Протокол № 1614 от 25.10.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1614 гр. Пазарджик, 24.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220100622 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Не се явява ищцата Р. И. К., редовно призована на посочения по делото съдебен адрес, чрез пълномощника си адв. Т. В..

Ответникът е редовно призован. В съдебната зала се явява юрисконсулт на Банка ДСК АД Л. А. – П., с днес представено пълномощно.

Съдът докладва постъпилата по делото молба от ищцата, чрез пълномощника й адв. В. с вх. № 24848/24.10.2023 г., с която моли да се даде ход на насроченото за днес дело. Заявява, че поддържа исковата молба.

Оспорва депозирания отговор на исковата молба. Държи на искането да бъде изискан и приложен по делото заверен препис на изп. Дело № 852/2011 г. по описа на ЧСИ Д. М., рег. № 828, с район на действие ОС – Пловдив, за което представя квитанция за платена държавна такса в полза на ЧСИ. Към молбата е приложено преводно нареждане за сумата в размер на 24лв. за препис от цитираното изпълнително дело като сумата е внесена в полза на ЧСИ Д. М..

Съдът докладва и постъпването по настоящото дело на ч.гр.дело №2151/2011г. по описа на РС-Пазарджик.

ЮРК. А.: Да се даде ход на делото. Заявявам, че считано от 25.05.2023 г., съгласно вписване в Търговския регистър правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД е „Банка ДСК“ АД и представителната власт по настоящото производство ще се осъществява от упълномощените от банката юрисконсулти.

1

С оглед изявлението на юрисконсулт А. – П. и след направена справка в търговския регистър съдът констатира, че към настоящият момент дружеството ответник по исковата молба „ОТП Факторинг България“ ЕАД е заличен търговец като е налице преобразуване и ответното дружество се е вляло в банка ДСК АД, което вписване е направено в Търговския регистър на датата 25.05.2023 г. Предвид на това, съдът намира че като ответник по делото ще следва да се заличи дружеството „ОТП Факторинг България“ ЕАД и на негово място като ответник по делото ще следва да се конституира неговият правоприемник - „Банка ДСК“ АД. За правоприемника се явява юрк.

А., редовно упълномощена с днес представено пълномощно.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй като ищцата е редовно призована. Освен това с депозираната по делото молба е взето изрично становище за даване ход на делото. По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ЗАЛИЧАВА като ответник по делото "ОТП Факторинг България" ЕАД и КОНСТИТУИРА като ответник по делото правоприемника на дружеството, а именно „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.

ЮРК. А.–П.: Поддържам отговора на исковата молба. Оспорваме исковата молба

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК.

В подадената искова молба се твърди, че на 28.06.2011 г. по молба на „БАНКА ДСК” ЕАД е образувано срещу ищцата и други лица изп. д. № 852/2011 г., по описа на ЧСИ Д. М., peг. № 828, район на действие ОС Пловдив, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2151 /2011 г., по описа на PC - Пазарджик срещу другите лица и ищцата, за сумата от 17 2

800.80 лв.- главница, 2926.25 лв.- лихва за периода от 19.11.20Юг. до 18.05.2011г., законна лихва за периода от 18.05.2011г. до изплащане на вземането, 815 лв. - разноски, от които 415 лв. - държавна такса и 400 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че първоначално изп. д. № 852/2011г., по описа на ЧСИ Д.

М., peг. № 828, район на действие ОС - Пловдив, е с взискател „БАНКА ДСК” ЕАД. На 19.09.2012г., е конституиран нов взискател, а именно „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 201058040, впоследствие с правоприемник „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 202317122.

Твърди се, че на 28.03.2022 г., ищцата депозирала молба по изп. д. № 852/2011г., по описа на ЧСИ Д. М., peг. № 828, район на действие ОС Пловдив, с искане за прекратяване на същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Твърди се, че на 01.04.2022г., с постановление на ЧСИ - Д. М., peг. № 828, район на действие ОС - Пловдив, по изп.д. № 852/2011 г., било прекратено само в частта за ищцата.

Твърди се, че в хода на изпълнителното дело ищцата е направила следните разноски: 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по изп. д. № 852/2011 г., по описа на ЧСИ Д. М., peг. № 828, р-н на действие ОС Пловдив.

Твърди се, че предвид това, че ищцата не е получила обезщетение за причинените й имуществени вреди, на 25.09.2022 г. депозирала в Софийски районен съд Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на така подаденото Заявление е образувано ч. гр. д. № 39939/2022г., по описа на Софийски районен съд и издадена Заповед за изпълнение за сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - направени разноски по изп. д. № 852/2011 г. по описа на ЧСИ Д. М. за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното в исковата молба, се счита, че за длъжника по прекратеното изп. дело съществувала единствено възможността да предяви претенцията си за възстановяване на направените в производството разноски по общия исков ред.

