Решение № 3568 от 24.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3568 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. Д. при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д. Административно наказателно дело № 20221110206634 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, Район ***, представлявано от управителя А.Р.Б., чрез адвТ. Т. и адв.С. И., и двамата от САК, против наказателно постановление №533/06.04.2022 г., издадено от Директор на ТД Митница София, с което на основание чл.235, ал.1, във вр. с чл.231 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.238, ал.1 от ЗМ, във вр. с чл.23, §1 и §2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г., във вр. с чл.156 от РИ 2015/2447.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна.

Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. В тази връзка сочи, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, тъй като от двата акта не може да се установи датата на извършване на нарушението – посочена е единствено датата 06.04.2020 г. /на подаване на декларацията/, но липсва обосновка защо е прието, че на тази дата е извършено и нарушението, при положение, че двете дати може и да не 1 съвпадат; горното е пречка да преценка на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН; налице е неяснота и относно фактическите обстоятелства, на които се позовава АНО, включително и на обстоятелствата, при които е установено нарушението, в която връзка навежда доводи, че нарушението е установено в хода на извършената проверка на представени документи на 28.07.2021 г., откогато е започнал да тече тримесечния срок за съставяне на акта, когато е открит и нарушителят, който от своя страна е изтекъл преди датата на съставяне на АУАН на 01.12.2021 г. С оглед на горното, прави изрично възражение за изтекла давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като моли настоящото производство да бъде прекратено.

Твърди, че в АУАН е посочен съвсем различен доклад, с който е завършила проверката и периода, който е обхванала – Доклад №32187330/14.06.2021 г. за периода от 01.01.2020 г.-31.12.2012 г., а в НП се твърди, че ставало въпрос за техническа грешка и правилният е Доклад №32286394/08.09.2021 г. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. В тази връзка твърди, че защитата му е по фактите, което налага да не съществува никакво съмнение относно тях, както и относно източниците, на които се позовава АНО при установяването им.

Навежда доводи, че не става ясно как въобще е установено превишаването на референтния размер, имащо съществено значение за процесното митническо нарушение, доколкото ако превишаване не е имало, няма как да бъде извършено нарушение, изразяващо се в не уведомяване за него. В този смисъл твърди, че от съдържанието на АУАН и НП не може да се направи извод, че нарушението е установено чрез съществуваща в МитницаСофия електронна система за мониторинг за съответствие на обезпечението; справката не е еднозначна на извлечение от такава електронна система и не се твърди да е генерирана от такава; не е ясно какъв е маханизма на установяване на превишението и как е изчислен. Сочи, че нито декларацията от 06.04.2020 г., нито представените от дружеството справки съдържат информация за стоки, въведени в един конкретен момент, а обхващат различни периоди, което навежда на извод за неустановеност на начина на установяване превишението на обезпечението, за да възникне задължение за дружеството да уведоми органите, нито дали това превишение е налице и дали установяването му отговора на приложимото вторично право на ЕС.

2

Счита, че това е така, тъй като ако АНО не е установил правилно превишаването чрез техническите средства, предвидени в чл.157, §1 от РИ 2015/2447, то това е поредният елемент от фактическата обстановка, досежно вмененото нарушение, който е останал неизяснен в процесното НП, съответно нарушението е недоказано.

Навежда доводи и за неправилно приложение на материалния закон.

Сочи, че не е налице извършено нарушение, поради невъзможността да се установи по какъв начин е констатирано превишението на референтния размер на обезпечението, както и в съответствие на установяването с разпоредбата на чл.157, §1 от РИ 2015/2447, съобразно вече наведените аргументи в жалбата.

При условията на алтернативност, прави изрично възражение за наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Позовава се на основния аргумент на АНО да не приложи тази разпоредба /характера на защитените обществени отношения/, като противно на този извод, вмененото нарушение не се отличава с висока степен на обществена опасност в сравнение с други такива от същия вид, доколкото нарушението е продължило един календарен ден – от 05.04.2020 г. до 06.04.2020 г.; не са настъпили никакви вредни последици; дружеството е оказало пълно съдействие на митническите органи и е действало добросъвестно, тъй като когато е установило данни за превишаване на размера на обезпечението, е подало искания за увеличаване размера на обезпечението на 21.10.2020 г. от 100 000 лева на 300 000 лева; на 14.10.2021 г. от 300 000 лева на 660 000 лева и на 31.03.2022 г. от 660 000 лева на 1 200 000 лева; дружеството не е било в състояние да извършва моментен контрол при влизането и излизането на всяка отделна пратка в склада му, поради невъзможност преди намирането на доставчик на електронна система с нужната функционалност; през месец октомври 2020 г. дружеството е констатирало, че размерът на обезпечението му не е бил достатъчен, предвид извършваната дейност, поради което е оправило искане до Митници София за увеличението му до 300 000 лева, което органът е разгледал и постановил решение едва на 07.01.2021 г., впоследствие е подадено ново искане, включително и на 31.03.2022 г., по което няма произнасяне, които искания, макар да не обхващат периода на нарушението, демонстрират, че жалбоподателят е действал добросъвестно, 3 предприемайки действия по увеличение на обезпечението, когато е установило, че размерът му не е бил достатъчен, и то много преди Митници София да поиска представянето на справки в тази връзка, последните представени на 12.07.2021 г. и 28.07.2021 г., поради което счита, че исканото увеличение по инициатива на дружеството не може да е свързано с административнонаказателното производство, а израз на усилия от негова страна да извършва дейността си при спазване на нормативната уредба; а от факта, че АНО твърди да е установил надвишаване повече от половин година след като сочи, че то е било извършено, извежда извод, че държавният орган, а не икономическият оператор, не е изпълнил задълженията си надлежно, съгласно МКС и Регламент 2015/2447.

