Определение № 2065 от 16.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2065 гр. Бургас, 16.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

Елеонора С. Кралева

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20242100501239 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Крос Бордър БГ“ ООД, чрез управителя Веселин Манчиков, срещу Разпореждане № 1688/27.06.2024 г. по ч. гр. д. № 636/2024 г. на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Н. М. С. за сумата от 5047,92 евро, представляваща неустойка по чл. 11 от договори за поддръжка и управление на комплекс „Вила Флоренция“ от 04.05.2017 г. и 17.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.06.2024 г., до окончателно изплащане.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Оспорва изводите на съда, че договорите за поддръжка и управление на комплекс „Вила Флоренция“ са типови. Такива договори не се сключвали с всички собственици. Имало разлика между договорите на всеки собственик. Изтъква се, че всеки собственик в комплекса може свободно да реши дали да сключва или не договор за поддръжка и управление. Според жалбоподателя, тъй като клаузите са индивидуално уговорени, не биха могли да се приложат правилата на чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави. В жалбата се сочи още, че кредиторът е изчакал четири месеца, преди да претендира неустойката, по време на които неизпълнението е продължило. Договорите за поддръжка и управление не били договорили с потребител по смисъла на ЗЗП.

По тези съображения жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното 1 разпореждане и за връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 5047,92 лв.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е допустима, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК и подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на съда, като взе предвид данните по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление от „Крос Бордър БГ“ ООД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Н. М. С. за сумата от 5047,92 евро, представляваща неустойка по чл. 11 от договори за поддръжка и управление на комплекс „Вила Флоренция“ от 04.05.2017 г. и 17.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.06.2024 г., до окончателно изплащане на сумата.

Към заявлението са приложени два договора с нотариална заверка на подписите на страните. Единият касае паркомясто и маневрена площ към него (общо 24,52 кв. м.), а другият – два самостоятелни обекта в сграда (общо 104,59 кв. м.).

Според чл. 2.1.а) от договора за поддръжка и управление от 04.05.2017 г.

Н. М. С. се задължава да заплаща на „Крос Бордър БГ“ ООД годишна такса за покриване на разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса в размер на 12 евро без ДДС на квадратен метра обща площ.

Според чл. 2.1.а) от договора за поддръжка и управление от 17.07.2019 г.

Н. М. С. се задължава да заплаща на „Крос Бордър БГ“ ООД годишна такса за покриване на разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса в размер на 6 евро без ДДС на квадратен метра обща площ.

Според чл. 11 и от двата договора, в случай че собственикът изпадне в забава за заплащане на таксата по т. 2.1 от договорите, същият дължи обезщетение в размер на 0,5% върху главницата за всеки просрочен ден. В случай че забавата продължи повече от един месец, собственикът дължи съответната такса в троен размер.

Според чл. 2.3 от договорите собственикът е длъжен да заплати таксата по 2.1 не по-късно от 31 януари на съответната година.

С Разпореждане № 1530 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 636/2024 г. районният съд е констатирал нередовности в заявлението. Указал е на кредитора да конкретизира датата, до която сумата по т. 2 от договорите следва да се заплати от длъжника; да изложи по какъв начин е формирана претенцията му, както и да посочи документите, от които произтича вземането му.

С молба от 24.06.2024 г. кредиторът е уточнил, че срокът за плащане на 2 таксите по договора за поддръжка и управление е 31.01.2024 г. Неустойката се претендирала на основание чл. 11 от договорите за управление и поддръжка, като била формирана на база дължими върху обща площ (застроена и прилежащи идеални части) на притежаваните от С. имоти. Уточнено е още, че вземането произтича и от двата представени договора за поддръжка и управление.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че длъжникът е потребител съгласно тълкуването в Решение от 27.10.2022 г. по дело C-485/21 на СЕС.

