2017 г. в 01:10 часа в гр. Варна ПТП, които вреди възлизат на 2 500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева);

1 . 2 . равностойността на заплатена мораторна лихва върху главницата, изчислена за периода от 15.02.2017 г. до 20.02.2020 г., изплатена от ищеца на пострадалото лице, която лихва възлиза на 764,64 лв. (седемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки;

1.3. законната лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от датата на подаване заявлението пред ТнРС (18.07.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

1.4. Твърди се, че на 15.02.2017 г. в 01:10 часа в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Цар Освободител“ и ул. „Пирин“, И. П. П. – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с peг. № ***************, негова собственост, реализирал ПТП с лек автомобил „Дачия Логън“ с рег. № *************** управляван от Я. Х.

1

М.. П. бил установен с концентрация от 1,60 на хиляда на алкохол в кръвта си. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 427 от 15.02.2017 г.

1.5. Уточнено е, че в резултата на ПТП на Я. Х. М. са причинени: контузио каптис, дълбока порезна рана на ръката, натъртване на гръдния кош, в резултат на въздействието на обезопасителния колан, травма в областта на коляното в областта на капачката, наранявания и порезни травми по главата и психически травми, причинени в резултат на реализирано ПТП. Я. Х. М. е бил с поставен обезопасителен колан.

1.6. Пострадалият Я. М. е предявил претенция пред ищеца за заплащане на обезщетение за причинените му вследствие на ПТП неимуществени вреди.

1.7. Образуваното ГД № 12614/2018 г. по описа на РС – Варна приключило с решение, с което ищцовото дружество било осъдено да заплати на М. обезщетение в размер на 2 500,00 лв. ведно със законната лихва в размер на 764,64 лв., изчислена от 15.02.2017 г. до окончателното му изплащане – 20.02.2020 г.

1.8. На основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ застрахователят е придобил право на регрес срещу виновния водач до размера на платеното обезщетение, ведно с лихвите и разноските.

2 . Ответникът 15.02.2017 г. в 01:10 часа в гр. Варна, посредством надлежно упълномощената адв. В. С. от АК – Варна (л. 28), е депозирал в срок отговор по чл.

131 от ГПК. Оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.

2.1. Ответникът оспорва описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП.

2.2. Оспорва се настъпването на вредите.

2 . 3 . Направено е възражение за съпричиняване на претърпените от пострадалия телесни увреждания, като се твърди, че

2.3.1. същият се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост поради което не бил в състоЯ.е да пропусне ответника да премине през кръстовището;

2.3.2. и не бил с поставен предпазен колан.

2.4. Оспорва се твърдението, че застрахователното дружество е изплатило присъденото обезщетение ведно с мораторната лихва.

2 . 5 . Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца вземания поотделно – както за обезщетението за неимуществени вреди, така и за и мораторната лихва върху него.

От фактическа страна

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. По делото са изслушани показанията на свидетелите:

3.1. Я. Х. М. - пострадал от ПТП (л. 193);

3.2. П. С. И. – братовчед на ответника (л. 194);

3.3. П. В. Х. (л. 195).

4. На 16.08.2016 г. от ищеца, в качеството му на застраховател е издадена застрахователна полица, с която е застрахована гражданската отговорност на водача на лекия автомобил. Този факт не се спори между страните по делото.

5. На 15.02.2017 г. в гр. Варна, ответникът при управление на МПС - лек автомобил, нарушил правилата за движение (чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31, ал. и ал. 7 от ППЗДвП) и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице - средна телесна повреда на Д. И. и Д. Т., като деЯ.ето е извършено в пияно състоЯ.е - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,55 на хиляда,установено по надлежния ред. Тези обстоятелства се установяват от Споразумение от 21.01.2019 г. по НОХД № 5321/2018 г. на Районен съд – гр. Варна (л.

72).

6 . По делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза (САТЕ - л.

