Определение № 1460 от 15.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1460 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501609 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18584/09.06.2023г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 чрез юрисконсулт Г.С-К. против разпореждане от 19.05.2023г., постановено по ч. гр. д. № 5929 по описа за 2023г. на РС Пловдив, VI гр. с., инкорпорирано в издадената заповед № 3283 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, в частта, с която се отхвърля заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 17507475 против И. Ю. Й., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за присъждане на лихва за забава за периода от 23.01.2018г. до 15.08.2019г. върху вземането за договорно възнаграждение в размер на 38, 53 лева и обезщетение за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 15.08.2019г. до 27.04.2023г. в размер на 149, 78 лева.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Моли се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 3283 на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за заявената главница по договор за потребителски кредит № 3026446178 от 13.12.2017г., за договорното възнаграждение за периода 22.02.2018г. до 15.08.019г., за заявената лихва за забава върху главницата за периода 23.01.2018г. до 15.08.2019г. и за периода 15.08.2019г. до 27.04.2023г., ведно със законната лихва върху 1 главницата от датата на подаване на заявлението – 28.04.2023г. до окончателното й заплащане и за съответна част от разноските съобразно уважената част от заявлението.Отхвърлил е претенциите за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за лихва за забава за периода от 23.01.2018г. до 15.08.2019г. върху вземането за договорно възнаграждение и върху възнаграждението за допълнителен пакет услуги, съответно в размер на 38, 53 лева и в размер на 62, 71 лева и обезщетение за забава върху вземането за договорно възнаграждение и върху възнаграждението за допълнителен пакет услуги за периода от 15.08.2019г. до 27.04.2023г., съответно в размер на 149, 78 лева и в размер на 243, 83 лева.

За да отхвърли заявлението в обжалваната част заповедният съд е извършил преценка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК /редакция ДВ бр. 100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г./ относно противоречие на искането със закона или добрите нрави, респ. дали същото се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или наличие на обоснована вероятност за това.По отношение на посочените в договора допълнителни услуги е приел, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.В тази връзка клаузите, предвиждащи заплащане на тези такси, са намерени за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, респ. начислените въз основа на тях суми за недължими.Заповедният съд е приел, че доколкото не се дължи главното вземане, не се дължи и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху вземането за таксите по допълнителния пакет услуги.Намерил е, че обезщетение за забава се дължи единствено върху главницата, поради което заявлението следва да се отхвърли и по отношение на претендираното обезщетение за забава за заплащане на задължението за договорна лихва.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Безспорно заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т.

3 от ГПК.

Изхождайки от предмета на процесния договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

Настоящият състав споделя доводите на заповедния съд относно претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, които реално касаят действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.С оглед на това следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за 2 кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/.Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.Изключването му от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР.Поради това настоящият състав на съда намира, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния размер на разходите по кредита, а посочените в договора размери на възнаградителната лихва и на ГПР не съответстват на действително уговорените такива, обуславящи значително неравновесие на правата и задълженията на кредитора и потребителя и нарушаващи принципа за добросъвестност в гражданските и търговски отношения.Налице е противоречие с добрите нрави, поради което съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението в обжалваната част, поради което разпореждането му следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.05.2023г., постановено по ч. гр. д. № 5929 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, VI гр. с., инкорпорирано в заповед № 3283 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 35Е, вх. В, със законни представители С.Н.,Ц.С. и Я.Ч., с процесуален представител юрисконсулт Г.С-К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против И. Ю. Й., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ..............................., Община Пловдив, за сумата от 38, 53 лева лихва за забава за периода 23.01.2018г. до 15.08.2019г. върху вземането за договорно възнаграждение и в размер на 149, 78 лева за периода 15.08.2019г. до 27.04.2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4