Според съда клаузата на чл. 11 не е индивидуално уговорена, тъй като договорът е типов. В разпореждането е направен извод, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като целта й е кредиторът да се обогати за сметка на потребителя, а не да се покрият вредите от неизпълнението. Съдът е изтъкнал, че размерът на неустойката начислява многократно размера на дължимата такса по договора и на дължимата законна лихва за забава в такива случаи. Позовал се е на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. С тези аргументи е отхвърлил изцяло подаденото от „Крос Бордър Бг“ ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Разпореждането на районния съд е правилно. Аргументите за това са следните:

Таксата за поддръжка и управление по договора от 04.05.2017 г. е 176,54 евро с ДДС, а неустойката – 529,62 евро с ДДС. Таксата за поддръжка и управление по договора от 17.07.2019 г. е 1506,09 евро, а неустойката – 4518,27 евро с ДДС. Общо неустойката е 5047,92 с ДДС.

Според настоящия състав процесните уговорки за заплащане на неустойки накърняват добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД) е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая така определеният размер на акцесорното вземане е многократно завишен спрямо обезщетението за забава, което би било дължимо по силата на закона. Законната лихва за забава върху таксата от 176,54 евро без ДДС за периода от 01.02.2024 г. до 29.02.2024 г. би била 1,96 евро (изчислена с онлайн калкулатор за законна лихва, достъпен на www.calculator.bg). Законната лихва за забава върху таксата от 1506,09 без ДДС за периода от 01.02.2024 г. до 29.02.2024 г. би била 16,73 евро. Тоест, неустойката е 90 пъти по-висока от законната лихва за забава. Вярно е, че страните са свободни да договарят свободно размера на неустойката и няма пречка тя да е по-висока от законната лихва за забава. При всички положения обаче граница на свобода на договаряне са добрите нрави (чл. 9 ЗЗД). Следва да се отчете, че законодателят е определил размера на законната лихва за забава, за да гарантира обезщетяването на обичайните вреди от забавено изпълнение на парични задължения. Неустойка, надвишаваща 90 пъти този 3 размер, несъмнено накърнява добрите нрави, защото води до неоснователното обогатяване на кредитора.

Поради изложеното следва да се заключи, че клаузата, на която се основава искането за издаване на заповед за изпълнение, е нищожна. В такива случаи районният съд е длъжен да откаже издаване на заповедта на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Отделно от горното, Н. М. С. има потребителско качество. Същият е физическото лице, което не е действало в търговско качество съгласно § 13, т.

1 от ДР на ЗЗП – договорът е сключен за целите на управлението и поддръжката на общите части на сграда в режим на етажна собственост. В този смисъл е Решение от 27.10.2022 г. по дело C-485/21 на СЕС. От друга страна, „Крос Бордър БГ“ ООД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, защото дейността му се изразява в сключване на договори за поддръжка и управление с цел печалба. Ето защо настоящия състав счита, че за процесния договор са приложими правилата на Закона за защита на потребителите.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 2, т. 5 ЗЗП такава е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Поради изложените вече мотиви в случая неустойката е необосновано висока.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. По силата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него. В случая по делото няма данни, от които по категоричен начин да се установява, че клаузите са индивидуално уговорени.

Това е естествено, защото в заповедното производство не е нужно кредиторът да доказва вземането си. Според настоящия състав обаче е налице обоснована вероятност клаузите да не са индивидуално уговорени. Договорите на „Крос Бордър Бг“ ООД с етажните собственици най-вероятно са типови.

Обикновено така постъпват търговците, когато трябва да сключват множество договори за едно и също нещо с различни лица. Конкретна индиция са представените по делото два договора за поддръжка и управление, които съдържат идентични клаузи. Законът позволява да се откаже издаване на заповед за изпълнение не само при доказана неравноправност на клауза, но и при обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

Предвид горните мотиви, районният съд правилно е отказал да издаде заповедта за изпълнение. Обжалваното разпореждане следва да бъде 4 потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1688/27.06.2024 г. по ч. гр. д. № 636/2024 г. на Районен съд – Несебър.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5