Решение № 260061 от 07.10.2020, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 287 гр.

Горна Оряховица, 07.10.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева при секретаря

Снежана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1831 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от К.П.Е. чрез адв. П. против „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к.

„Дианабад”, бул. „Г. М. Димитров” № 1, представлявано от изпълнителните директори Р. М., Б.И. и Ж. К., с предмет: чл.498,ал.3 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че на 18.04.2018г., е съставен АУАН № 932114/18.04.2018г., 17.04.2018г. съгласно Констативен протокол за ПТП от 18.05.2018г., при управление на лек автомобил марка „Фиат”, модел „Стило”, с peг. № ВТ **** **, в Община

Стражица, на път /Копривец - Водица/ - Камен - Драганово - Долна Оряховица - Горна Оряховица - Велико Търново, между село Сушица и село Драганово, в посока град Горна Оряховица, в 01.29 часа, при движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия, на ляв завой, водачът на лекия автомобил Й.С.Г., притежаващ СУМПС № *********, загубил управлението над автомобила, като се блъска в мантинелата и реализира ПТП с материални щети.

В лекия автомобил пътувала К.П.Е. и пострадала при неговото сблъскване с мантинелата. В резултат на ПТП същата получила телесна повреда - мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Оказана ѝ била първа медицинска помощ от екип на ЦСМП, Филиал - Г. Оряховица. Насочена била за консулт с неврохирург и откарана в ЦСМП - Велико Търново.Видно от издадената епикриза от МОБАЛ „Д-р С. *** Е. получила телесна повреда - мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Дадени ѝ били препоръки и указания за диета и режим, било ѝ назначено медикаментозно лечение, проследяване на състоянието и при необходимост консултиране със съответен специалист.Сочи се, че в резултата на ПТП ищцата преживяла силна уплаха и емоционален стрес.

След инцидента имала проблеми със съня и била под непрекъснато напрежение, което се отразявало на нормалното ѝ житейско ежедневие и на процеса на обучение в училище, което наложило да потърси помощ от лекар-специалист по нервни болести. Същият бил посетен на 04.12.2018г., като при прегледа било установено, че в резултат на претърпяното ПТП Е. е получила почти ежедневно главоболие и често забравяне, не можела да спи добре, непрекъснато мислела за събитието. Същата плачела през цялото време, докато споделяла, оплаквала се от несигурност. След инцидента не излизала често сама.

Изпитвала страх от повторение на произшествието. На 04.12.2018г. била извършена електроенцефалография и ѝ било предписано медикаментозно лечение, което ищцата изпълнила изцяло.Същата изпитвала и други здравословни проблеми - тъпо, постоянно главоболие, общо неразположение.Потърсила помощ ѝ от специалист по физикална и рехабилитационна медицина на 12.11.2018 г.

Твърди се, че лечението и възстановяването на ищцата не е приключило и същото продължавало. Описаните и изживени телесни и психически увреждания причинили на ищцата неудобства и страдания за продължителен период от време.

Сочи се, че в резултат на причинените телесни увреждания от датата на инцидента за дълъг период от време ищцата била затруднена в ежедневието си – изпитвала главоболие, общо неразположение, често забравяне и др. Наред с физическите травми изживяла и душевни такива. Почувствала основателен страх и заплаха за живота си. Стресът дал отражение в ежедневието ѝ. Продължавала да преживява отново случилото се. То се било закрепило трайно в съзнанието ѝ и споменът за него не отшумявал.

Твърди се, че преди ПТП и получените в резултат на него увреждания на здравето, че ищцата била в много добро здраве, нямала оплаквания и водела изключително активен начин на живот, включващ и активни спортни занимания и танци. Изживяла и продължава да изживявала сериозен стрес от инцидента.

Емоционалните тревоги ѝ причинили постоянно състояние на безсъние и трайно понижен жизнен тонус.

За претърпените неимуществени вреди ищцата счита, че следва да бъде обезщетена от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За справедлив размер на дължимото ѝ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в получена и все още не преодоляна психологическа травма - трайни, негативни психически изживявания и емоционален стрес, преживени физически болки и страдания, нарушен и ограничен нормален житейски ритъм ищцата счита сумата в размер на 9000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2019г. - датата на депозиране на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение.Твърди се, че след пътния инцидент при ответника била образувана ликвидационна преписка по щета № 0801-001206/2019-01, след предявена застрахователна претенция от името на ищцата, във връзка със задължението ѝ по чл. 380 от КЗ.Застрахователната претенцията на ищцата не била уважена, за което получила уведомление изх. № 2539/05.07.2019 г. от ЗЕК при застрахователното дружество, като били изложени подробни доводи и съображения за отказа. Ищцата счита, че е налице правото ѝ на иск, тъй като тя е изпълнила абсолютната процесуална предпоставка, уредена в чл. 498, ал. 3 от КЗ - предявила е застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и застрахователя не е изплатил застрахователно обезщетение в срока по чл. 496 КЗ, респективно е отказал да заплати такова застрахователно обезщетение.Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 9000 лева от претърпяното ПТП, ведно с обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата от 9000 лева, за времето от датата на депозиране на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение - 26.03.2019г. до окончателното погасяване на вземането. Претендират се и сторените в производството разноски.На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случай че ответната страна бъде осъдена да заплати разноски по делото, се моли съдът да присъди възнаграждение на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ - адвокат Л. Ангелов П. от Великотърновска адвокатска колегия, определеното от съда адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с ал. 1 от същия текст, във връзка с чл. 36 от ЗА и във връзка с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Посочва се банкова сметка *** К.П.Е., разкрита в Банка „ДСК” ЕАД, а именно: IBAN: ***; BIC: Постъпил писмен отговор на исковата молба от пълномощника на ответника юрисконсулт Д.С., в който счита искът за допустим, но неоснователенен.

