Решение № 8728 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8728 гр. С., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110117671 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „..“ ЕАД, с която са предявени срещу М. Н. В. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2172,96 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., сумата от 26,86 лв., представляваща цена на услугата . за периода от м.03.2020г. до м.03.2022г., сумата от 170,81 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 20.03.2023г. и сумата от 6,24 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от 16.05.2020г. до 20.03.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. на СРС, 145 състав.

Ищецът „..“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за ., както и дължимата стойност на услугата „.“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Претендира да се установи спрямо ответника, че му дължи претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.04.2023г. до окончателното им изплащане, както и разноски за производството.

Ответникът М. Н. В. е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че е платил непогасените по давност вземания за топлинна енергия за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2022г., а за вземанията за периода от 01.05.2019г. до 29.02.2020г. се позовава на изтекла погасителна давност. Счита, че 1 не дължи вземането за цена на услугата ., извършвана от лице, различно от ищеца, както и че не дължи обезщетение за забава върху претендираните главници поради недоказаност на изпадането му в забава преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и липса на уговорен и съобщен на клиентите начин за заплащане на услугата „.“. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за заповедното и за исковото производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „.“ ООД (с предишно наименование „..“ ООД) не е взело становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата ., че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с Договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № . от 26.04.1994г. на I Нотариус в ., ответникът М. Н. В. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 34, находящ се в гр. ., за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот с абонатен номер № .. Не се твърди, нито се установява ответникът да се е разпоредил с процесния недвижим имот преди исковия период или по време на него, поради което съдът намира, че по силата на притежаваното право на собственост същият се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ). Нещо повече, в случая ответникът е изразил и изричната си воля да встъпи в договорни отношения с ищеца чрез 2 подаване на молба за откриване на партида на имота на негово име от 01.06.1994г., което искане е прието от ищеца и за имота е открита партида на името на ответника.

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „..“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № . от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за ., извършвана за исковия период от третото лице-помагач „.“ ООД (с предишно наименование „..“ ООД). Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп до имота за отчитане на уредите за . – представени са подписани главни отчети, като подписът на клиент под отчетите не е оспорен от ответника, поради което съдът приема, че същият не е оспорвал извън процеса извършването на услугата ..

С доклада по делото като безспорен и неподлежащ на установяване между страните е отделен фактът, че за исковия период от м.05.2019г. до м.04.2022г. ищецът е доставил топлинна енергия до имота на ответника, като нейната стойност се равнява на претендираната сума от 2172,96 лв.

Установява се от заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че признатата за безспорна сума касае неплатени задължения за ТЕ за периода след приспадане на извършени от ответника плащания на обща стойност от 5613,08 лв., от които ищецът е отнесъл сумата от 5481,22 лв. за погасяване на главница за топлинна енергия, сумата от 114,05 лв. за погасяване на лихва по обща фактура № ., начислена за периода от 15.09.2020г. до 31.01.2022г., сумата от 17,71 лв. за цена на услугата . за периода м.03.2020 до м.03.2022г. и сумата от 0,10 лв. – лихва върху главницата за ..

Установява се от представените от ответника платежни нареждания, че същият е платил за периода от м.01.2020г. до м.06.2022г. сумата от общо 5109,42 лв. с основание „енергия подгряване на вода“, които са отнесени за плащане на топлинна енергия за посочените в тях периоди съгласно посоченото от ответника основание (така Таблица стр. 2 и стр. 3 от заключението), което е в съответствие с чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, като дължима е останала сумата от 2172,96 лв.

С оглед извода за дължимост на посочената сума следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания на 10.04.2023г., както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към 10.04.2023г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 3 изпълнение за процесните вземания, с който момент законът свързва последиците от предявяване на исковете, погасени по давност се явяват месечните задължения за периода от м.05.2019г. до м.11.2019г. включително, като последното от тези задължения за м.11.2019г. е станало изискуемо на 15.01.2020г., като след отчитане периода, през който давност не е текла, следва, че вземането за м.11.2019г. се е погасило по давност на 22.03.2023г., т.е. преди подаване на заявлението. Стойността на погасените по давност вземания за периода от м.05.2019г. до м.11.2019г. включително се равнява на сумата от 1284,20 лв. (изчислени по Таблица за дължимата стойност по фактури за този период към заключението на ССчЕ (стр.