Определение № 539 от 28.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. Благоевград, 28.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20221200900259 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба от Ф. Р. М., с ЕГН ********** и М. М. М., с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, чрез адв.Р. М., с която се иска от съда да измени Решение №116/21.08.2024г. по т.д.№259/2022г. на ОС Благоевград, в частта му за разноските.

Изложени са доводи, че на ответната страна не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото същата не е представила договор за адвокатска услуга, като е посочена и съдебна практика. Излагат се съображения, че не следва да се присъждат разноски при липса на доказателства за тяхното уговаряне. Сочи се, че в случая не било установено какво е уговореното плащане и дали изобщо такова било уговорено. Изтъква се, че претендираните с писмените бележки разноски за адвокат в размер на 2880 лв./с ДДС/, които били заплатени на 22.01.2024г. не следвало да се присъждат на страната доколкото доказателство за тяхното извършване не било представено своевременно. В жалбата е наведено и възражение срещу присъдената в полза на адвоката на ответника сума за „командировъчни на адвоката“, тъй като същата би трябвало да е включена в сумата определена за адвокатско възнаграждение.

При условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като навеждат доводи, че са налице основания за намаляване на същото под минимално установеното в Наредба №1 за МРАВ, доколкото делото не било с фактическа и правна сложност.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК, по делото е постъпило становище на депозираната молба от насрещната страна по делото – СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, чрез пълномощника адв.Т. Я., с който са изложени подробни съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК.

1

За да се произнесе по искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Правото да се присъдят направените по делото разноски по делото се регламентира с разпоредбите на чл. 78 и сл. от ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния резултат от делото и съобразно процесуалните правила на ГПК. С разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съдът е задължен при всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство пред съответната съдебна инстанция, да се произнесе и по въпроса за разноските, ако страните са направили такова искане.

Съгласно чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на съдебното решение, а ако същото е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страна по делото може да измени или допълни съдебното решение, в частта относно присъдените разноски.

Съобразно законовия текст на чл. 248 от ГПК, очертани са две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

В случая молбата е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от исканото изменение на съдебното решение, в двуседмичния срок за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е частично основателна, поради следното:

Видно, че с Решение №116/21.08.2024г. по т.д.№259/2022г. на ОС Благоевград, съдът е уважил частично исковите претенции на ищците Ф. Р. М. и М. М. М., като е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК същите да заплатят на ответната страна Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК 130764706 със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. “Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, сума в размер на 4 688.36лв.

/четири хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/, съставляващи разноски за вещи лица, държавна такса за съдебно удостоверение и командировъчни на адвоката, заплатени в хода на делото от НББАЗ, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, както и сума в размер на 16 920лв./шестнадесет хиляди и деветстотин и двадесет лева/, с начислено ДДС поотделно за всеки от обективно съединените искове, за адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.”, намалено съразмерно на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК до минималния размер предвиден в чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

2

Наличието на списък по чл. 80 ГПК прави допустимо искането за изменение на решението в частта за разноските, а основателността му произтича от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и от доказването на разхода за адвокатска защита.

Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата /ЗА/. Поначало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор – чл. 36, ал. 2 ЗА, но това не е императивно изискване – договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение – чл. 36, ал. 3 ЗА. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма /а устно само по изключение – чл. 25, ал. 1 ЗА/, за договора между адвокат и клиент не е предвидена писма фирма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то.

Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В тази хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. Единствено това е възможно в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, съгласно която на съда е предоставена тази възможност.

В настоящия случай във връзка с претенцията за разноски, съставляващи адвокатски хонорар за пълномощника на ответната страна, за доказване на реалното му заплащане по делото пред настоящaтa съдебна инстанция, с отговора на исковата молба е приложена фактура за сумата в размер на 25 560 лв., издадена от адвокатско дружество “Х., Я. и Ц.“, в която е посочено основанието за издаването - за изготвяне на отговор и процесуално представителство по т.д. № 259/2022г. на ОС Благоевград, както и извлечение от интернет страницата на „Банка ДСК“ ЕАД за движението по банковата сметка на адвокатското дружество, удостоверяващо извършеното плащане по фактурата. В срока за предоставяне на писмени защити по делото, ответника е представил още една фактура за сумата в размер на 2880 лв., издадена от адвокатско дружество “Х., Я. и Ц.“, в която е посочено основанието за издаването – адвокатско възнаграждение във връзка с увеличение размера на исковете по т.д.

№ 259/2022г. на ОС Благоевград и извлечение от интернет страницата на „Банка ДСК“ ЕАД за движението по банковата сметка на адвокатското дружество, удостоверяващо 3 извършеното плащане по фактурата. Пълномощното за процесуално представителство на ответника от адвокатско дружество “Х., Я. и Ц.“, представлявано от адв.З. Х. за всички инстанции е приложено към делото. Списък с разноските по чл.80 ГПК е бил представен от ответника преди приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд /видно на л.166 от делото/.

С оглед изложеното, съдът намира че представените доказателства са достатъчни за волята на представляван и представител при определяне размера на възнаграждението, начина и основанието за неговото плащане, и за реалното направен разход от представляваното търговско дружество – ответната страна по делото.

Относно възражението на ищците за несвоевременно представяне на доказателството за извършеното допълнително плащане на адвокатско възнаграждение във връзка с увеличение размера на исковете, същото е неоснователно, тъй като увеличението на исковете е допуснато от съда с протоколно определение от 22.01.2024г., с което е даден и срок на ответника да представи допълнително доказателства за разноски, направени във връзка с допуснатото изменение на предявените искове по размер. Допълнителните доказателства за разноски са представени от ответника в указания от съда срок, поради което следва да се приемат за своевременно направени.

По отношение заявените разходи, свързани с изплатени командировъчни суми на пълномощника на дружеството, такива не се дължат и не се присъждат, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, включва при присъждане на разноски заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, а претендираните суми по изплатени командировъчни суми са част от договорените такива, в отношенията по защита и осъществяване на процесуално представителство, съгласно сключения договор между страните. Поради което претендираните от ответника разходи за командировъчни не представляват разноски по смисъла на чл.78 ГПК и следва да се изключат от присъдените разноски в полза на НББАЗ, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

По отношение на възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, същото е прието за основателно, като съдът е определил минималния размер на адвокатското възнаграждение по реда чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., съобразно броя на исковете поотделно, но е допуснал грешка при изчисляване на същото, поради което в тази част решението следва да се измени.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. - 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. По-конкретно:

За иска, предявен от Ф. Р. М., който е в размер на 180 000 лв. и е отхвърлен за сумата от 80 000 лв., адвокатското възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.” възлиза в размер на 6 320 лв./с ДДС/]

За иска, предявен М. М. М., който е в размер на 180 000 лв. и е отхвърлен за сумата от 80 000 лв., адвокатското възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „Х., Я. и 4

Ц.” възлиза в размер на 6 320 лв./с ДДС/.

Така, предвид горните изчисления дължимото адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство на ответника по настоящото дело, определено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1, е в размер на 12 640 лв.

В настоящия случай присъденият размер се явява пропорционален и съответен на действително свършената работа, както и с обема, вида, естеството на предявения иск. В съответствие с критериите, имащи отношения към определяне на размера, съдът е присъдил такъв, който да представлява обективно и законосъобразно възнаграждение за положения от ответната страна труд от пълномощника й по предявените искове с оглед на преценка на конкретните обективни особености на случая. Определеният размер разноски е съобразен с предмета на делото, действителната му фактическа и правна сложност, както и с оглед на обема извършена работа от пълномощника на ответната страна. С присъденият размер адвокатско възнаграждение на насрещната страна, с оглед изхода от спора, е постигнат своеобразен баланс, както за неоснователно обогатяване, така и е съобразено действително извършената от адвоката правна услуга, вида на делото, реално и обективно извършената по него работа, упражнените права и институти и реално извършената защита на правата на насрещната страна и заявения спорен интерес. Същото не се намира в съществено отклонение от мярата, определена от пазара на адвокатския труд за предприетите в конкретния случай процесуални действия на защитника.