Решение № 59 от 09.03.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Хасково, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Николова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно наказателно дело № 20215640201258 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № Х-14-12/16.11.2021 г. на Началник на РДНСК-Хасково , с което за нарушение по чл. 158 ал.2 от ЗУТ и на основание чл. 233 от ЗУТ на А.К.К.. е наложено административно наказание "глоба " в размер на 100 лв.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят А.К.К.. , поради което чрез процесуалния си представител адв.Д.С. от АК-Бургас го обжалва в срок, считайки го за незаконосъобразно , неправилно и издадено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се доводи за изтекла погасителна давност по чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 ал.3 от НК за извършеното нарушение и изначална грешка по отношение на нарушителя ,спрямо когото е проведено адмнистративнонаказателното производство. Моли за отмяна на НП .

В съдебно заседание жалбоподателката,редовно призована не се явява, а се представлява от упълномощен по делото представител адв.Д.С. , който в писмена молба заявява, че поддържа подадената жалба и пледира за отмяна на НП.Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган –Началник РДНСК –Хасково се представлява от юрк.У. ,който моли да се потвърди НП и се присъдят разноски за юрисконсувъзнаграждение.Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2021 г.във връзка с обявяване от инж. А.К.К.. -управител на „**********“ЕООД ,гр.Я. на заверена на 02.03.2017 г.заповедна книга №4 за строеж:“Навес за съхранение на селскостопанска техника ,пристройка ,основен ремонт и промяна предназначението на жилищна сграда в битова сграда с офиси „,находящ се в УПИ 1238,239,кв.4 по ПУП на с.***** ,община ***** ,обл.Хасково била извършена проверка от работна група в състав – св.П. В. С. – главен инспектор в РДНСК - Хасково и К. Ц. Л. – старши инспектор в РДНСК-Хасково . Проверката била извършена в деловодството на РДНСК-Хасково ,при която се установило,че в законоустановения 7-дневен срок не е обявена заверената на 02.03.2017 г.заповедна книга №4 за горепосочения строеж от страна на инж. А.К.К.. -управител на „**********“ЕООД ,гр.Я.,съгласно разпоредбата на чл.158 ал.2 от ЗУТ .За резултата от проверката бил съставен бил констативен протокол №259 от 17.09.2021 г. г.Въз основа на тези констатации до инж.А.К.К.. -управител на „**********“ЕООД ,гр.Я. била изпратена писмо с изх.№ДК-17-64-00-3651/29.09.-2021г. с покана в 3-дневен срок от получаването му да се яви в РДНСК-Хасково за съставяне и връчванена АУАН .Поканата е получена лично от А.К.Ч. на 22.10.2021г./ известие за доставяне/ и тъй като не се е явила ,на 28.10.2021 г. при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН бил съставен АУАН №Х-14 /28.10.2021 г. за нарушение по чл.158 ал.2 от ЗУТ.Препис от АУАН бил връчен на лично на жалбоподателката , чрез органите на РДНСК-Ямбол на 04.11.2021 г.Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на св. П. В. С. и А. К. Д. , както и от представените писмени доказателства в административната преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 158, ал.2 от ЗУТ предвижда, че лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият ръководител за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите в тридневен срок от съставянето на протокола по ал. 1, а когато такъв не се изисква - преди започването на строежа, заверява заповедната книга на строежа и уведомява писмено в 7-дневен срок от заверката общината, специализираните контролни органи и регионалната дирекция за национален строителен контрол. По силата на чл. 233 ЗУТ за други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100 до 500 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона срок от връчване на НП и до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима.

