Решение № 260081 от 23.04.2021, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Добрич, 23.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

Данчо Д.

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Д. АНД № 602 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.Е.А., ЕГН **********, чрез адвокат Ю.Х. ***, срещу наказателно постановление № 20-0851-000552 от 02.04.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на М.Е.А., ЕГН **********, с адрес:

***, за нарушение по:

- чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.

- чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 1 /един/ месец.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения

7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 194988/ 13.03.2020 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т.

1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят М.Г.Г. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.

Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока е бил изготвен и писмен отговор до М.А. с рег. № 851000-3646/02.04.2020 г. /л. 13 от делото/. Във връзка с извършеното разследване на спорните обстоятелства са били изготвени и докладните записки от актосъставителя М.Г.Г. – младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич /л. 18/ и Г. Д.

– инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич /л. 14 от делото/. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че именно въз основа на дадените му правомощия по чл. 52, ал. 4, изр. второ от ЗАНН, наказващият орган е възложил разследването на инспектор Г. Л. Д. /виж резолюция, поставена върху възражение с рег. № 851000-3313/17.03.2021 г. – л. 15 от делото/, след което наказващият орган се е произнесъл по преписката, като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценявайки възраженията и събраните доказателства.

Следва да се отбележи, че преди да състави АУАН актосъставителят е изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно произшествие, посещавайки местопроизшествието и придобивайки непосредствени възприятия, снемайки устни обяснения от участниците в пътнотранспортното произшествие и от свидетелите очевидци на същото – Г.В.С. и Й.П.И., както и съпоставяйки причинените щети по двата автомобила. Също така свидетелят Б.Г.Б. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич е изготвил и Протокол за ПТП № 1740315 от 13.03.2020 г. /л. 36 от делото/, в който протокол е описал обстоятелствата, нарушението, причините, условията за ПТП, както и щетите на МПС.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Б.Г.Б., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано.

В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи и следното:

От доказателствата по делото се установява, че в случая е имало свидетели по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, т.е. такива, присъствали при извършване на нарушението, а именно – свидетелите Г.В.С. и Й.П.И..

Безспорно е и, че същите на са вписани като свидетели по АУАН. Това обаче не е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. Това е така по следните съображения:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с материални щети /какъвто е настоящия случай/ се съставя протокол образец № 2. При наличието на официален документ – Протокол за ПТП, съставен на основание чл. 125а от ЗДвП и съответните текстове от цитираната Наредба, въззивната инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения поради съставянето на АУАН в присъствие само на един свидетел, предвид факта, че АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН – въз основа на съставен Протокол за ПТП. Последният е официален свидетелстващ документ и като такъв е годно основание за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, като в този случай самият закон – ЗАНН регламентира, че актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Ето защо съставеният в присъствието само на един свидетел – неочевидец на нарушението акт, не прави същия незаконосъобразен на това основание /В тази връзка виж Решение № 155/23.06.2020 г. по к.а.н.д. № 171/2020 г. на АдмС – Добрич, постановено по идентичен случай/.

Обстоятелството, че в АУАН с ръкописен текст е добавен регистрационният номер на лекия автомобил „Ауди А3“, а именно – „***“, не е процесуално нарушение, още повече и съществено такова, тъй като това допълнение е направено от самия актосъставител, след като АУАН е бил електронно генериран и разпечатан, но преди същият да бъде предявен и връчен на нарушителя.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.

52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед №

8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени, поради което съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговаряли на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В действителност, в обстоятелствената част на АУАН е посочено, че жалбоподателят е ударил паркирания лек автомобил „Ауди А3“ с рег.

№ ***, като в обстоятелствената част на НП е посочено, че удареният лек автомобил „Ауди А3“ е с рег. № ***. Очевидно в случая се касае за техническа грешка при изписването на последната буква от регистрационния номер в НП /изписана буква „Х“, вместо буква „Н“/, която техническа грешка обаче не води до заблуда и неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен.

Допуснатата грешка следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява категорично, че управлявайки своя автомобил, М.А. е допуснала пътнотранспортно произшествие, удряйки паркирания лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***. Същите обстоятелства са описани и в АУАН, като всички елементи от описанието на нарушенията съвпадат, като правилно съобразно нормите на чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т.

5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са определени и съответните наказания, поради което защитата на нарушителя не е ограничена. Подавайки жалбата и организирайки защитата си както в административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за какви нарушения е ангажирана отговорността му. В този смисъл погрешното изписване в НП на последната буква от регистрационния номер на ударения от жалбоподателя паркиран лек автомобил „Ауди А3“, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна на това основание, отчитайки и че при съставяне на АУАН жалбоподателят е заявил, че няма възражения. Касае се за неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 09.11.2016 г. на АдмС – Добрич по к.адм.д. № 370/2016 г., Решение № 314 от 02.11.2020 г. на АдмС – Добрич по к.адм.д. № 345/2020 г./.

Както вече бе посочено, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като е било извършено разследване на спорните обстоятелства. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, поради което не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, че неизпълнението от наказващия орган на задълженията му по чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. последно от ЗАНН засяга наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.