Твърди, че игнорирането от АНО на изложените по-горе обстоятелства: липсата на мониторинг от страна на митническите органи, не произнасянето по исканото увеличение в разумни срокове и действията, предприети от дружеството за увеличаването на обезпечението, прави процесното НП неправилно и незаконосъобразно издадено, доколкото конкретните характеристики на деянието и дееца не обосновават възникване на обществена опасност в достатъчно висока степен, за да оправдае издаване на санкционния акт и наложеното наказание, макар същото да е определено в минимален размер.

Отделно от горното, навежда доводи, че митническите органи не са взели предвид специфичните условия, при които икономическият оператор е осъществявал дейността си при условията на пандемия, особено през 2020 г., но въпреки извънредната ситуация не е извършвало други нарушения на митническото законодателство преди издаване на 24 броя НП, сред които и настоящото, нито е допускало ощетяване на бюджета, като сочи, че и тези обстоятелства имат отношение към по-ниската степен на обществена опасност на деянието и несъразмерността на дори и минимално определената санкция със степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.С. И. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания, като неправилно и незаконосъобразно.

Допълнително се позовава на приетото заключение по СИЕ и показанията на 4 свидетеля М., относно липсата на одобрена методология за извършване на редовен контрол върху референтните размери на обезпеченията, а не инцидентен такъв. Претендира присъждане на направените разноски в полза на жалбоподателя.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на ТД Митница София, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Н. В., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено, при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Оспорва всички направени възражения в жалбата, като неоснователни.

По отношение на давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН твърди, че проверката е извършена на основание чл.157, §3 от Регламент 2447/2015 г. и е приключила с издаване на доклад, като считано от датата на издаването му започва да тече тримесечния срок от откриване на нарушителя, който в случая е спазен.

Навежда доводи за неирелевантност към предмета на настоящия спор обстоятелството дали справката или т.нар. екселска таблица, въз основа на която митническите служители са изчислили превишаването на реферетния размер, е била одобрена от по-висшестоящия орган.

Сочи, че заявленията за увеличаване на референтния размер на обезпечението са подадени, след подаване на процесната декларация за временно складиране, поради което и това обстоятелство отчета като неирелевантно спрямо извършеното нарушение.

Оспорва направеното възражение от жалбоподателя, относно липсата на методология за следене на референтния размер на обезпечението. В тази връзка твърди, че Агенция Митници не е дала указания как да се следи референтния размер, а от показанията на свидетеля М. счита за установено, че Агенцията не разполага с такава методология, но разполага със система за следене на транзитите, постъпващи на територията на страната, по които се подават декларациите за временно складиране, с оглед на което се явява ненужно наличието на допълнителна система, която допълнително да натоварва администрацията. Навежда доводи, че преди издаване на разрешение за общо обезпечение, митническите органи извършват проверка на икономическия оператор дали разполага със система, която да следи дали 5 референтния размер по обезпечението би покрило евентуалните му вземания, а при липса на такава система, се издават указания от Агенция Митници, които задължават икономическия оператор да има такава. В тази връзка сочи, че дружеството-жалбоподател е разполагало с такава система, а с издаване на разрешението за общо обезпечение, му е вменено задължението да следи във всеки един момент дали наличното обезпечение би могло да покрие евентуалните вземания. С оглед на горното счита, че на жалбоподателя му е било известно, че с подаването на процесната митническа декларация за временно складиране надхвърля свободния референтен размер на това общо обезпечение.

Оспорва направеното възражение в жалбата относно наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Позовава се на факта, че срещу дружеството-жалбоподател са издадени 24 АУАН за нарушения на митническото законодателство, касаещи значими обществени отношения, свързани с оборота на стоки на територията на страната и ЕС, съответно тяхното следене, деклариране и заплащане на евентуални публично-държавни вземания.

С оглед изхода на делото, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 12.04.2022 г., съгласно разписката върху същото. Жалбата е подадена чрез АНО на 26.04.2022 г., съгласно поставената дата върху входящия номер, т.е. преди изтичане на 14дневния преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.