При съставяне на АУАН съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от 2

ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на жалбоподателя,при спазване изискванията по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при наличие на данни в конкретната хипотеза покана за съставяне на АУАН да е изпратена до жалбоподателя,който не се е явил в определения му срок за съставяне на акта. на АУАН, така и на НП и покана е следвало да бъде адресирана до него. Процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност,съдържайки дата и място на нарушението и описание на обстоятелствата по неговото извършване. Не е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно текста на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ, който се явява специален по отношение разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, едногодишния срок по ЗАНН за образуване на административно наказателно производство за нарушения по ЗУТ и нормативните актове по прилагането му, започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изискват такива – от деня на извършване на нарушението. Безспорно е, че въпросният строеж е бил от четвърта категория,видно от приложеното по преписката удостоверение за въвеждане в експлоатация с №4/20.11.2020 г.. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 изр. 1-во от ЗУТ предвижда, че строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. В разглеждания случай, органа издал разрешението за строеж е Главния архитект на Община Тополовград и съответно пак той е органа издал удостоверение № 4/20.11.2020 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: " Навес за съхранение на селскостопанска техника ,пристройка ,основен ремонт и промяна предназначението на жилищна сграда в битова сграда с офиси „,находящ се в УПИ 1-238,239,кв.4 по ПУП на с.***** ,община ***** ,обл.Хасково, IV категория. При това положение, едногодишния срок по ЗАНН за започване на административнонаказателното производство, съгласно нормата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ е започнал да тече от 20.11.2020 година, а не от датата на извършване на нарушението – 10.03.2017 година. АУАН е бил съставен на 28.10.2021 г., т. е. в рамките на този срок.

На следващо място спазени са формата и реда за издаването на НП, а по съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

Относно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по НК съдът намира следното: Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнато със съставяне на 28.10.2021 г., на Акт за установяване на административно нарушение № Х-14 /28.10.2021 г. за извършено на дата 10.03.2017 г. нарушение по чл.158 ал.2 от ЗУТ . Съгласно приетото с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС разпоредбата на чл.

11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Общото правило е, че погасителната давност започва да тече от довършването на престъплението, тъй като това е юридическият факт, който поражда административнонаказателното правоотношение и правото на държавата да преследва неговия извършител. В случая обвинението/съгласно НП/ е за нарушение по чл.158 ал.2 от ЗУТ , с дата на неговото извършване 10.03.2017 год. Деянието е довършено на 10.03.2017 г.

3 и от този момент започват да текат погасителните срокове по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т.

3 от НК. За процесното административно нарушение,предвид санкцията по чл.233 от ЗУТ,която е глоба , давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която давностният срок е тригодишен, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието /изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г./ Съгласно чл.

81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 визирания в чл. 80 от НК. В случая, след увеличаването на предвидения 3-годишен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК с 1/2 се получава общ сбор от 4 години и 6 месеца . От изложеното следва, че абсолютната давност за администратвонаказателно преследване, съобразно датата на която е довършено деянието – 10.03.2017 г. е изтекла на 10.09.2021 г., която е настъпила, при това преди съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, явяващ се релевантният за преценкта момент. По тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Изтекла е и относителната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, защото АУАН е съставен на 28.10.2021г. ,а обжалваното наказателно постановление е издадено на дата 16.11.2021 г., от които процесуални действия, предприети в рамките на административнонаказателното производство със значение по чл. 81, ал. 2 от НК тригодишен давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е вече изтекъл –на 10.03.2020г.

Следователно, последиците от изтичане на давността за преследване са настъпили, доколкото липсват каквито и да е доказателства за предприети от наказващия орган действия за прекъсване на давността или обуславящи основание за спирането й. В резултат, обжалваното НП е необходимо да бъде отменено само на това основание, без да се обсъждат въпросите по съществото на спора,защото изтеклата давност е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност на извършителя за извършено административно нарушение.По тези съображения обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено.

По разноските :

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал.1 и 2 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед и представените доказателства/л.61 от делото/ , че същите са действително сторени от страната по делото.Въпреки отправеното искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност не се налага да бъде изследван въпросът за съответствието с фактическата и права сложност на делото, съобразно правилата на чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към който ред и норма препраща чл. 18, ал. 2 от Наредбата ,защото те са в минималния предвиден размер от 300 лв. и в този размер следва да бъдат присъдени на жалбоподателката.

4

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Х-14-12/16.11.2021 г. на Началник на РДНСК-Хасково .

ОСЪЖДА РДНСК-Хасково да заплати на А.К.К..,ЕГН-********** от гр.Я.,ж.к.*********** сумата в размер на 300 лв. - разноски по делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.

5