Решение № 26 от 23.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно търговско дело № 20252001000126 по описа за 2025 година

Делото е висящо за втори път пред Бургаския апелативен съд, след като с Решение № 208/ 21.07.2025 г., постановено по к.т.д № 2730 по описа за 2024 година на Второ търговско отделение на ВКС, е отменено Решение № 58 от 16.07.2024 г., постановено по в.т.д. № 47/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас и делото е върнато за повторното му разглеждане.

Първоинстанционното производство по гр.д.№48/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд е образувано по повод исковата молба на Държавата чрез процесуален субституент главен публичен изпълнител в Дирекция "Събиране", отдел „Входящ контрол и координация“, сектор „Специализиран“ при Национална агенция за приходите, Териториална дирекция София, с адрес на призоваване: гр.София, ул.,,Триадица“ №2, ет.6, стая 38 против „Рила М Стойчева“ЕООД, ЕИК 201041077, със седалище гр.София и „Маринер 2006“ЕООД,ЕИК 102933309, със седалище гр.Несебър, за обявяване за недействителeн по отношение на държавата на сключения между ответниците договор за покупко- продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 56, том I, рег.№647, дело№ 53 от 24.02.2017 г. на нотариус Л. Ч., с район на действие- Районен съд Несебър, с твърдения, че сделката е извършена след декларирани и установени публични задължения за внасяне с данъчни декларации, и с намерение да се увреди публичния взискател.

Ищецът твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК: -сделката е сключена след като с годишна данъчна декларация по ЗКПО от 26.03.2013 год. и с данъчни декларации Декларация-обр.6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ, подадени ежемесечно в периода 26.10.2012 год. до 23.06.2016 год. вкл., самият длъжник „Рила М Стойчева“ЕООД, ЕИК 201041077 е определил и декларирал публичните си задължения, като намерението за 1 увреждане произтича от обстоятелството, че „Рила М Стойчева“ЕООД, ЕИК 201041077 само е начислило и определило дължимия данък и не го е погасил. Общият размер на задълженията по декларациите, които не са погасени и са възникнали преди сключване на прехвърлителната сделка, чието обявяване за недействителна се иска, към 15.02.2022 год. възлизат на 41 936,62 лв., от които 22 976,57 лв.-главница и 18 960,05 лв.- лихви към 15.02.2022 год. Сочи, че общата данъчна оценка на прехвърлените имоти е била 3 119 141, 30 лв., като договорената продажна цена е била 3 614 576, 10 лв. Посочва, че върху имотите е имало учредена ипотека с нотариален акт № 65 от 16.05.2013 год., която е била заличена с изрична молба– съгласие от кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вписана в Служба по вписванията Несебър на 01.03.2017 год. , както и ипотека с нот. акт № 118 от 23.07.2013 год., също заличена с изрична молба-съгласие от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вписана в Служба по вписванията Несебър на 01.03.2017 год.

Сочи,че дружеството има и задължения, които са установени с ревизионен акт, издаден след подписване на договора, но възникнали преди него. Разяснява, че ревизионния акт установява данъчни задължения, а не е основание за тяхното възникване, като предназначението му е да ги направи ликвидни и изискуеми. Счита, че към момента на извършване на сделката, „Рила М Стойчева“ЕООД, ЕИК 201041077 е бил наясно ,че има публични задължения, поради факта,че сам ги е декларирал или е бил длъжен да ги посочи коректно, но не ги е внесъл.

За тези задължения, установени с данъчните декларации се твърди, че е изтекъл срока по чл.108, ал.2 вр. чл.109, ал.1 ДОПК и са окончателно установени. Тъй като дружеството само определило размера на дължимите суми за съответните период и видове задължения, но не ги е внесло в законовоустановените срокове, това навеждало на съмнения за системно непогасяване на задължения, което един коректен търговец не би извършвал, което пък било обстоятелство, доказващо намерение у длъжника да ощети своя кредитор НАП. Системното непогасяване на натрупващи се публични задължения се сочи като доказателство за намерението у длъжника за ощетяване на кредитора. Юридическото лице изрично в публикувания в ТР баланс към 31.12.2015г., е декларирало наличие на данъчни и осигурителни задължения в размер ва 33 000 лв.

Твърди се връчване на документи по реда на чл.32 от ДОПК по образувано изпълнително дело от дата 16.02.2015 год. срещу длъжника. Счита за ирелевантни доводите на купувача, черпени от учредената и заличена на 01.03.2017 год. ипотека върху имота.

Подчертано е няколко пъти в процеса, че към момента на извършване на сделката- 24.02.2017г., „Рила М Стойчева“ ЕООД е бил наясно, че има публични задължения именно поради факта, че сам ги е декларирал или е бил длъжен да ги посочи коректно, но не ги е внесъл.

„Рила М Стойчева“ЕООД е отчуждил имущество, което е могло да послужи за обезпечаване на задълженията им, установени с декларациите и на по-късен етап държавата да има възможността да се удовлетвори чрез принудително изпълнение.

Увреждането на кредитора е обективна предпоставка и чрез извършеното правно действие, длъжникът е създал пречки за удовлетворяване на вземането на кредитора.

Неоснователно било, според НАП, че сделката е била сключена без намерение за увреждане на публичнтия взискател, тъй като дружеството- длъжник получил насрещна престация в пари, а те са най-бързо ликвидния актив всравнение с продажбата на имот за кратко време. Наред с това и в полза на твърденията за увреда се сочи, че продажбата на недвижим имот попада в защитния механизъм на чл.264 ДОПК. Посочва, че за хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК релевантно е установяването на намерението на длъжника за увреждане, без да е налице изискване 2 за такова и у лицето, с което длъжникът договаря. И както сам ищецът сочи, доказателствената тежест за доказване на намерението за увреждане се носи от него.