Счита се, че следва да бъде възстановена процесната сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разноски в 3 производството по изп. д. № 852/2011 г., по описа на ЧСИ Д. М., peг. № 828, район на действие ОС - Пловдив. Счита се, че е налице и причинна връзка, предвид, че разноските са направени именно по производство, образувано по инициатива на ответното дружество, което впоследствие е прекратено.

Предвид гореизложеното, за ищцата възникнал правния интерес от образуване на гражданско дело, с оглед защита на правата и законните й интереси.

Искането към съда е да приеме за установено, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД дължи на ищцата Р. И. К. сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди направени разноски по изп. д. № 852/2011г., по описа на ЧСИ Д. М., peг. № 828, район на действие ОС - Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който счита заведеният иск за допустим, но моли същият да бъде оставен без уважение. Изложени са съображения в тази насока.

Сочи се, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. В този смисъл са Постановление № 7 от 30.12.1959г. и Постановление № 7 от 29.12.1958г. и двете на Пленума на ВС. Фактическият състав по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.

49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди.

Сочи се, че в Решение № 189/20.04.2014г. по гр.д. №5193/2013г. на ВКС, IV Г.О. е прието, че предявяването на иск или извършването на каквото и да е друго съдопроизводство но действие поначало е правомерно.

Противоправна е злоупотребата с право, когато производството е заведено недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.

4

Твърди се, че в конкретния случай, изпълнителното производство по изпълнително дело № 852/2011 по описа на кантората на ЧСИ Д. М. с рег. № 828 е образувано правомерно и законосъобразно, тъй като първоначалният взискател при завеждането му е разполагал с изпълнително основание заповед за изпълнение въз основа на документ, с която му е присъдено вземане, разполагал е и с изпълнителен лист за това вземане. Съответно към дата на образуване на изпълнителното дело, изпълняемото право е съществувало, респ. вземането не е било погасено чрез плащане преди датата на образуване на изпълнителното производство.

Твърди се, че изпълнително дело № 852/2011 по описа на кантората на служебния архив на ЧСИ Д. М. с рег. № 828 на КЧСИ, район на действие ОС гр. Пловдив, е образувано по молба на Банка ДСК ЕАД /сега АД/ в качеството му на кредитор/взискател, срещу длъжниците А. М. П., И. Г. А. и Р. И. К.

/ищец в настоящото производство/, на дата 28.06.2011г. През същата година са предприемани изпълнителни действия по отношение на длъжниците А. П. и И. А.. И понеже избраният от взискателя изпълнителен способ по отношение на И. А. - запор върху получаваното от последния трудово възнаграждение, се оказва успешно реализиран (започват да постъпват суми от така наложения запор), то до 2020г. висящността на изпълнителното дело е била поддържана от нас - ОТП Факторинг България ЕАД, в качеството ни на взискател. Тук е моментът да се посочи, че с разпореждане от дата 09.03.2023г. на председателя на Върховен касационен съд, е образувано Тълкувателно дело № 2 по описа за 2023г. на ОСГТК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение по въпроси, един от които ще има решаващо значение за настоящия казус, а именно: „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“ Сочи се, че от отговора на поставения въпрос би могла да се направи преценка дали СИ законосъобразно е прекратил частично изпълнителното производство спрямо длъжника Р. К. - ищец в настоящото производство.

5

Твърди се, че законосъобразно цесионерът ОТП Факторинг България ЕАД се е конституирал по горе цитираното изпълнително дело, на основание Договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от дата 25.04.2012г., сключен между нас и Банка ДСК ЕАД/сега АД/ като цедент, тъй като към момента на подаване на молбата ни за конституиране през 2012г., изпълнителното производство по изпълнително дело № 852/2011 по описа на ЧСИ Д. М. е било висящо.

Счита се, че образуването на изпълнителното дело не съставлява противоправно поведение на кредитора, съответно изпълнителният процес не е иницииран без основание. Противоправност при образуване на изпълнителното дело ще е налице, когато кредиторът е недобросъвестен и злоупотребява с правото си на принудително изпълнение, когато е предприел такова изпълнение, въпреки, че са му известни възраженията на длъжника. В случая такова поведение от страна на представляваното от мен дружество не е налице, нито към момента на конституирането ни като взискател по изпълнително дело № 852/2011 по описа на ЧСИ Д. М., нито на по-късен етап от развитието на същото.

Сочи се, че отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице, при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. Това означава, че за възникване на тази отговорност са необходими следните кумулативни предпоставки: вреди, причинени на пострадалия пряко и непосредствено от виновно и противоправно деяние на лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, при или по повод която те са причинени. Поради това ВКС приема в практиката си, че при такъв иск за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа на прекия причинител на вредите (делинквента), следва да се изследва дали е налице целият фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, включително и наличието на изискваната от чл. 51, ал. 1 ЗЗД пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно деяние на последния, и процесиите вреди (Решение № 378/15.01.2016 по гр.д.