240), която, заедно с показанията на разпитаните по настоящото дело свидетели е установила следния механизъм на ПТП:

6.1. ПТП се състояло в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Цар Освободител“ и ул. „Пирин“. Лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с peг. № *************** (управляван от ответника), се е движел се в посока от ул. „Пирин“ към ул. „Битоля“, пресичайки бул. „Цар Освободител”. Същевременно лек таксиметров автомобил „Дачия Логан“, с рег. № *************** (управляван от свид. Я. М.) се е движел по бул. „Цар Освободител“ в посока от югоизток към северозапад. В лекия автомобил „Фолксваген Голф” освен водача е имало още трима возещи се - един на предна дясна седалка и двама на задна седалка (свид. П. И. и П. Х.). В лекия автомобил „Дачия Логан“ освен водача също така е имало още трима возещи се - един на предна дясна седалка и двама на задна седалка.

6.2. При наближаване на кръстовището лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се е движел в средната лента за движение, която е за движение направо. Към момента на преминаване през кръстовището (при пресичане на бул. „Цар Освободител“) светофарната уредба е светела червено за движещи те се по ул. „Пирин“ и ул.

„Битоля“. Ответникът въпреки червения сигнал на светофара не е спрял, а е продължил движението си напред, навлизайки в кръстовището.

6.3. Към този момент за движещите се по бул. „Цар Освободител“ светофара е 3 светел зелено. При достигане на мисленото продължение на средната лента за движение на бул. „Цар Освободител“ лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е бил ударен в предния десен калник от преминаващия на зелен сигнал на светофара лек таксиметров автомобил „Дачия Логан“. Ударът между двата автомобила е настъпил между предната част на лекия автомобил „Дачия Логан“ и предния десен калник на лекия автомобил „Фолксваген Голф“.

6.4. САТЕ е категорично е установила, че дори ако се е движел със скорост от 50 км/ч (максимално разрешената за населено място) водачът на лекия автомобил „Дачия Логан” не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез спиране преди достигане мястото на удара.

7. От показанията на свид. Я. М. се установява, че в резултат на сблъсъка между двата автомобила свидетелят въпреки поставения предпазен колан е ударил главата си в стъклото на предната лява врата и изгубил съзнание.

8 . По делото е назначена съдебна медицинска експертиза (СМЕ – л. 273), която е установила, че в резултата на ПТП на Я. М. са причинени: контузия и разкъсно – контузна рана на главата, контузия на гръден кош, контузия на дясна ръка. СМЕ потвърждава, твърденията, че свид. Я. М. е бил с поставен предпазен колан, предвиждайки настъпването по – сериозни увреждания, ако такъв колан не е бил поставен. Освен това вещото лице сочи, че предпазният колан не е може да предпази от удар в страничното стъкло на автомобила.

9. Свидетелят е транспортиран до МБАЛ „Св. Анна” – гр. Варна, където му е оказана медицинска помощ. Свид Я. М. твърди, че имал болки в двете ръце и затруднено движение на палците. Болките продължили две години.

10. Пострадалият Я. М. е предявил претенция срещу ищеца за заплащане на обезщетение за причинените му вследствие на ПТП неимуществени вреди.

11. На 28.01.2020 г. е влязло в сила Решение № 4823 от 11.11.2019 г. по гр. д. № 12614/2018 г. на ВнРС (поправено с Решение № 5486/06.12.2019 г.), с което ищеца е осъден да заплати на свид. Я. М., обезщетение за причинените му неимуществени вреди от горепосоченото ПТП в размер на 2 500 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 15.02.2017 г. (л. 93 от гр. д. № 12614/2018 г. на ВнРС).

12. На 20.02.2020 г. ищцовото дружество е превело на ЧСИ сумите по изп. д. (л.

7, 186).

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

4

I. По допустимостта

13. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

II. По основателността

14. Относно вината за процесното ПТП

15. Присъдата по горепосоченото наказателно дело обвързва настоящата инстанция съгл. чл. 300 от ГПК относно факта, че на горепосочената дата ищецът е извършил инкриминираното деЯ.е, което установява със сила на пресъдено нещо слените обстоятелства:

15.1. че ответникът е нарушил правилата за движение (чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31, ал. и ал. 7 от ППЗДвП), с което е предизвикал ПТП;