Определение № 283 от 22.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. София, 22.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002102815 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 196 от 10.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 101/2025 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, е потвърдено решение № 890/ 28.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 545/ 2024 г. на Районен съд- Благоевград, с което установено по отношение на Община Благоевград, че Б. Н. С. е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], местност „С. — Ш. ***“, с площ 1372 кв. м. на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от Община Благоевргад, представлявана от юрисконсулт С., с оплакване за неправилност. Касаторът поддържа, че по делото се установява, че процесната земя е била част от масивите на АПК/ТКЗС/ДЗС, както и че имотът попада в протоколно решение № 2 от 25.07.2008 г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ като остатъчен поземлен фонд и е предоставен на Община Благоевргад. Поддържа, че като такъв имотът не може да се придобива по давност. Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Формулира следните правни въпроси:

1.Длъжна ли е въззивната инстанция да обоснове извършената преценка относно кредитиране на част от събраните доказателства и не кредитирането на друга част?

2.С оглед наличие на нормативно установени забрани за придобиване по давност на земите 1 от общински поземлен фонд, в това число и тази, регламентирана в чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗОС, налице ли е възможност за придобиването им по давност?

3.Съпоставяйки разпоредбата на чл. 86 от ЗС през 1996 г. и тази на чл. 7, ал. 1 от ЗОС, действаща по същото време, кой е началния момент, ог който придобивната давност по отношение на имоти - частна общинска собственоет започва да тече - юни 1996 г. или ноември 1999 г.?

4.За да се приеме, че даден имот е бил внасян в ТКЗС, задължително ли е същият да се съдържа в опис-декларация за членство в ТКЗС?

5.При липса на опис-декларация за членство в ТКЗС, възможно ли е членството да бъде доказано с косвени доказателства?

6.В случай на безспорно установен факт, че наследодателят на ищеца е бил член на ТКЗС, следва ли да се приеме, че всички негови имоти са внесени в стопанството?

7.Допустимо ли е лице, което е разполагало с правната възможност да обжалва решение на комисията по чл. 19. ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на директора на ОД „Земеделие“ Благоевград, да предяви иск за собственост за имот част от фонда по чл. 19. ал. 1 от ЗСПЗЗ?

По първият въпрос жалбоподателят поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГГК, решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., І г. о. на ВКС, решение № 618 от 23.10.2024 г. по гр. д. № 4328/2023 г., IVг.о. на ВКС, решение № 210 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 4866/2022 г., І г. о. на ВКС , решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, решение № 175 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 1855/2010 г. на ВКС. По останалите въпроси твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №212 от 06.02.2017 г. по гр. д. №1493/2016 г., І г. о. на ВКС, решение №203 от 18.10.2016 г. по гр. д. №1703/2016 г., I г. о. на ВКС, решение №118 от 09.01.2020 г. по гр. д. №4115/2018 г., IIг. о. на ВКС, решение №100 от 23.07.2010 г. по гр. д.

№3426/2008 г., IVг. о. на ВКС, решение № 59 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 3042/2020 г., IIг. о. на ВКС, решение № 184 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 1012/2019 г. Iг. о. на ВКС и решение № 157 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 5013/2008 г. на ВКС.

По поставените въпрос жалбоподателят поддържа, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС за установяване на точното прилагане на закона, поради неяснота на правната уредба. Поддържа и оплакване за очевидна неправилност на решението.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът Б. С., представлявана от адвокат М., моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. В отговор на изложението към касационната жалба ответникът сочи, че не е формулиран правен въпрос, по който въззивната инстанция да се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС. По същество поддържа, че въззивното решение е правилно, изводите на съда- обосновани и законосъобразни.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по иск за защита на право на собственост с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК .

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на 2 преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди постановеното първоинстанционно решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът Б. Н. С. е наследник на Г. С. К., починал на 06.12.1970 г. Приел е за установено, че Г. К. с нотариален акт за покупко-продажба № 67, дело № 892 от 16.10.1942 г. е закупил от С. В. Я. Р., недвижим имот в землището на [населено място], представляващ ливада в м. “Н...“, от 1.5 дка. Посочил е още, че за процесния имот е съставен АОС № 13038/01.02.2024г. въз основа на Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в който като основание за придобиване е посочено- чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС. С цитираното Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 год. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като в Приложение № 1, в раздела за землище Б., под пореден номер ***, присъства имот № ***, с площ от 1372.14 кв.м., неизползвана нива (угар, орница), имот възстановен с ПЗ. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели по делото и е приел, че те установяват, че процесният имот е принадлежал на дядо Г., след което на бащата на ищеца и след това на самия ищец, който го владее и обработва повече от 20 години. Според свид. А. този имот не е внасян в ТКЗС, тъй като имотите, които са внасяни в ТКЗС ги имала и са заявявани от нея. Свидетелят К. Й. сочи общо, че едно време всички имоти били към АПК, но заявява, че имотът на ищеца е наследствен от дядо му, след това го е работил с баща му, а сега го работи ищецът. Съдът е обсъдил и приетата от районния съд и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, от която установява, че спорният имот и към настоящият момент е земеделска земя. Според вещото лице имот с идентификатор № ***е бил част от масивите стопанисвана земеделска земя на АПК/ТКЗС/ДЗС, но няма данни от кого и кога е внасяна тази земя в ТКЗС, образувано през 1957 год. Вещото лице е категорично, че няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и няма възстановена земеделска земя върху процесния имот №***на частни лица.

