Решение № 61 от 19.01.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………………/ 19.01.2021 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ВАРНА, X състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ с участието на секретаря Веселка Крумова и прокурор

Силвиян Иванов, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2489 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е въз основа на искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от ищцовото дружество „Земеделска компания“ ЕООД, с ЕИК:

****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Методи Кусевич“ № 4, депозирана чрез неговия упълномощен процесуален представител адв. Д.С. *** с искане ответната страна да заплати на ищеца парична сума в общ размер на 1200 лева, от които парична сума в размер на 600 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, VI състав и от които парична сума в размер на 600 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна ⅠⅠ касационен състав.

Ищцовото дружество „Земеделска компания“ ЕООД – гр. Добрич твърди, че във връзка с обжалването пред Районен съд Варна и пред Административен съд Варна на Наказателно постановление № 03 – 008054 от 29.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна е сторило разноски в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение, от която сума – 600 лева за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, VI състав и съответно 600 лева за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна, ⅠⅠ касационен състав. Посочва, че доколкото с окончателен съдебен акт обжалваното от него наказателно постановление (Наказателно постановление № 03 – 008054 от 29.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна) е било отменено, за него възниква правен интерес от претендиране на паричната сума в размер на 1200 лева, която представлява обезщетение за причинени имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка от увреждането, а именно издаването на незаконосъобразния акт – цитираното наказателно постановление.

Поради гореизложените съображения моли да бъде уважен в цялост предявения иск срещу Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, както и претендира присъждането на разноски за настоящото съдебно производство.

Ответната страна дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

В проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2489 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, ищцовото дружество „Земеделска компания“ ЕООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 12.01.2021 г. молба, изготвена от адв. Д.С. ***, в качеството му на процесуален представител на ищеца, се изразява становище за поддържане на исковата молба и отново се отправя искане за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

В проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2489 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, ответната страна дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител Началник отдел АИПО Дарина О. – Кафалийска, която моли за отхвърляне на исковата претенция, обосновавайки се, че в хода на самите производства по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, VI състав и по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна II касационен състав, не са представени доказателства за заплащането на уговорените между ищцовото дружество и неговия пълномощник възнаграждения за процесуално представителство.

Участващият в откритото съдебно заседание прокурор от Окръжна прокуратура Варна изразява позиция за основателност на исковата претенция и моли същата да бъде уважена в цялост.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 29.06.2017 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна издал Наказателно постановление № 03 – 008054, с което наложил на дружеството „Земеделска компания“ ЕООД, с ЕИК: **** административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

В предвидения за обжалване 7 – дневен срок процесното наказателно постановление било обжалвано пред Районен съд Варна, на основание и по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, като въз основа на депозираната жалба било образувано НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна.

На 05.10.2018 г. бил сключен договор за правна помощ и съдействие, по силата на който дружеството „Земеделска компания“ ЕООД заплатило на адв. Д.С. *** възнаграждение в размер на 600 лева за осъществяване на защита и процесуално представителство от негова страна в производството по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна.

С Решение № 1821 от 08.11.2018 г., постановено по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна, съдът отменил процесното наказателно постановление.

В предвидения за обжалване на съдебното решение 14 – дневен срок, дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна депозирала касационна жалба срещу цитираното решение на Районен съд Варна, във връзка с която било образувано КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна.

На 07.01.2019 г. бил сключен договор за правна помощ и съдействие, по силата на който дружеството „Земеделска компания“ ЕООД заплатило на адв. Д.С. *** възнаграждение в размер на 600 лева за осъществяване на защита и процесуално представителство от негова страна в производството по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна.

С Решение № 446 от 07.03.2019 г., постановено по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна, било оставено в сила Решение № 1821 от 08.11.2018 г., постановено по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество се явява и основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ,

Държавата и общините, в лицето на своите органи, дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.

Във фактическия състав на отговорността на

Държавата и общините се включват следните елементи: 1.) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.) вреда от такъв административен акт; 3.) причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая от събраните писмени доказателства се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 03 – 008054 от 29.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, което впоследствие е било отменено със съдебни решения, постановени в производствата по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, VI състав и по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна, II касационен състав. Ответната страна дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно – наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал.

1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателни постановления, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.

2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.

Административният характер на дейността по издаване на наказателни постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Безспорно в този смисъл е и

Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно Наказателно постановление № 03 – 008054 от 29.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, е процесуално допустима, а с оглед събраните в производството доказателства е и основателна.

По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме безспорно, че в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно – следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.