Определение № 2094 от 07.10.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2094 гр. София, 06.10.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева в присъствието на прокурора М. Б. Н. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20221100602356 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 328 и сл. от НПК.

С определение от 26.05.2022 г., постановено по НЧД № 3479/2022 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание, измежду наложените на осъденото лице М. К. Т. по НОХД № 3728/2017 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, по НОХД 366/2019 г. по описа на PC Ихтиман, по НОХД 33/2020 г. по описа на PC - Ихтиман и по НОХД 6134/2018 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 24 от НК е увеличил определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца с 3 /три/ месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така увеличеното наказание. На основание чл.23, ал. 2 от НК към определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е присъединил и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, наложено по НОХД 3728/2017 г. по описа на СРС, НО, 13 състав. На основание чл.25, ал.2 от НК от наложеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което осъденият М. К. Т. фактически е търпял наказание „лишаване от свобода“ по групираните присъди, на основание чл.59, ал.1, т.1 във вр. с ал. 2 от НК и времето, през което е бил е мярка за неотклонение „задържане под стража“ по групираните осъждания, включително и времето, през което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР. На основание чл.59, ал.4 от НК от присъединеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години е приспаднал времето, през което осъденият е търпял 1 посоченото наказание.

Срещу определението е постъпила жалба на служебния защитник на осъденото лице М.

К. Т. – адв. И. В.. В депозираната жалба се твърди, че определението на съда е неправилно в частта, с която съдът е преценил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 24 НК. Изтъква се, че се касае за осъждания със значителна давност, като липсват данни осъденият да е извършвал противообществени прояви през последните 5 г. С горните аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното определение в частта относно приложението на чл. 24 НК.

В съдебно заседание защитникът на осъдения Т. - адв. И. В., отправя искане за изменение на атакуваното определение и отмяна на приложението на разпоредбата на чл. 24 НК, с аргумент, че се касае за осъждания за деяния със значителна давност, като през последните пет години липсват данни осъденото лице да е извършвало каквито и да било противоправни деяния. С тези аргументи и с оглед добрите характеристични данни, представени от работодателя му през периода, когато е полагал труд в условията на затвора, приема, че срокът на определеното общо наказание би изпълнило целите на наказанието и не се налага неговото увеличаване.

Пред настоящия въззивен състав представителят на СГП предлага обжалваното определение на СРС да бъде потвърдено, доколкото приложението на разпоредбата на чл. 24 НК е правилно.

Осъденият М. К. Т. заявява, че се присъединява към становището на защитника си и прави искане за отмяна на увеличаването на наказанието с три месеца.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК доказателства първостепенният съд е достигнал до правилни фактически констатации, касаещи наличието на релевантните към предложението на СРП осъждания на М. К. Т. с различни съдебни актове, а именно:

1. С определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение /с характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № 1789/2007 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 26 състав, в сила от 31.05.2007 г. на осъдения М. Т. на основание чл.

23, ал. 1 от НК е наложено едно общо най - тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което на основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години, за престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, по чл. 321, ал. 3, пр. 2, алт. 7, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 354а, ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 2, алт. 7, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 354а, ал. 1 от НК, извършени от м. 11.2006 г. до 30.11.2006 г., като на основани чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето на предварително задържане от 01.12.2006 г.

2. С присъда по НОХД № 1140/2006 г. на Окръжен съд - Благоевград, изменена с 2

Решение № 304 от 12.06.2008 г. по ВНОХД № 435/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 1-ви състав, потвърдено с Решение № 495/01.12.2008 г. на по наказателно дело № 544/2008 г. на Върховен касационен съд на Република България, в сила от 01.12.2008 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е отложено е изпитателен срок от 3 /три/ години, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. е чл. 20, ал. 2 във вр. е чл. 2, ал. 2 от НК, извършено на 20.05.2003 г.

3. С определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение /с характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № 6919/2009 г. на СРС, НО 15 състав, в сила от 02.12.2011 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ месеца при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. е чл. 26, ал. 1 от НК, извършено от неустановена дата до 13.01.2011 г., като на основание чл. 59, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият М. Т. е бил задържан с постановление на прокурор от СРП от 12.01.2011 г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 15.01.2011 г. до влизане на определението за одобряване на споразумението в законна сила.