Вещото лице е установило идентичност между имота, описан в нотариален за покупкопродажба № 67 от 16.10.1942 год и процесния. Посочило е, че нотариалният акт е съставен при действието на Картата на Воден синдикат „Б.“ от 1934г., като по тази карта няма данни за собственик в разписен лист. Въз основа на тази карта е изработена и Картата на имотите в съществуващи Стари реални граници и регистъра към нея. Коригираният План за земеразделяне /ПЗ/, за възстановяване на собствеността в нови реални граници, е обявен в ДВ бр. 138 от 24.11.1998 год. Процесният имот е идентифициран по този ПЗ. В картата имотът е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от Община Благоевград, което според вещото лице показва, че конкретно за искания от ищеца въпросен имот, няма данни за подадени заявления за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ. Поземленият имот към момента на влизане в сила на одобрената кадастрална карта - 12.07.2006 год. е ПИ с идентификатор № ***, с площ от 1372.10 кв.м. /1372 кв.м. по скица/ - земеделска територия с НТП „ниви /орна земя/”, м.”С.-Ш.***” със записан ползвател Община Благоевград, без документ за собственост и вписан стар пл.№ ***. Вещото лице е посочило, че в Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, процесният имот фигурира 3 в Приложение № 1 под пореден номер ***. В заключението вещото лице прави извод за идентичност на земеделски имот № ***, с площ от 1372 кв.м. с имота, описан в Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 13038 от 01.04.2024 г. За спорния имот няма данни за бивши собственици и няма заявления за възстановяване на земи в неговите граници, така че имот с идентификатор № ***е останал невъзстановен. Има влязъл в сила план, посочен в чл.19 от 8 ЗСПЗЗ за земеразделяне /ПЗ/, обявен в ДВ бр. 138 от 24.11.1998г., в който план имотът се явява остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че от факта на изготвен план за земеразделяне обосновава извод, че става дума за имот в окрупнен масив и че е част от масивите на АПК и ТКЗС. Вещото лице пояснява, че след 1957 г. всичко е част от масивите на АПК, дори и тези, които са възстановявани в стари реални граници.

Въз основа на тези установени факти съдът прави извод, че при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, изтъквайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, по правилото на чл. 154 ГПК, носи тежестта да докаже наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост по причина, че имотът попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че същият е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При предявен положителен установителен иск за ищеца е достатъчно да докаже, че е собственик на соченото придобивно основание. Наличието на пречки за придобиване на имота на поддържаното основание – давност следва да се докажат пълно и главно от ответната страна, която противопоставя възражението, че спорният имот представлява земеделска земя по см. на чл.19 от ЗСПЗЗ и по отношение на такъв имот давност не тече.

Сочи, че практиката приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, тези имоти не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Съдът е посочил, че щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел извод, че липсват доказателства спорният имот да е бил включван в ТКЗС, както и липсват данни да е бил заявяван за възстановяване от ищеца или от негови наследодатели приживе. Установява, че за процесния имот наследодателят на ищеца разполага с нотариален акт за собственост на основание покупко - продажба от 1942г. /от преди процесите на масовизация в страната/, съставен в съответната за това форма за действителност и който имот по нот.акт според вещото лице е идентичен със спорния с идентификатор ***по сега действащите КККР на Благоевград. Приел е за установено от разпитаните свидетели, че този имот е бил владян и обработван от ищеца повече от 20 години. Приел е още, че не е установено, че имотът е внасян в ТЗКС и този извод на вещото лице не може да бъде споделен, поради липса на 4 доказателства кога и от кого имотът е внасян в ТКЗС. Фактът, че един имот е земеделски и за района, в който се намира, има изработен ПЗ за възстановване на права в нови реални граници не сочи на извода за това, че се касае до земеделски имот, който в миналото е бил коопериран. Съдът е посочил, че по отношение на факта на внасяне на един имот в ТКЗС/ДЗС/АПК и др. подобни образувания не може да се правят предположения, а този факт подлежи на пълно и главно установяване. Поради липса на такова установяване е приел, че разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ не е приложима по отношение на конкретната земя. Приел е, че няма основание да се приеме, че собствеността на спорния имот, само защото е земеделски към настоящия момент, е следвало да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ.