Определение № 55 от 08.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. София, 08.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002103244 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“, представляван от адв. Х.

М., срещу Решение № 2638/29.04.2025 г. по в. гр. д. № 294/2025 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна, респ. потвърждаване, на Решение № 20226/08.11.2024 г., постановено по гр. д. № 30372/2024 г. по описа на СРС, 170 състав, на основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на К. М. Н., извършено на основание чл. 325, т. 2 КТ със Заповед № 53/29.04.2024 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заместник изпълнителен директор“ на основание чл. 344, ал.

1, т. 2 КТ, а касаторът е осъден на основание чл. 344, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да му плати 8 145, 72 лева - обезщетение за претърпените вреди вследствие на незаконното уволнение за периода 29.04.2024 г. – 29.10.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 28.05.2024 г., до окончателното плащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Оплакванията са, че съдът не е обсъдил доводите на касатора, че ищецът недобросъвестно бездействал да упражни правото да поиска от компетентния първоинстанционен съд издаване на съобщение по чл.

345, ал. 1 КТ. Оспорва се фактическия извод на СГС относно момента, в който служителят узнал за датата на влизане в сила на съдебното решение, с което след отмяна на уволнението му като незаконно е бил възстановен на заеманата по-рано длъжност. Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете.

Допускането на касационно обжалване касаторът, ответник в първоинстанционното произвоство, основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

1

Ответникът по касация К. М. Н. е депозирал отговор на касационната жалба, изразявайки становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – за неоснователно на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение при уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ се предпоставя от установяване на следните елементи: заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е издадена от компетентен орган на работодателска власт; да е налице влязло в сила решение, с което съдът е възстановил на работа ищеца; получаване от страна на работника на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ за възстановяването му на работа и работникът да не се е явил в предвидения в чл. 345, ал. 1 КТ двуседмичен срок да заеме длъжността, на която е възстановен. С оглед поддържаните между страните становища СГС е посочил, че спорът между тях се свежда едниствено до момента, в който е започнал да тече за ищеца предвиденият в чл. 345, ал. 1 КТ двуседмичен срок да заеме длъжността, на която бил възстановен с влязло в сила съдебно решение.

Цитирал е дословно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2019 г. на ОСГК на ВКС, че нормата на чл. 345, ал. 1 КТ, която цели яснота и правна безспорност в отношенията на страните по трудовото правоотношение, е императивна и специална, дерогира общите правила за узнаване на влязлото в сила решение и задължава първоинстанционния съд, разгледал делото, да изпрати на работника или служителя нарочно съобщение за възстановяването му на работа, независимо от влизането в сила по правилата на ГПК на съдебното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Посочил е, че уведомяването в този случай е специална процедура – съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ се изпраща от първоинстанционния съд след влизане на решението за възстановяване на работа в сила, получава се лично от работника или служителя в разумен срок след приключване на исковото производство и полученото съобщение поставя началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Допълнител е, че разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ не само конкретизира средството, чрез което работникът или служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на работа – съобщение, но и категорично изисква то да бъде получено, а получаването на съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като субективен факт. С получаване на съобщението до знанието на работника или служителя е доведено влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и за него става ясен срокът, в който може да се яви, за да заеме работата, на която е възстановен, а извеждането на друг начален момент на срока не съответства на съдържанието и смисъла на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ и е резултат от разширително тълкуване на правната норма, което може да доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по трудовото правоотношение.

2

В контекста на тези правни разрешения за неоснователни са намерени поддържаните във въззивната жалба доводи на касатора, че поведението на ищеца било в противоречие с принципа на добросъвестността. Въззивният съд се е позовал отново на постановките на ТР № 3/2019 г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл. 8 КТ, съгласно което основен критерий за преценка на добросъвестността при упражняването на трудовите права и задължения по чл. 8 КТ са изискванията на законите, като правата и задълженията се осъществяват в обема и според съдържанието им, предвидени в нормативната уредба. Правно значение за началото и изтичането на срока, с който се преклудира правото на възстановения на работа работник или служител да я заеме, според изричната разпоредба на закона има фактът на получаване от него на съобщението от съда за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа. Ако съобщението не е получено от работника или служителя, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече, само когато с явяването си в предприятието или по друг несъмнен начин (напр. с писмена молба до работодателя) работникът или служителят изяви пред него желанието си да се върне на работата, на която е възстановен. Въззивният съд е приел, че в случая осъществена била втората хипотеза - ищецът изявил желание пред работодателя да заеме длъжността, на която бил възстановен, на 08.03.2024 г., и именно от тази дата започнал да тече срокът по чл.345, ал. 1 КТ, доколкото същата предхождала връчването на съобщението от съда на 24.04.2024 година. В подадената молба ищецът заявил готовност да започне изпълнение на трудовите си функции, като поискал да му бъде съобщена датата, на която следва да се яви на работа. За неустановено въззивният съд приел работодателят, до когото достигнала волята на ищеца да заеме длъжността, на която бил възстановен, да го е допуснал незабавно до работа или да е сторил това в разумен срок, съобразно спецификата на работата.