4. С определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение /е характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № 3728/2017 г. по описа на СРС, НО 13 състав, в сила от 12.09.2017 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца при първоначален „строг“ режим, за престъпление по чл. 343б, ал.

3 от НК, извършено на 23.09.2016 г., като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е била задържан по делото за периода от 14.05.2017 г. до 13.06.2017 г. и от 15.08.2017 г. до 12.09.2017 г. На основание чл. 343г във вр. с чл. 3436, ал.

3 от НК на осъденият М. Т. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години.

5. С определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение /е характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № 366/2019 г. на Районен съд - Ихтиман, III състав, в сила от 05.12.2019 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца при първоначален „общ“ режим, за престъпление по чл.

354в, ал. 1 от НК, извършено на 13.05.2017 г.

6. С присъда по НОХД № 33/2020 г. на Районен съд - Ихтиман, V състав, в сила от 02.07.2021 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, при първоначален „общ“ режим, за престъпление по чл.

354в, ал. 1, пр. 3 от НК, извършено в периода от неустановена дата до 05.06.2014 г.

7. С определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение /с характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № 6134/2018 г. на СРС, НО, 103 състав, в сила от 01.03.2022 г. на осъдения М. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца при първоначален „строг“ режим, за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 06.08.2016 г.

3

Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна, първоинстанционният съд правилно и обосновано е извършил групиране на наказанията, като е проверил наличието на предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.

1 от НК за определяне на общо наказание измежду наложените в рамките на отделните наказателни производства и е съобразил принципа за най-благоприятен за дееца вариант на групиране.

При преценка на отделните осъждания, правилно и законосъобразно са групирани наказанията, наложени на М. Т. със съдебни актове, постановени по НОХД № 3728/2017 г. по описа на СРС, НО, 13 състав; НОХД № 366/2019 г. по описа на PC – Ихтиман; НОХД № 33/2020 г. по описа на PC - Ихтиман и НОХД 6134/2018 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, като е определено общо най-тежко наказание, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, а на основание чл.23, ал. 2 от НК е присъединил наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, наложено по НОХД № 3728/2017 г. по описа на СРС, НО, 13 състав.

Престъпленията, за които е осъден Т., са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, наложените наказания са от един и същи вид, поради което между тези четири осъждания са налице условия за определяне на общо наказание и за присъединяване на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Именно така е сторено от първоинстанционния съд, с което са съобразени материалноправните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК. При спазване на законовите правила на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК е било зачетено и приспаднато времето, през което М. Т. е бил задържан, както и е изтърпявал наказания по кумулираните осъждания.

Настоящата инстанция преценява, че обосновано и правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК, поради което намира жалбата за неоснователна. За да извърши преценката, че определеното на осъдения общо най-тежко наказание е необходимо да бъде увеличавано, СРС е съобразил многократните осъждания на осъдения Т.. В случая е определено общо наказание измежду наложените на осъдения Т. наказания за четири различни престъпления, срещу различни групи обществени отношения, едно от които против личността, което обосновава и по-високата степен на обществена опасност на осъденото лице. Настоящият състав отчита и обстоятелството, че деянията, за които е била ангажирана наказателната му отговорност са осъществявани в продължителен период от време (около 3 години), което свидетелства за проявена от него престъпна упоритост. За да обоснове приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК настоящият съдебен състав обсъжда и обстоятелството, че по отношение на осъдения Т. са били определяни наказания лишаване от свобода, които са били изтърпявани ефективно и въпреки това не са постигнали своя превъзпитателен и възспиращ ефект. Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че деянието по НОХД № 33/2020г. по описа на РС Ихтиман е било извършено в срока на предходно постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения от наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 1140/2006 г. на ОС 4

Благоевград, НОХД № 1789/2007 г. на СГС и НОХД № 6919/2009 г. на СРС, което е наложило отделното изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието в размер на 11 м. и 16 дни. Не на последно място следва да бъде оценен и ниският размер на всяко от наказанията, предмет на извършената кумулация.