Решение № 89 от 17.02.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5341/2020
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 17.02.2021
- В сила
- 10.03.2021
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7 ал.2 т.1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Пловдив , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Десислава П. Порязова като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно наказателно дело № 20205330205341 по описа за 2020 година при участието на секретаря Анелия Деведжиева , като разгледа докладваното от съдията АНД № 5341/2021г. по описа на ПРС, ХVІІ наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. И. М. против Наказателно постановление №36-0000483 , издадено от Т.Т.Н. *** ,определен от министъра на МТИТС ,с което на А. И. М. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 44 ал.1т.2 предл.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС .
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП- допуснати съществени процесуални нарушения при описание на извършеното от жалбоподателя. Моли се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител,но взема становище в писмен вид,като счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на наказателното постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради, което се явява процесуално допустима.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Както в АУАН ,така и в НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 24.06.2020г. около 14.14 часа в гр. Стамболийски ул.Марица 31 в КТП с разрешение 1750 за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства ,валидно до 16.04.2024г.при извършване на периодичен технически преглед на автомобил „Джип Чероки“ с рег№**** с ******* М. като член на комисия е извършил следното нарушение: 1.Напуска линията на КТП 1 минута и 35 секунди след започване на прегледа ,преди навлизането на моторното превозно средство в линията на КТП и не се завръща до края му ,видно от пълния видеозапис на прегледа.А протоколът и разпечатките са подпечатани с индивидуалния му печат,т.е трето лице го е ползвало.Спирачната ефективност е проверена от лице,което не е включено в регистъра по чл.15 ал.1 и списъка на техническите специалисти към КТП.
Като в АУАН и НП има тъждествено словесно описание на нарушението.
Разпитан в хода на производството актосъставителя Г.Д. потвърждава констатациите си в акта.Констатациите са въз основа на преглед на записите поставени в КТП,като със същите има онлайн връзка ,за която следи отдел“Мониторинг“ към РД АА.При проверка на записите от Д. се установява ,че при технически преглед на Джип Чероки от М. не е упражнен контрол върху техническия специалист ,който би трябвало да извърши физически прегледа.Св.Д. споделя,че от записа се вижда ,че техническия специалист на пункта напуска в началото на прегледа и не се появява до края.Всички измервания са извършени от друго лице,а едно от измерванията от лице,което не фигурира като технически специалист.В пункта имало поставени две камери на входа и на изхода на помещението и обхващат целия канал ,където влизат превозните средства и от изхода ,където излизат.На място в КТП не е правена проверка.
В качеството на свидетел по делото е разпитан и свидетеля Д.,работещ като *** във фирма „Ен Ви Адвенс“ ЕООД.Същият подробно описва процедурата ,по която минава всяко превозно средство подлежащо на ТП,както и в конкретния случай.Посочва ,че помещенията за техническа проверка и за подпечатване и подписване на протоколите са различни.Съответно като мине документалната проверка се замерват 2 спирачна система,обработени газове.Всички замервания се извършват по кабелен път,излизат на компютъра на М. ,след което той ги проверява дали са в норма,като в случая всичко е било проверено и в норма,след което ги разпечатва ,подписва и ги предава на председателя на комисията Т.В..Посочва ,че в помещението ,където се подпечатват и подписват протоколите от проверката няма камера .Като след преглеждането всеки от комисията подпечатва с личния си печат.
Показанията и на двамата свидетели съдът възприема в цялост,тъй като единият –Г.Д. описва това ,което е възприел от видеозаписа,а пък свидетеля Д.- споделя за процедурата и реда на проверките и по –конкретно в самия ден.Няма основание свидетелските им показания да не бъдат ценени,тъй като са ясни,точни и няма данни за предубедеността им.
Относно описаното нарушение в НП по чл. 44ал.1т.2 предл.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г на МТИТС
Съгласно волята на законодателя- „ Чл. 44. (1) При извършването н а периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията: 2. подписва протокола, подпечатва го с индивидуалния си печат и го предоставя на председателя на комисията;“
В конкретния случай това ,което е описано в АУАН и НП като нарушение е ,че член от комисията-М. напуска линията на КТП на автомобила 1мин и 35сек.след започване на прегледа и не се завръща до края на проверката ,като протоколът е подпечатан с неговия печат,тоест ползван е печата от трето лице.Вписано е също така и ,че спирачната ефективност е проверена от лице ,което не е в списъка.
В този смисъл в така описаните констатации от актосъставителя в АУАН / а впоследствие и възприети в НП/ не става ясно как е достигнал същия до извода,че не лично М. е подпечатал протокола с личния си печат, а това е станало от трето лице.Както стана ясно от разпита на Д. ,камерите са инсталирани на входа и на изхода на КТП при влизане и излизане на превозното средство за преглед.Той се е запознал единствено и само с видеозаписа и не е ходил на място във въпросния обект.От разпита на св.Д. се изясни,че в отделно помещение ,където няма съответно камери се прави проверка на данните от прегледа ,след това се принтира протокола и се подпечатва с личните печати на членовете на комисията.В този смисъл настоящият съд не може да бъде убеден,че в пълнота е изследван самия случай от проверяващия както и безспорно са доказани действията на М.
,водещи до квалифицирането им като нарушение по чл.44ал.1т.2пр.2 от Наредбата.Предвид спецификата на самата проверка,която преминава през 3 различни етапи и помещения,то не всички те влизат действително в обсега на камерата поставена в КТП.В този смисъл не може по безспорен начин да се вмени във вина това нарушение на М. и да се направи безспорен извод,че не той а някое трето лице е подпечатало с неговия личен печат протокола.Всички тези елементи от нарушението следва да бъдат доказани по един безспорен начин и вменени във вина на даденото лице .В противен случай недоказаността на самото нарушение води до неговата отмяна,какъвто е и конкретния случай.
С цел пълнота на произнасяне в съдебно заседание се твърди,че в НП не е изписано към кое ведомство работи Т.Н. ,тъй като е изписано само *** ,но не е попълнено за РД или ИА става въпрос.Това действително е пропуск ,който съдът констатира и заедно с посоченото по-горе нарушение в достатъчна степен е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление,като по-сериозния аргумент е недоказаността на самото нарушение.
Или правния извод ,че всички тези аргументи в достатъчна степен са основание настоящото наказателно постановление да бъде отменено.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 360 лева, като са на лице доказателства, че действително е 4 платена сумата. Съгласно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият хонорар (2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г. ) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г. ) при интерес до 1000 лв. – 300 лв.; Тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС, то по силата на параграф 2а от ДР на Наредбата в размера на дължимия хонорар, следва да се включи и ДДС, като общият размер следва да бъде именно претендираният от 360 лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36-0000483 , издадено от Т.Т.Н. *** ,определен от министъра на МТИТС ,с което на А. И. М. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 44 ал.1т.2 предл.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС .
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция автомобилна администрация-София да заплати на А. И. М. ЕГН ********** сумата от 360/триста и шестдесет/ лева, представляващи разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5