При тези мотиви искът за признаване за уволнението за незаконно и за неговата отмяна и обусловените от него искове са намерени за основателни.

Касаторът поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба?“;

2. „Следва ли съдът да вземе предвид при произнасянето си всички факти, от значение за спора, и длъжен ли е да изследва всички релевантни факти поотделно и в тяхната взаимовръзка?“;

3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкуппност всички доказателства по делото, относими към правния спор, във връзка с доводите на страните и собствените си изводи, като посочи кои доказателства кредитира или игнорира и защо?“;

4. „Липсата на мотиви относно релевантни за спора факти и обстоятелства, които обусловят решаващите изводи на съда, води ли до неправилност на съдебното решение?“;

5. „Длъжен ли е въззивният сьд с решението си да изложи собствени мотиви и обсъди оплакванията, изложени във въззивната жалба?“;

6. „Може ли въззивният съд да замести решаващите си мотиви с разяснения, дадени в задължителната практика на ВКС, без да вземе предвид и да обсъди установените по делата 3 и в двете инстанции факти?“;

7. „Представлява ли бездействието на служителя, чието уволнение е признато за незаконно, и който е възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, продьлжило 7 години след влизане в сила на отменителното решение, злоупотреба с право като проявна форма на недобросъвестно упражняване на трудовите права с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ?“;

8. „При липса на издадено от съда съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ кой е разумният срок, в който възстановеният на длъжността, която е изпълнявал преди уволнението служител, следва да поиска и получи съобщението по чл. 345, ал. 1 от КТ от съда или да се яви в предприятието на работодателя да заеме длъжността, на която е възстановен?“;

9. „При демонстрирано по категоричен начин от служителя знание, че решението, с което е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, е влязло в сила, представлява ли бездействието на същия служител, продължило 2 години от узнаването, в които служителят не е поискал и получил от съда съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ, нито се е явил в предприятието на работодателя, за да заеме длъжността, на която е възстановен, недобросъвестно упражняване на трудовите му права по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, вр. чл.

345, ал. 1 КТ?“;

10. „При липса на издадено от съда съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ и ясно и категорично демонстриране от служителя пред работодателя на знание, че решението, с което уволнението му е отменено като незаконно и той е възстановен на заеманата преди същото уволенине служба, кой е началният момент, от който започва да тече двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че първите четири въпроса са решени в противоречие с ППВС № 1/1953 г.,т . 3. ППВС № 7/1965 г., т .4. ППВС № 1/1985г., т . 5 ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, т . 19, както и в противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г, ВКС, II ТО, Решение № 134/30.12.2013 г. по т . д. № 34/2013г., ВКС, II ТО, Решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009г., ВКС, IV ГО, Решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., ВКС, ГО, Решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г., ТК, I ТО, Решение № 60301/17.01.2022 г. по гр. д. № 479/2021 г., ВКС, IV ГО, Решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., ВКС, IV ГО, Решение № 280/22.01.2020 г. по гр. д. № 1509/2018 г., ВКС, IV ГО, Решение № 30/13.04.2020 г. по гр. д.

№ 2378/2019г., ВКС, IV ГО, Решение № 212/01.02.2012 г. по т . д. № 1106/2010 г., ВК С, II ТО, Решение № 501928/14.12.2022 г. по гр. д. № 1314/2022 г.. ВКС, III ГО, Решение № 28/21.07.2021 г. по гр. д. № 2365/2020 г., ВКС, I ГО, Решение № 200/21.10.13 г. по гр. д. № 2254/2013 г., Решение № 93/06.07.2010 г. по гр. д. № 808/2009 г., ВКС, I ТО, пети и шести – в противоречие с Решение № 35/13.07.2021 г. по гр. д. № 1783/2020 г., ВКС, I ГО, Решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на ВКС, Решение № 120/04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г., ВКС, I ГО, Решение № 17/04.06.2021 г. по гр. д. № 2145/2020 г., ВКС, I ГО, Решение № 143/29.03.2021 г. по гр. д. № 3662/2019 г., Решение № 13/12.02.2021 г. по т. д. № 2869/2019 г., ВКС, II ТО, а останалите въпроси – в противоречие с Решение № 42/11.05.2016 4 г. по гр. д № 3756/2015 г., ВКС, Ш ГО.