Считат се предявените искове за неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер.

Твърди се, че на 18.04.2018г., около 01:29 часа на път между село Сушица и село Драганово, при управление на застрахованото в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД МПС, марка „Фиат”, модел „Стило”, с peг.

№ ВТ **** **, водачът Й.С.Г. не бил нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не бил причинил процесното ПТП, както било описано в исковата молба. Липсвал основният обективен елемент от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД - противоправно поведение. Счита се, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача Й.С.Г.. Твърди се, че същият е бил поставен в невъзможност да формира субективно отношение към заобикалящата го обективна фактическа обстановка и последната не се е отразила в неговото съзнание, както и че не са протекли съответните оценъчни процеси, за да могат обективните елементи от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, да бъдат оценени, осъзнати и осмислени от лицето и последното да може да формира укоримо от правно гледище субективно отношение към заобикалящата го обективна действителност.При условията на евентуалност, се твърди, че Й.Г. не носи изключителната вина за настъпилите увреждания вследствие на ПТП от 18.04.2018 г. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице К.П.Е., тъй като същата, в качеството си на пътник, не е била с поставен колан, вследствие на което настъпила травма на главата.

Поведението на ищцата се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилите от процесното ПТП вредоносни последици. Счита се, че следва при определяне справедливия размер на дължимото от страна на ответното дружество застрахователно обезщетение, ищцовото поведение, представляващо по своя характер съпричиняване на вредоносния резултат, да бъде отчетено и размерът на обезщетението да бъде съобразен с него.Признава се за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на МПС марка „Фиат”, модел „Стило” с peг. № ВТ **** **, по силата на Застрахователна полица № BG/30/117002066474.Оспорва се, че на 18.04.2018г., по път между село Сушица и село Драганово, при управление на застрахованото в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг; Живот и Здраве” АД МПС марка „Фиат”, модел „Стило”, с peг. № ВТ **** **, Й.С.Г. да е причинил процесното ПТП, както е описано в исковата молба. В издаденият протокол за ПТП с пострадали лица на 18.05.2018г., във връзка с установяване механизма на ПТП, било записано, че същото е настъпило на 17.04.2018г.

Протоколът бил издаден повече от един месец след настъпване на ПТП и не бил съобразен с чл. 3, ал. 2 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Описаните факти не са били възприети непосредствено от съставителя на акта, в какъвто смисъл е константната практиката на ВКС. Счита се, че отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение не е възникнала, поради липса на основния елемент от фактическия състав на деликта - противоправно поведение.Фактическите твърдения на ищцата се считат за несъответстващи на действителното положение при реализираното пътнотранспортно произшествие. Налице са обстоятелства, изключващи вината на Й.С.Г., в качеството му на водач на застрахованото при ответника МПС. Твърди се, че в случая поведението на водача Г. разкрива белезите на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Не са представени доказателства относно твърденията, че водачът Г. не е съобразил своето поведение с конкретната пътна обстановка и не е съобразил скоростта с релефа на местността и състоянието на пътя, поради което са налице всички предпоставки за изключване на вината му за настъпилото ПТП, както и за последствията от него.

Счита се претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за необосновано прекомерно завишен.

Счита се, че исковете са неоснователни и в пълния предявен размер. Не са съобразени с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от процесното ПТП и надвишават значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите ѝ обезщетение. Не са съобразени и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.

Оспорва се медикобиологичният характер на всички описани като настъпили увреждания при ищцата, във връзка с които се твърди да търпи неимуществени вреди. Оспорва се тяхната продължителност.

Оспорва се твърдението, че вследствие на ПТП от 18.04.2018 г. ищцата да е получила телесна повреда-мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.

В представения АУАН серия Г № 932114 от 18.04.2018 г. било записано, че произшествието е настъпило в 01:29ч., а съгласно Епикриза от Неврохирургично отделение на МОБАЛ” Д-р Ст. Черкезов” АД - Велико Търново ищцата е приета в 00:15 ч., поради което се счита, че уврежданията, получени от ищцата не са от процесното ПТП.