Сочи също така, че без значение в настоящата хипотеза е, дали длъжникът е разполагал с друго имущество и каква е стойността му, тъй като кредиторът може да избере от кое имущество да се удовлетвори и поради това, че към момента на принудителното изпълнение тази стойност може да е различна.

Сочи също, че за установените и изискуеми задължения по данъчни декларации, е било образувано изпълнително дело на 16.02.2015г., по което са наложени обезпечителни мерки и, по което са постъпили едва 800 лв., а това водело до извод, че длъжникът се опитвал по всякакъв начин да избегне плащането на декларираните си задължения към бюджета, впоследствие установени и с ревизионен акт.

Ответната страна- „Рила М Стойчева“ ЕООД не е депозирала писмен отговор по делото.

Ответникът „Маринер 2006“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д. Р., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“А.“ № *, ет.* оспорва исковата молба като неоснователна. По повод останалия като спорен въпрос твърди, че както към датата на процесната сделка, така и към датата на подаване, респ.получаване на исковата молба през 2022г., продавачът не е фигурирал и не фигурира в публично оповестения регистър за длъжници на НАП, а това е единственият възможен начин за проверка на данъноосигурителна информация в НАП.

На второ място твърди, че за успешно провеждане на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК следва да бъде доказано наличието на намерение у продавача за увреждане на публичния взискател. Счита, че той- като купувач не следва да бъде държан отговорен за задължения на продавача, възникнали след датата на сделката. Заявява, че целта на сделката е била не да се увредят интересите на държавата, а с оглед невъзможността на ипотекарния длъжник да си обслужва ипотеката, учредена, за да получи средства за обслужване на други задължения, съответно за погасяването на които, е следвало да продаде имота. Задължението на „Рила М Стойчева“ ЕООД към ипотекарния кредитор „Ти Би АЙ Банк“ ЕАД е изплатено и ипотеката е заличена след извършване на сделката, което сочи, че със сключване на атакуваната сделка, длъжникът не е имал намерение да увреди кредитора НАП. За липсата на намерение за увреждане сочи продажната цена, на която е продаден имота- 1 080 000 евро, с която освен, че е заплатен дълга на първия ответник към Банката кредитор, но са погасени и другите известни на купувача задължения- за МДТ към Община Несебър. Несъвместимо с целта на извършената сделка звучи тя да е сключена за избягване на плащането на дълг към НАП от 22 976, 57 лева главница и много по-ниски стойности за лихви към 24.04.2017г. Липсва и логика да се заплати посочената висока пазарна цена и известните дължими публични задължения, и да остане непогасено още едно публично задължение, при това в невисок размер. „Маринер 2006“ ЕООД заявява, че конкретните факти по делото във връзка със сключената сделка сочат, че ответникътдлъжник не е имал намерение да увреди държавата, а с представените по делото от ищцовата страна доказателства, твърденията за осъществено намерение от страна на длъжника- чрез сключената сделка да увреди интересите на кредитора НАП, са останали недоказани.

Посочва се също, че ищецът не е поискал налагане на предварително обезпечение на декларираните публични задължения преди датата на сделката и не е предприел каквито и да е действия по препятстване сключването й, като почти 5 години след извършването й завежда настоящото дело.

Обръща внимание също така, че сделката не е било възможно да бъде изповядана, ако НАП беше наложил запор върху банкови сметки на длъжника предвид 3 невъзможността да се разпорежда със сумите, получени от продажната цена на имотите. Смята, че дори въпросната сделка да не бе сключена, при насочване на принудително изпълнение върху имота от страна на НАП, поради съществуващата ипотека върху същия, този, който щеше да се удовлетвори от продажната цена при условията на публичната продан, би бил именно ипотекарният кредитор, а не държавата.

Наред с изложеното заявява, че по делото няма доказателства дали посочените декларации са действително подадени от „Рила М Стойчева“ЕООД, ЕИК 201041077 и за действително дължими суми, като няма доказателства и за уведомяване на продавача за образуваното срещу него изпълнително дело.

Не на последно място заявява, че като купувач, е напълно добросъвестен- към датата на сключване нито е знаел за задълженията на продавача, нито обективно е имал възможността да извърши проверка по-голяма от надлежно извършената, нито се е съмнявал, при наличието на подписана декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, за наличие или липса на данъчни задължения.

Твърди, че „Рила М Стойчева“ЕООД, ЕИК 201041077 е продал имота, поради невъзможност да експлоатира хотела правилно и да получава приходи от него, позволяващи обслужване на кредита.

Счита, че няма ангажирани доказателства за знание от страна на самия продавач за сочените в исковата молба публични задължения към 24.02.2017 год. Намира, че като купувач по сделката, не е обвързан от цитираните разпоредби на чл.108,ал.2 вр. с чл.109,ал.1 от ДОПК.

Бургаският апелативен съд, по повод оплакванията във въззивната жалба, като съобрази мотивната част на отменителното решение на ВКС и закона, установи следното от фактическа и правна страна:

След като е даден отговор на правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд е разгледал касационната жалба против Решение №58/16.07.2024г., постановено по в.т.д.№47/2024г. на Бургаския апелативен съд, като е преценил , че е налице първата предпоставка, предвидена в приложимата редакция на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, констатирал е, че по втората такава няма произнасяне в постановените в производството решения нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, е върнал делото за ново разглеждане, при което следва да се изложат мотиви относно наличието или липсата на втората предпоставка за осъществяването на фактическия състав, при който възниква спорното правонамерението за увреждане на публичния взискател.